Софийското метро стана на 22 г., но работата по него започва 50 г. преди това
Софийското метро отбелязва 22-рата си годишнина. На 28 януари 1998 година потегля първото влакче от сп. " Сливница " до " Константин Величков ".
Оказва се обаче, че младото метро има забавна предистория, която стартира през 1967-1968 година, споделя уеб сайтът " Българска история ".
След 1964-5 столицата се развива все по-бурно и популацията ѝ непрестанно пораства. Строят се все нови и нови квартали, а улиците стават тесни за нараствания транспортен трафик. Трамвайната мрежа към този момент не може да поеме възходящия брой пасажери. Тежък проблем са също шумът и замърсяването на атмосферата. Възниква потребност от нова транспортна система, която да се движи по напълно разнообразни трасета по отношение на познатите. В началото се изследва висяща монорелсова железница, само че след това на сцената излиза метрото.
През 1967 година Управление " Архитектура и благоустройство " към СГНС разпорежда на Проектантско дружество " Софпроект " да създаде план за бъдещия превоз знамение. Започват калкулации на пътникопотоци, направления, геоложки изследвания и всичко останало, належащо, с цел да се прокара метротрасе под един бурно разрастващ се град. През 1968 година резултатът е подготвен след голяма, разнопосочна работа, и акуратен труд - 12 дебели тома със заглавие " Метро София ", включващи карти, диаграми, схеми, картограми, таблици и скици.
Проектът за " безконкурентната система ".
50-годишният план възнамерява не просто класическо метро, а " смесен скоростен трамвай ". Поначало " скоростен трамвай " значи подобен с нараснал брой на пасажерите и обособени линии в града единствено за него, а тук е " смесен ", тъй като се движи и подземен и по този начин работи и като обичайно метро. Подземните линии са предвиждани за централните градски елементи и изобщо за там, където няма място за наземното им строителство, а наземните линии са в периферните региони. По този метод в новия столичен превоз влизат и " позитивните черти на крайградската скоростна железница " - такава, каквато ни е позната от доста международни мегаполиси. Помощна роля е трябвало да играят автобусните и тролейбусни линии - както днешните връзки сред станциите и наземния превоз.
Създаването на бърз столичен транспорт е било " най-важната казуса ", а метрото е наречено " безконкурентната система ". Целта е била обезпечаване на директни връзки сред " основните точки в града " и крайградските региони - по-точно " местата за планински отдих и промишлените зони ". Това изяснява включването в маршрута тук-там като Центъра (много наситено), Люлин, Надежда, само че и Драгалевци, Княжево, Банкя, а също по този начин Захарна фабрика, гарите Искър, Подуене и... Металургичния комбинат " Кремиковци ". Метрото е оразмерявано за една бъдеща София, приютила над 1 600 000 поданици. Общата дължина на подземното трасе е 21 км с 30 подземни станции и приблизително разстояние сред тях 750 м. Очаквало се е вложенията да се възвърнат за 10 - 12 г.
Оказва се обаче, че младото метро има забавна предистория, която стартира през 1967-1968 година, споделя уеб сайтът " Българска история ".
След 1964-5 столицата се развива все по-бурно и популацията ѝ непрестанно пораства. Строят се все нови и нови квартали, а улиците стават тесни за нараствания транспортен трафик. Трамвайната мрежа към този момент не може да поеме възходящия брой пасажери. Тежък проблем са също шумът и замърсяването на атмосферата. Възниква потребност от нова транспортна система, която да се движи по напълно разнообразни трасета по отношение на познатите. В началото се изследва висяща монорелсова железница, само че след това на сцената излиза метрото.
През 1967 година Управление " Архитектура и благоустройство " към СГНС разпорежда на Проектантско дружество " Софпроект " да създаде план за бъдещия превоз знамение. Започват калкулации на пътникопотоци, направления, геоложки изследвания и всичко останало, належащо, с цел да се прокара метротрасе под един бурно разрастващ се град. През 1968 година резултатът е подготвен след голяма, разнопосочна работа, и акуратен труд - 12 дебели тома със заглавие " Метро София ", включващи карти, диаграми, схеми, картограми, таблици и скици.
Проектът за " безконкурентната система ".
50-годишният план възнамерява не просто класическо метро, а " смесен скоростен трамвай ". Поначало " скоростен трамвай " значи подобен с нараснал брой на пасажерите и обособени линии в града единствено за него, а тук е " смесен ", тъй като се движи и подземен и по този начин работи и като обичайно метро. Подземните линии са предвиждани за централните градски елементи и изобщо за там, където няма място за наземното им строителство, а наземните линии са в периферните региони. По този метод в новия столичен превоз влизат и " позитивните черти на крайградската скоростна железница " - такава, каквато ни е позната от доста международни мегаполиси. Помощна роля е трябвало да играят автобусните и тролейбусни линии - както днешните връзки сред станциите и наземния превоз.
Създаването на бърз столичен транспорт е било " най-важната казуса ", а метрото е наречено " безконкурентната система ". Целта е била обезпечаване на директни връзки сред " основните точки в града " и крайградските региони - по-точно " местата за планински отдих и промишлените зони ". Това изяснява включването в маршрута тук-там като Центъра (много наситено), Люлин, Надежда, само че и Драгалевци, Княжево, Банкя, а също по този начин Захарна фабрика, гарите Искър, Подуене и... Металургичния комбинат " Кремиковци ". Метрото е оразмерявано за една бъдеща София, приютила над 1 600 000 поданици. Общата дължина на подземното трасе е 21 км с 30 подземни станции и приблизително разстояние сред тях 750 м. Очаквало се е вложенията да се възвърнат за 10 - 12 г.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ