Созополският остров „Св. Св. Кирик и Юлита” се превръща в Лувъра на Балканите?
Созополският остров „ Св. Св. Кирик и Юлита” ще бъде трансфорат в европейски център за изкуства. Това стана ясно нощес (25 ноември) след среща в Министерството на културата в София сред министър Боил Банов и посланикът на Франция у нас - Н. Пр. Флоранс Робин.
За светлото бъдеще на този пай земя Боил Банов ще разчита на френски специалисти и по тази причина по време на срещата участваха културният аташе Ирина Петреску и шефът на Френския културен институт Клод Шасен. Идеята е грандиозна - островът се трансформира в част от артистичната мрежа, свързваща „ Лувъра” в Париж и „ Лувъра” в Абу Даби.
Припомняме в резюме. Споразумението за филиала на „ Лувъра” в Абу Даби е подписано през 2007 година. За задачата Франция получава над 1 милиарда евро. В тази сума се включва освен правото за прилагане на марката „ Лувър” за период от три десетилетия и шест месеца (дотук - 525 млн. щ. долара), само че и сериозна логистична поддръжка от страна на Франция - над 300 картини чартърен плюс много сериозен тим специалисти, които да обгрижват скъпите произведения (още 750 млн. щ. долара).
А какво ще се случи на остров „ Св. Св. Кирик и Юлита”? Засега никой не може да предвижда, тъй като дипломат Флоранс Робин към момента не знае какво съставлява "обекта " и какви са опциите този план да се случи тъкмо там. И това по никакъв начин не е инцидентно!
В древността островът е бил духовното средище на Аполония (днес Созопол). Учените са съвсем единомислещи, че тук е била издигната 13-метровата бронзова скулптура на господ Аполон, дал името на града, която римският военачалник и проконсул на провинция Македония, след завладяването на полиса (76 година прочие Хр.), откарва в Рим като трофей.
Първото археологическо изследване на острова е през 1904 година - от френски екип под управлението на френския консул в Пловдив Дегран, които идват в търсене на античната Аполония Понтика.
Резултатите от разкопките са оповестени от археолога Жорж Сьор през 1924 година във френското научно списание „ Ревю аркеоложик “. А откритите антични артефакти са предадени във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от родоско-йонийски вид (XVII – XIX в. прочие Хр.), позлатен венец на тракийски държател и прелестен бюст от варовик на аполонийска жена от III век преди Христа.
През 1924 година на острова стартира строителство на рибарско учебно заведение за подготовка на професионални фрагменти. Истината обаче е малко по-различна: по силата на Ньойския контракт, на България й е неразрешено да има военноморско учебно заведение и по тази причина то е преместено от Варна в Созопол, където бъдещите морски вълци да бъдат обучавани за... “рибари”.
През 1927 година "Св. св. Кирик и Юлита " става първият (и към този момент единствен) остров, който е обвързван със сушата посредством особено издигнат вълнолом.
След 9 септември 1944 година, островът е "връчен " на военноморските сили (ВМС). Въпреки това, през 1965 година той е разгласен за монумент на културата и е включен в рамките на резерват „ Созопол “.
След 10 ноември 1989 година на "Св. св. Кирик и Юлита " се настанява... безвремието. Територията му - към 82 декара - трайно буренясва, а 38-те солидни здания, трите подземни склада и хидротехническите уреди, останали от "епохата " на военно-морския пазач на социализма и комунизма в благата ни родина, за нула време сдават багажа пред естествените стихии. И се трансформират в бледен спомен на славно (уж) минало.
Въпреки че Министерството на защитата и командването на Военноморски сили нямат опция да стопанисват базата си, нито пък имат концепция в какво "цивилно нещо " да я трансфорат и с приходите да кърпят бюджета си, до 2005 година островът остава неразрешена зона - за всичко и всички!
През 2007 година, с решение на Министерски съвет, островът е конфискуван от Министерството на защитата и е трансфериран на Министерството на районното развиване и благоустройството. Причината е една концепция, съгласно която "Св. св. Кирик и Юлита " би трябвало да се трансформира в туристическа атракция за знамение и приказ.
Съвсем естествено, тази концепция се оказва ялова. Не тъй като няма самун в нея, а тъй като туристическите "мозъци " не са съобразили два простички обстоятелството Откъде ще намерят задоволително пари, с цел да приспособяват пущинака към условията на актуалния екскурзиант? И, в случай че намерят - по какъв начин многохилядните тълпи ще бъдат съвместени с обстоятелството, че островът е монумент на културата от национално значение и е част от архитектурно-историческия резерват "Старинен Созопол "?
Три години по-късно, държавното управление за следващ път сменя притежателя на "Св. св. Кирик и Юлита ". Този път островът е възложен за стопанисване на Министерството на културата. И още веднъж... първосигнално заричане: там ще е най-големия Музей на подводната археология. Ама къде ще е максимален - на Балканите, в Черноморския район или в Централна и Източна Европа - по този начин и не стана ясно. Защото пари - за следващ път - не бяха открити. А за разкриване на процедура за "събиране " на качествени планове за финансиране по оперативните стратегии на Европейски Съюз, никой нищо не чу.
Всъщност, концепцията за превръщането на острова в културна атракция с поддръжката на Франция, не е чак толкова нова. Първата ѝ копка, най-малко за която необятната общност е осведомена, датира от края на януари 2019 година, когато пресцентърът на културното ведомство популяризира богатствата новина:
"Остров "Св. Св. Кирик и Юлита " край Созопол ще се трансформира в Световен център на изкуствата с поддръжката на Музея "Лувър ". За това се договориха Франк Ристер - министър на културата на Франция, и министърът на културата на България Боил Банов.
Според Франк Ристер, френската страна има опция и експерти да направи този план. По думите му, с изключение на Музеят "Лувър ", екип от експерти на министерството също ще окаже подпомагане. Министър Банов сподели преди няколко дни, че островът ще бъде музей на подводната археология. „ Ще обединим старания, тъй че допустимо в най-кратък период нашите екипи, на Франция и България, да стартират да работят “, уточни той.
Министър Банов предложения своя сътрудник да посетят дружно Острова и Пловдив – Европейска столица на културата 2019 година, в най-скоро време.
„ Ще дойда с най-голямо наслаждение. Интересувам се от подводната археология. Нашето министерство има транспортен съд за проучване на подводната археология, който носи името на изтъкнатия френски публицист Андре Малро, министър на културата на Франция в държавното управление на Шарл дьо Гол. Сега имам достойнството да работя в неговия кабинет. И ми се желае да създадем още един подобен транспортен съд – „ Андре Малро 2″, по отношение на 60-годишнината на Министерството на културата на Франция “, съобщи Франк Ристер... "
Както е споделил народът - мечка се бори от три пъти! Така де, сътрудниците на министър Банов от Обединените арабски емирства две петилетки са работили по плана "Лувъра в Абу Даби ", та ние са две-три години ли желаеме да си решим казуса?
Друга значима тематика, която разискаха през вчерашния ден (25 ноември) министър Боил Банов и дипломат Флоранс Робин бе организирането на трета подред българска галерия в парижкия „ Лувър”.Според към този момент подписано съглашение с музея, френски и български специалисти приготвят галерия „ Светлини и сенки – изкуство и просвета в България през XVI-XVIII век “ .
Освен това, от Министерството на културата си сътрудничат с Центъра за съвременно изкуство „ Жорж Помпиду” и до края на 2020 година се планува там да бъде проведена галерия - като част от по-голям план, наименуван „ Колекция българско авангардно и модерно изкуство “.
По време на срещата, посланикът на Франция изрази възхищението си от културното завещание на Пловдив, станало очевидно около самодейността „ Пловдив - Европейска столица на културата”. Н. Пр. Флоранс Робин осведоми министър Банов, че след среща с новоизбрания кмет на Пловдив Здравко Димитров е било взето решение Франция да спомага за обновяването на Ламартиновата къща в Стария град под тепетата.
Припомняме, че в тази къща, издигната през 1830 година от богатия търговец Георги Мавриди, през 1833 година за три дни отсяда френският стихотворец и политик Алфонс дьо Ламартин. Две години по-късно – през 1835 година, в „ Пътуване в Ориента”, той разказва българите като приятни и работливи хора – такива, които почитат свещениците си и са въодушевени от вярата си. А за българките споделя, че са живи, грациозни и красиви и са облечени съвсем като девойките и дамите от швейцарските планини.
А какви ще са усещанията на актуалния французин от България?
На този въпрос с по-определена сигурност ще може да се отговори след честванията на „ Дни на България във Франция”. Министър Боил Банов и Н. Пр. Флоранс Робин разискаха опцията тази самодейност да се организира през 2025 година. С други думи – след една петилетка, на територията на цяла Франция, ще бъдат проведени прояви, представящи културата и традициите на България.
За светлото бъдеще на този пай земя Боил Банов ще разчита на френски специалисти и по тази причина по време на срещата участваха културният аташе Ирина Петреску и шефът на Френския културен институт Клод Шасен. Идеята е грандиозна - островът се трансформира в част от артистичната мрежа, свързваща „ Лувъра” в Париж и „ Лувъра” в Абу Даби.
Припомняме в резюме. Споразумението за филиала на „ Лувъра” в Абу Даби е подписано през 2007 година. За задачата Франция получава над 1 милиарда евро. В тази сума се включва освен правото за прилагане на марката „ Лувър” за период от три десетилетия и шест месеца (дотук - 525 млн. щ. долара), само че и сериозна логистична поддръжка от страна на Франция - над 300 картини чартърен плюс много сериозен тим специалисти, които да обгрижват скъпите произведения (още 750 млн. щ. долара).
А какво ще се случи на остров „ Св. Св. Кирик и Юлита”? Засега никой не може да предвижда, тъй като дипломат Флоранс Робин към момента не знае какво съставлява "обекта " и какви са опциите този план да се случи тъкмо там. И това по никакъв начин не е инцидентно!
В древността островът е бил духовното средище на Аполония (днес Созопол). Учените са съвсем единомислещи, че тук е била издигната 13-метровата бронзова скулптура на господ Аполон, дал името на града, която римският военачалник и проконсул на провинция Македония, след завладяването на полиса (76 година прочие Хр.), откарва в Рим като трофей.
Първото археологическо изследване на острова е през 1904 година - от френски екип под управлението на френския консул в Пловдив Дегран, които идват в търсене на античната Аполония Понтика.
Резултатите от разкопките са оповестени от археолога Жорж Сьор през 1924 година във френското научно списание „ Ревю аркеоложик “. А откритите антични артефакти са предадени във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от родоско-йонийски вид (XVII – XIX в. прочие Хр.), позлатен венец на тракийски държател и прелестен бюст от варовик на аполонийска жена от III век преди Христа.
През 1924 година на острова стартира строителство на рибарско учебно заведение за подготовка на професионални фрагменти. Истината обаче е малко по-различна: по силата на Ньойския контракт, на България й е неразрешено да има военноморско учебно заведение и по тази причина то е преместено от Варна в Созопол, където бъдещите морски вълци да бъдат обучавани за... “рибари”.
През 1927 година "Св. св. Кирик и Юлита " става първият (и към този момент единствен) остров, който е обвързван със сушата посредством особено издигнат вълнолом.
След 9 септември 1944 година, островът е "връчен " на военноморските сили (ВМС). Въпреки това, през 1965 година той е разгласен за монумент на културата и е включен в рамките на резерват „ Созопол “.
След 10 ноември 1989 година на "Св. св. Кирик и Юлита " се настанява... безвремието. Територията му - към 82 декара - трайно буренясва, а 38-те солидни здания, трите подземни склада и хидротехническите уреди, останали от "епохата " на военно-морския пазач на социализма и комунизма в благата ни родина, за нула време сдават багажа пред естествените стихии. И се трансформират в бледен спомен на славно (уж) минало.
Въпреки че Министерството на защитата и командването на Военноморски сили нямат опция да стопанисват базата си, нито пък имат концепция в какво "цивилно нещо " да я трансфорат и с приходите да кърпят бюджета си, до 2005 година островът остава неразрешена зона - за всичко и всички!
През 2007 година, с решение на Министерски съвет, островът е конфискуван от Министерството на защитата и е трансфериран на Министерството на районното развиване и благоустройството. Причината е една концепция, съгласно която "Св. св. Кирик и Юлита " би трябвало да се трансформира в туристическа атракция за знамение и приказ.
Съвсем естествено, тази концепция се оказва ялова. Не тъй като няма самун в нея, а тъй като туристическите "мозъци " не са съобразили два простички обстоятелството Откъде ще намерят задоволително пари, с цел да приспособяват пущинака към условията на актуалния екскурзиант? И, в случай че намерят - по какъв начин многохилядните тълпи ще бъдат съвместени с обстоятелството, че островът е монумент на културата от национално значение и е част от архитектурно-историческия резерват "Старинен Созопол "?
Три години по-късно, държавното управление за следващ път сменя притежателя на "Св. св. Кирик и Юлита ". Този път островът е възложен за стопанисване на Министерството на културата. И още веднъж... първосигнално заричане: там ще е най-големия Музей на подводната археология. Ама къде ще е максимален - на Балканите, в Черноморския район или в Централна и Източна Европа - по този начин и не стана ясно. Защото пари - за следващ път - не бяха открити. А за разкриване на процедура за "събиране " на качествени планове за финансиране по оперативните стратегии на Европейски Съюз, никой нищо не чу.
Всъщност, концепцията за превръщането на острова в културна атракция с поддръжката на Франция, не е чак толкова нова. Първата ѝ копка, най-малко за която необятната общност е осведомена, датира от края на януари 2019 година, когато пресцентърът на културното ведомство популяризира богатствата новина:
"Остров "Св. Св. Кирик и Юлита " край Созопол ще се трансформира в Световен център на изкуствата с поддръжката на Музея "Лувър ". За това се договориха Франк Ристер - министър на културата на Франция, и министърът на културата на България Боил Банов.
Според Франк Ристер, френската страна има опция и експерти да направи този план. По думите му, с изключение на Музеят "Лувър ", екип от експерти на министерството също ще окаже подпомагане. Министър Банов сподели преди няколко дни, че островът ще бъде музей на подводната археология. „ Ще обединим старания, тъй че допустимо в най-кратък период нашите екипи, на Франция и България, да стартират да работят “, уточни той.
Министър Банов предложения своя сътрудник да посетят дружно Острова и Пловдив – Европейска столица на културата 2019 година, в най-скоро време.
„ Ще дойда с най-голямо наслаждение. Интересувам се от подводната археология. Нашето министерство има транспортен съд за проучване на подводната археология, който носи името на изтъкнатия френски публицист Андре Малро, министър на културата на Франция в държавното управление на Шарл дьо Гол. Сега имам достойнството да работя в неговия кабинет. И ми се желае да създадем още един подобен транспортен съд – „ Андре Малро 2″, по отношение на 60-годишнината на Министерството на културата на Франция “, съобщи Франк Ристер... "
Както е споделил народът - мечка се бори от три пъти! Така де, сътрудниците на министър Банов от Обединените арабски емирства две петилетки са работили по плана "Лувъра в Абу Даби ", та ние са две-три години ли желаеме да си решим казуса?
Друга значима тематика, която разискаха през вчерашния ден (25 ноември) министър Боил Банов и дипломат Флоранс Робин бе организирането на трета подред българска галерия в парижкия „ Лувър”.Според към този момент подписано съглашение с музея, френски и български специалисти приготвят галерия „ Светлини и сенки – изкуство и просвета в България през XVI-XVIII век “ .
Освен това, от Министерството на културата си сътрудничат с Центъра за съвременно изкуство „ Жорж Помпиду” и до края на 2020 година се планува там да бъде проведена галерия - като част от по-голям план, наименуван „ Колекция българско авангардно и модерно изкуство “.
По време на срещата, посланикът на Франция изрази възхищението си от културното завещание на Пловдив, станало очевидно около самодейността „ Пловдив - Европейска столица на културата”. Н. Пр. Флоранс Робин осведоми министър Банов, че след среща с новоизбрания кмет на Пловдив Здравко Димитров е било взето решение Франция да спомага за обновяването на Ламартиновата къща в Стария град под тепетата.
Припомняме, че в тази къща, издигната през 1830 година от богатия търговец Георги Мавриди, през 1833 година за три дни отсяда френският стихотворец и политик Алфонс дьо Ламартин. Две години по-късно – през 1835 година, в „ Пътуване в Ориента”, той разказва българите като приятни и работливи хора – такива, които почитат свещениците си и са въодушевени от вярата си. А за българките споделя, че са живи, грациозни и красиви и са облечени съвсем като девойките и дамите от швейцарските планини.
А какви ще са усещанията на актуалния французин от България?
На този въпрос с по-определена сигурност ще може да се отговори след честванията на „ Дни на България във Франция”. Министър Боил Банов и Н. Пр. Флоранс Робин разискаха опцията тази самодейност да се организира през 2025 година. С други думи – след една петилетка, на територията на цяла Франция, ще бъдат проведени прояви, представящи културата и традициите на България.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ