Социалната услуга Център за обществена подкрепа “По-добро бъдеще към Фондация

Социалната услуга Център за социална поддръжка “По-добро бъдеще ” към Фондация „ Владиславово ” се дава, като държавно делегирана активност на Община Варна, на съображение Договор № Д16001395ВН/19.10.2016г. сред Община Варна и Доставчика - Фондация „ Владиславово “. Услугата е разположена в постройка общинска благосъстоятелност, находяща се в гр. Варна, Район „ Владислав Варненчик “, ул. „ Гургулят “ №7. Основната цел на Центъра за социална поддръжка „ По-добро бъдеще ” е да усъвършенства качеството на живот на децата в фамилната и обществената среда, като даде качествени обществени услуги, които да дават отговор на потребностите и да са налични за всяко дете в риск и неговото семейство на територията на община Варна. Водени от опита добит при работа с деца и фамилии екип ът на Центъра прави оценка нужда т а на родители те да схванат тайния свят на детето и да го поддържат в социализацията му. Социалните контакти и качествените взаимоотношения са основни за здравето на всеки един от нас (Ryff, 1995). Според Световната здравна организаця, по дефиниция здравето е не просто неявяване на болест, а уникален баланс сред физическо, психическо и обществено благоденствие. Обединено е мнението на множеството експерти, направили проучвания по отношение на въздействието и последствията от обществената изолираност и от там излиза наяве, че децата, юношите и младите са най-потърпевши, в психологичен проект, от пандемията и наложената обществена изолираност. Това се дължи най-много на неналичието на житейски опит. Тук идва ролята на родителя. Родителят безспорно е изправен пред съществено предизвикателство. Ясната и откровена връзка постоянно би трябвало да е приоритет, без значение сериозността на обстановката.  Децата са любопитни, Жан Пиаже неслучайно ги назовава „ дребни откриватели ”. Те задават въпроси непрекъснато и за всичко. Детското любознание би трябвало да бъде посрещнато с усмивка и удостоено с отговарящ отговор. Световната здравна организация твърди, че е наше обвързване да помогнем на децата да изразят своите страсти, било то и тревожни и стресиращи.     Повечето проучвания върху държанието на децата под 7-годишна възраст демонстрират, че въздействието в обществена среда има основно значение за развиването на мозъка. Невронните мрежи, влияещи върху развиването на езика и по-широките когнитивни качества, се построяват посредством словесно и физическо взаимоотношение – от шерването на играчка до възприемането на звуци и елементарни изречения.    Друг значителен риск за бебетата и дребните, когато нямат задоволително контакт и другарство между тях е да не съумеят да изградят верни информационни привички, които се образуват точно в тази ранна детска възраст. Въздействието на обществената изолираност може да бъде изключително значимо за деца със специфични просветителни потребности (СОП), когато поддръжката, предоставяна им в учебно заведение, е прекратена.   Защо децата със СОП са по-склонни да бъдат самотни? Според учени и специалисти, децата със СОП имат персонални характерности, които освен усилват вероятността да бъдат самотни, само че и могат да ги затруднят да се оправят с възприятията, съпътстващи самотата.Децата със СОП, изпитващи самотност, постоянно имат действителни обществени усложнения, които могат да доведат до неприятна обществена мрежа, невисок обществен статус и отменяне от други деца. Децата с обучителни усложнения може да се окажат „ по-предизвикани ”да прекарват времето си сами. „ По-малките деца се нуждаят от непрекъсната помощ от възрастни, с цел да бъдат дейни и ангажирани и да намират задоволство в своите действия. С напредването на възрастта те развиват способността да бъдат  по-независими  и да стартират да се любуват на независимите си действия и занимания. Възможно е при децата със СОП да има закъснение в развиването на способността им да намират и откриват приятни самостоятелни действия и игри, поради присъщото за тях безпокойство, усложненията и рестриктивните мерки им при четене и поради неустойчивостта на вниманието и концентрацията им. В резултат на това прекарването им от самотност може да бъде по-силно изразено, а неналичието на приятелите и подобаващата го, обкражаваща среда – по нужни от що се касае за всеки различен.  Изследванията демонстрират, че децата изпитват две взаимосвързани измерения на самотата:  * Социалната самотност се отразява в усложненията на детето с присъединението към групи деца и с поддържането на приемливи обществени връзки с другите. Изследванията свързват тези компликации с отхвърлянето на детето със СОП от други деца. Често другите деца в действителност отхвърлят децата с обучителни компликации.  * Емоционалната самотност се отнася до неналичието на добър другар и невъзможността да се образуват тесни междуличностни връзки. Емоционалната самотност води до друг тип недоволства от страна на децата. Дете, изпитващо прочувствена самотност, може да каже: „ Нямам същински другар - някой, на който мога да се доверя и да споделя секрети. Понякога тези деца също показват възприятие на отчуждение, като споделят неща като: „ Никой в действителност не ме схваща “.           Идентифицирането на претърпяното от детето самотност е първата стъпка към помощта.        Да наблюдаваш самотата на детето си в действителност е разочароващо и извънредно тежко  и може да бъде източник на надълбоко страдалчество за родителите. Въпреки това, в случай че родителите са извърнат внимание върху казуса, техните усеща на съпричастност и тяхната деликатно планувана поддръжка могат да окажат забележителна помощ на тяхното „ особено ”дете. Всички деца имат естествено любознание. Те изследват и учат света най-добре посредством игра. Играта има значително значение за всяка една област на развиване на децата. Играта укрепва и усъвършенства дребните и огромните двигателни умения, които в следствие спомагат за издръжливостта. Играта е значима за физическото развиване и без нея организмът не може да пораства и да се развива обикновено.        Играта с децата ви може да им помогне да се усещат по-малко самотни.   Трудно е да се заменят позлите и взаимоотношението от общуването с връстници за детето. Активното присъединяване в креативна игра независимо или физическа интензивност с родителите обаче може да бъде потребно за децата, когато са лишени от  компанията на своите другари. Какво би могло да поправи тази обстановка?  Отговорът е: помогнете на децата да играят.       Ползите от постоянната игра са доста и те са добре документирани в научните проучвания. Логопеди, педагози и педиатри са безапелационни, че играта усъвършенства езиковите умения на децата, ранните знания по математика, връзките с връстници, общественото и физическото развиване и усвояването на нови умения. Когато децата не могат да играят по някаква причина, безпокойството и токсичният стрес могат да навредят на здравословното развиване и на общественото държание.    По време на пандемията играта може да бъде дейно средство срещу  напрежението и може да насърчи развиването на позитивно държание и отношение. Когато децата играят дружно, игровите резултати стават още по-мощни. Експертите казват, че обществената игра може да помогне на децата да развият умения за съдействие, връзка, договаряния, разрешаване на спорове и съпричастност. Децата се нуждаят както от игра на закрито, по този начин и от безвъзмездна игра навън. Играта с членове на фамилията вкъщи или с другари в учебно заведение е добра за обществена игра. Цифровите устройства могат да обезпечат на децата метод да играят дружно с приятелите си, когато не могат да се срещнат с тях. Но изгодите от играта са по-дълготрайни, посредством обществена игра лице в лице.   И дано не забравяме, че децата са устойчиви и адаптивни. И макар изброените негативи и незадоволени потребности, потребности и упования, то неоспоримо можем да открием и много изгоди, които успяхме да си „ откраднем ” през този тежък интервал. Такива да вземем за пример са засиленото взаимоотношение и другарство сред децата и  родителите, братята и сестрите и даже домашните любимци.      Всички ние, в целия свят научихме и изживяхме тежко множеството провали, които COVID19 ни нанесе във всеки един аспект. Много по-трудно за човечеството ще бъде обаче да открие и осъзнае „ резултатите ”, уроците и посланията от този „ Апокалиптичен сезон ”.     Един сложен, само че значим урок, който може би нямаше никой да се сети да ни съобщи бе урока за „ Изучаването на смисъла на връзките сред хората ”.       Със сигурност коронавирусът към този момент ни припомня какъв брой значими сме всички един за различен.  Като тип ние в действителност не сме приспособени да разчитаме на един човек или даже на двама души, с цел да оцелеем. Изведнъж виждаме с доста ясни „ думи ” какъв брой неуместно е да се твърди, че децата се нуждаят единствено от родителите си. Това не е правилно.... Но до момента в който децата пораснат те постоянно ще гледат и виждат света през очите на своите родители! Автор: Деляна Събчева- Фондация „ Владиславово ”