Спестяванията на българина се топят с космически темпове заради инфлацията.

Спестяванията на българина се топят с галактически темпове поради инфлацията. Поради тази причина, той е заставен да тегли заеми даже за погасяване на насъщните си сметки.

 

Ефектът на високите цени към този момент е реалност – повече от 50% от хората не могат да се оправят с главните разноски. Това е и повода, заради която потребителските заеми нарастват стремглаво. Те се употребяват главно за погасяване на режийните разноски – ток, вода, наеми и така нататък Само за година делът на хората, изпаднали в неспособност да икономисват е намалял трикратно. Така инфлацията ражда живот на заем.

 



Едва ли ще е изненада фактът, че порастват и просрочените задължения, защото мнозина не съумяват да си създадат сметка с опциите за погасяване на дълга.

Заради страшното повишаване, от ден на ден хора избират най-тежкия вид – да свият оптимално главните си разноски.

 

Същевременно приходите биват бързо изпреварени от инфлацията. Според изследване на 65% от хората в страната, приходите са останали непроменени, което ги принуждава да търсят изключителни разновидности за справяне с обичайните разноски. Домакинствата в Румъния, Хърватия и Германия изпитват същите усложнения.

 

Последните данни на Българска народна банка сочат, че най-дребните депозити в банките понижават освен като брой, а и като суми. Само за година спестяванията до 5 000 лева са се стопили със 71.6 млн. лева в същото време влоговете над 1 млн. лева се усилват рекордно – с 206 броя за година.

 

Експерти показват, че връхлетялата ни инфлация е най-тежката от 20 години насам. На всичкото от горната страна в България към момента сме съвсем двойно над инфлацията в еврозоната. Най-добре се оправят хората, които са работили няколко години зад граница и имат насъбрани пари в запас.

При натиска на цените и свиването на бюджета, 2/3 от хората първо понижават разноските за пътувания и занимания, а над 1/3 пестят от покупките за храна.

 

Съветът на финансистите е да прецените дали даден разход е директно нужен или може да бъде икономисан, или пък отсрочен във времето. Хората с дребни спестявания постоянно прибягват до тях. Когато обаче спестяванията свършат, идват заемите. Вече се вижда повишаване на потребителските заеми.

 

Задава се и нов удар върху парите от новите, по-високи лихви по заемите. Тук вярата е инфлацията да спада, а лихвите да се повишават повече. Сметката би трябвало да е такава, че при изтегляне да се прибавят 2-3% към сегашната месечна вноска и в случай че към момента можете да си я позволите, да действате, означават икономистите.

 

Остава и златното предписание – всички сумарни отговорности да не надвишават 45% от чистото месечно заплащане, защото в противоположен случай покачването на лихвата може да се окаже сериозен проблем.

Най-рисковият сюжет е този, при който се тегли заем за погасяването на остарял подобен и се попада в дългова серпантина.

 

Как потребителите ще се оправят с инфлацията значително зависи от борбата на страната с високите цени. Намаляването на Данък добавена стойност на храни и лекарства може да се съчетае и с административна мярка като да вземем за пример въвеждане на пределна комерсиална надценка, каквито ограничения към този момент има в разнообразни европейски страни.

Източник: Уикенд