Сопот. Сопот чества 167-та годишнината от рождението на Патриарха на

...
Сопот. Сопот чества 167-та годишнината от рождението на Патриарха на
Коментари Харесай

В Сопот ще се състоят чествания по повод 167-та годишнината от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов

Сопот. Сопот празнува 167-та годишнината от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. На 9 юли, рожденната дата на Вазов ще се състои кулминационната точка на Вазовите празници в града. Празничната стратегия стартира в 10.00 часа в църквата „ Св. св. Петър и Павел ”, където ще се отслужи тържествена литургия. От 11.00 часа в Етнографски и занаятчийски център „ Сопотски еснафъ ” ще се открие галерия от произведения на занаятчии от Сопот и района. Ще има и демонстрации на занаяти. В къща музей „ Иван Вазов “ ще се организира обичайна Сопотска седянка „ На бяло сладко ” с присъединяване на Гуна Иванова. Ще се състои и формалната гала по награждаването на лауреатите на Националния училищен конкурс „ Вазовата България ”, в който се включиха над 360 деца. След 20.00 часа Вазовите празници не престават на площад „ Иван Вазов “, където ще се организира тържествено честване на 167–та годишнина от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Част от събитията в последния ден на Вазовите празници са връчване на „ Детска Вазова премия “ и на националната литературна премия „ Иван Вазов ”, концерт-спектакъл „ И мойте песни все ще се четат ” с присъединяване на редица реализатори и ансамбли. В празничното честване ще вземе присъединяване вицепрезидентът Илияна Йотова.

Иван Минчов Вазов е български публицист, стихотворец, драматург, журналист, почетен член на Българската академия на науките (1921 г.), почетен доктор на филологическите науки. Роден е в Сопот. Брат е на Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а по-късно в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 година е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, от където бяга в Браила. Попада в средите на българските хъшове. В България известно време учителства (1872 година – 1873 г.). През 1875 година става член на революционния комитет в родния си град. След експлоадирането на Априлското въстание (1876 г.) емигрира през Цариград в Румъния. От този интервал е първата му стихосбирка “Пряпорец и гусла ” (1871 г.), последвана от “Тъгите на България ” (1877 г.). През Руско-турската война (1877 година – 1878 г.) написа третата си стихосбирка “Избавление ”. Работи в Берковския областен съд (1880 г.) и същата година се реалокира в Пловдив, където развива дейна обществено-политическа. и публицистична активност. Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години вестник “Народний глас ”. Той е основен редактор на списание “Наука ”. През 1885 година е съставител на литературното списание “Зора ”. Отново с Константин Величков взе участие в съставителството на двутомната “Българска христоматия ” (1884 г.). От това време са поетичният цикъл “Епопея на забравените ”, повестта “Чичовци ” и други През есента на 1886 година напуща България и се открива в Одеса. През 1894 година излиза романът “Под игото ”, последван от драмата “Хъшове ” (1894 г.) и романа “Нова земя ” (1896 г.). От 1889 година живее в София. Издава списание “Денница ” (1890 година – 1892 г.). От 1897 година до 1899 година е министър на националната култура в кабинета на К. Стоилов. По време на войните основава патриотични песни, с които възпява героизма на българския боец. Автор е на многочислени пътеписи, есета, публикации, исторически повести. Обявен е за национален стихотворец. Награден е с ордена “Св. равноапостоли Кирил и Методий ” (1920 г.) и с доста други български ордени. Произведенията му са преведени на към 50 езика. Умира в София на 22 септември 1921 година

Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР