Сплесканата форма на газовия гигант е била началната стъпка на

Сплесканата форма на газовия колос е била началната стъпка на еволюцията му
Използвайки суперкомпютър, екип от астрофизици симулира по какъв начин газовите колоси като Юпитер са се разраснали. Учените стигат до извода, че те евентуално са имали сплескана форма, сходна на шоколадови дражета при започване на своята еволюция.

" Ние учим образуването на планетите отдавна, само че в никакъв случай преди не сме мислили да проверим формата при образуването им в симулация ", споделя астрофизикът от Университета на Централен Ланкашир Димитрис Стамателос. Той е съавтор на нова публикация, която ще бъде оповестена в списанието Astronomy & Astrophysics Letters.

" Бяхме доста сюрпризирани, че се оказаха сплескани сфероиди, много сходни на шоколадови дражета! " добави той, имайки поради бонбоните M&M.

Въпреки над 5500 планети, открити единствено в нашия Млечен път, учените към момента не са изцяло сигурни по какъв начин те са се образували.

Според актуалните теории, солидни облаци от газ и прахуляк, обикалящи към звездите, стартират да се струпват дружно заради гравитационните сили, с цел да образуват планети, комети, метеорити и луни.

Поне подобен е казусът с дребни, скалисти планети като Земята и Марс.

За газовите колоси с размерите на Юпитер и по-големи, учените считат, че са формирани от " разпадането на огромни въртящи се протозвездни дискове към млади звезди за къси времеви мащаби ", както водещият създател и неотдавна приключил докторант в Университета на Централен Ланкашър Адам Фентън обяснено в изказването. Теорията е известна като " неустойчивост на диска ".

Според компютърните симулации на екипа, газовите великански планети евентуално първо образуват сплескана форма - или " сплескани сфероиди " - заради включените центробежни сили и падащия материал.

Изследователите настояват, че откритието може да промени метода, по който търсим планети.