Съдът оправда адвокат, давал стая под наем на проститутка
Софийският градски съд (СГС) анулира присъда, с която столичният юрист Иван Иванов (лишен от права за 6 месеца, считано от 19 юли 2022 година – известието в „ Държавен вестник “) е бил наказан условно на година и половина затвор, тъй като е отдал помещение чартърен на продажница.
От присъдата на градския съд излиза наяве, че юристът е обвиняем за това, че от края на май до юли 2020 година е предоставял стая от апартамент на продажница, която водила там клиентите си. Според чл.155, ал.2 от Наказателния кодекс (НК) даването систематически на помещение на разнообразни лица за полови сношения или за блудствени дейности се санкционира с до 5 години затвор и с санкция от 1000 до 5000 лв..
Оправдателната присъда на втората инстанция идва единствено 5 месеца, откакто Иванов е бил наказан условно на година и половина затвор с три години изпитателен период и санкция от 1500 лв..
През май състав на Софийския областен съд (СРС) с ръководител Делян Дилков одобри за изрично открито, че помещението, отдавано чартърен от Иванов, е употребено за платени полови услуги и блудствени дейности, както и че Иванов съзнателно е направил закононарушението, за което е упрекнат. От претекстовете към присъдата на СРС става ясна и цялата история към отдаденото помещение, разкрита през показанията на забърканата продажница, която е била разпитана и пред арбитър, само че в правосъдното разследване към този момент е твърдяла, че е наела стаята с посредничеството на другарка.
Адвокат Иванов и брачната половинка му употребили апартамент на ул. „ 20 август “, наоколо до пл. „ Македония “, който бил благосъстоятелност на компания, ръководена от майката на дамата. Проститутката попаднала на публикация за отдаване на помещение и се срещнала с Иванов. Според първичните ѝ показания, тя го уведомила, че проституира и се нуждае от място, където да обслужва клиентите си и да живее. Тогава той ѝ предложил една от стаите против наем от 600 лв., като можела да употребява и банята и тоалетната. Жената се нанесла и клиенти идвали в жилището съвсем всеки ден.
Районният съд приема за открито, че Иванов е знаел какво става в жилището, защото имало случаи, в които е засичал наемателката си по какъв начин посреща и изпраща разнообразни мъже, а настрана я бил предизвестил да не подвига доста звук, до момента в който е с тях.
Впоследствие даже претендирал за спомагателни 20 лв. дневно за ползване на вода, тъй като доста постоянно употребили банята. Жената в началото се съгласила, само че откакто няколко дни нямала работа, решила, че разноските ѝ са прекомерно високи и през юли напуснала жилището.
За протичащото се в жилището през тези два месеца е свидетелствал и комшия в кооперацията, който е споделил, че е виждал огромен брой мъже да влизат и излизат, а един даже му признал за какво е там. По негови данни наемателката ги посрещала гола или по долни дрехи. За да одобри, че е налице „ методичност “ на действието, както изисква Наказателен кодекс, съдът се базира на показанията на проститутката, която признава за двама-трима клиенти дневно и на свидетел и съседи, които настояват, че са виждали най-малко десетима мъже.
За да реши дали Иванов има виновност и е знаел за активността на наемателката си, съдът е анализирал неговите пояснения, нейните показания и тези на брачната половинка на юриста.
На първо място арбитър Дилков написа, че обясненията на подсъдимия юрист са разнопосочни и непоследователни. В началото той твърдял, че няма ключ от жилището, а по-късно споделил, че не живее там, а единствено преспивал и го употребил главно за предпазване на адвокатския си списък. Според съда обаче няма по какъв начин юристът да преспива там и да държи архива си, а в това време да няма ключ от жилището. Освен това, в един миг той почнал да корав, че е изгубил връзка с ключове от жилището в региона на баня „ Мадара “, след което непознати ги намерили и се самонастанили.
„ В случай, че твърдяното събитие бе правилно, липсва разумна причина – да не бъде пристъпено неотложно към промяна на ключалката или най-малкото – към пренасяне на адвокатския списък, с цел да не бъде компрометирана професионалната му активност, както и ползите на евентуално безграничен брой клиенти. Независимо от това обаче, няма данни – действия в която и да е от двете насоки да са били предприемани (собственик е майката на брачната половинка му, т. е. контакт с нея е могъл да бъде сбъднат, за опазване на парцела и на нейните интереси), което буди съществени подозрения в отправените от подсъдимия изказвания “, написа съдът и отбелязва, че баня „ Мадара “ е задоволително надалеч от пл. „ Македония “, в региона на който се намира жилището, с цел да се допусне, че някой ще откри ключовете в единия регион и ще знае, че са тъкмо за този апартамент в другия.
„ В този смисъл и съдът намира, че се касае за опит (неумел) за създаване на защитна теза “, се споделя в претекстовете.
Съпругата на Иванов пък споделила, че през този интервал апартаментът би зарязан и двамата живеели на квартира. В същото време тя е споделила, че минавали „ на инспекция – да забележим дали нещо не е пипано “, само че не оглеждали всички стаи. В тази връзка съдът напомня, че съгласно Иванов не са имали ключове за жилището, тъй като са ги изгубили, с цел да стигне до извод, че става дума за „ фрапантни несъответствия “ сред обясненията на подсъдимия и показанията на брачната половинка му.
За показанията на наемателката пък районният съд написа, че са претърпели „ удивителна промяна “. Пред проверяващите първо е споделила, че се е срещнала персонално с Иванов и му е споделила защо желае да наеме жилището, а по-късно е удостоверила показанията си и пред арбитър.
„ Нещо повече – декларира явен спомен, че хазяинът и жена му неведнъж са я виждали да посреща и изпраща клиенти, както и че е водила регулярна връзка с подсъдимия (дори го посочва със лично и фамилно име), на който е плащала наемна цена и режийни суми “, написа съдът, с цел да отхвърли довода на отбраната, че върху дамата е оказан напън от служители на реда. Според СРС тя не е била застрашена в нито един миг от следствие, а разпитът пред арбитър е гаранция точно против напън или манипулиране на показанията ѝ от служителите на реда.
В непосреден разпит към този момент в хода на правосъдното разследване, тя обаче декларира, че е виждала Иванов единствено един път и единствено за една минута, въпреки да го показва като някогашния си наемодател. Това съгласно съда буди подозрение, „ поради „ пътникопотока “, обвързван с работата ѝ “ и фактът, че го вижда и разпознава две години след тази единствена едноминутна среща.
Освен това свидетелката първо декларирала, че е съобщила на наемодателите си, че е „ платена жена “, по-късно към този момент твърдяла, че „ може и да е имало диалог първоначално, при който съм споделила защо ще употребявам стаята и че съм платена жена “, а в края на разпита изрично споделила, че в никакъв случай и по никакъв мотив не е обсъждала с хазяина си защо ще употребява наетото помещение.
„ Без да намира за подходящо да излага хипотези – на какви аргументи би могла да се дължи тази промяна, съдът я намира за озадачаваща и недостоверна. Това е по този начин, доколкото последните изказвания са диаметрални, по отношение на изказванията от досъдебната фаза. На второ място, заради измененията в изказванията, в хода на самия разпит – преминаващи от едната прекаленост, през неустановеност, в другия полюс. На трето място, това е и вътрешната алогичност в самите показания (съчетана и с заявена неприкрита благосклонност към подсъдимия) “, се споделя в претекстовете на съда.
В хода на делото наемателката към този момент е свидетелствала, че не персонално тя е наела помещението, а е употребила за медиатор своя другарка, която го наела и платила първия наем, след което ѝ дала ключовете. Двете обаче се познавали единствено от седмица и за съда също буди подозрение доверието, което едната гласоподава на другата след толкоз малко другарство.
Така първата инстанция приема, че тези показания на свидетелката не могат да оборят дадените от нея по време на досъдебната фаза. Съдът приема, че и Иванов, и наемателката му са знаели защо ще се употребява помещението, като се стимулира, че това „ постанова единствен вероятен извод за съзнателна, волева активност у дееца, ориентирана към придобиване на съществени и/или спомагателни средства по непозволен метод “. Това съгласно съда е съображение и за по-тежко обвиняване по чл.155, ал.3 Наказателен кодекс за даване на помещение за проституция с користна цел, което се санкционира с от 1 до 6 години затвор и от 5000 до 15 000 лв. санкция, само че такова не е било повдигнато.
За да осъди юриста условно, съдът е отчел чистото му правосъдно минало и това, че е фамилен и работи. Като отегчаващи условия пък са регистрирани двата месеца, през които е отдавал помещението и данните, че против него има и дело за документно закононарушение. Тъй като Иванов е с чисто правосъдно минало, първата инстанция е приела, че за поправянето му няма потребност да изтърпява дейно присъдата, заяви " Лекс ".
Тепърва от претекстовете на градския съд пък ще стане ясно и за какво тя е анулирана, а юристът е към този момент оневинен. Присъдата на градския съд също не е дефинитивна и може да бъде атакувана пред Върховния касационен съд.
От присъдата на градския съд излиза наяве, че юристът е обвиняем за това, че от края на май до юли 2020 година е предоставял стая от апартамент на продажница, която водила там клиентите си. Според чл.155, ал.2 от Наказателния кодекс (НК) даването систематически на помещение на разнообразни лица за полови сношения или за блудствени дейности се санкционира с до 5 години затвор и с санкция от 1000 до 5000 лв..
Оправдателната присъда на втората инстанция идва единствено 5 месеца, откакто Иванов е бил наказан условно на година и половина затвор с три години изпитателен период и санкция от 1500 лв..
През май състав на Софийския областен съд (СРС) с ръководител Делян Дилков одобри за изрично открито, че помещението, отдавано чартърен от Иванов, е употребено за платени полови услуги и блудствени дейности, както и че Иванов съзнателно е направил закононарушението, за което е упрекнат. От претекстовете към присъдата на СРС става ясна и цялата история към отдаденото помещение, разкрита през показанията на забърканата продажница, която е била разпитана и пред арбитър, само че в правосъдното разследване към този момент е твърдяла, че е наела стаята с посредничеството на другарка.
Адвокат Иванов и брачната половинка му употребили апартамент на ул. „ 20 август “, наоколо до пл. „ Македония “, който бил благосъстоятелност на компания, ръководена от майката на дамата. Проститутката попаднала на публикация за отдаване на помещение и се срещнала с Иванов. Според първичните ѝ показания, тя го уведомила, че проституира и се нуждае от място, където да обслужва клиентите си и да живее. Тогава той ѝ предложил една от стаите против наем от 600 лв., като можела да употребява и банята и тоалетната. Жената се нанесла и клиенти идвали в жилището съвсем всеки ден.
Районният съд приема за открито, че Иванов е знаел какво става в жилището, защото имало случаи, в които е засичал наемателката си по какъв начин посреща и изпраща разнообразни мъже, а настрана я бил предизвестил да не подвига доста звук, до момента в който е с тях.
Впоследствие даже претендирал за спомагателни 20 лв. дневно за ползване на вода, тъй като доста постоянно употребили банята. Жената в началото се съгласила, само че откакто няколко дни нямала работа, решила, че разноските ѝ са прекомерно високи и през юли напуснала жилището.
За протичащото се в жилището през тези два месеца е свидетелствал и комшия в кооперацията, който е споделил, че е виждал огромен брой мъже да влизат и излизат, а един даже му признал за какво е там. По негови данни наемателката ги посрещала гола или по долни дрехи. За да одобри, че е налице „ методичност “ на действието, както изисква Наказателен кодекс, съдът се базира на показанията на проститутката, която признава за двама-трима клиенти дневно и на свидетел и съседи, които настояват, че са виждали най-малко десетима мъже.
За да реши дали Иванов има виновност и е знаел за активността на наемателката си, съдът е анализирал неговите пояснения, нейните показания и тези на брачната половинка на юриста.
На първо място арбитър Дилков написа, че обясненията на подсъдимия юрист са разнопосочни и непоследователни. В началото той твърдял, че няма ключ от жилището, а по-късно споделил, че не живее там, а единствено преспивал и го употребил главно за предпазване на адвокатския си списък. Според съда обаче няма по какъв начин юристът да преспива там и да държи архива си, а в това време да няма ключ от жилището. Освен това, в един миг той почнал да корав, че е изгубил връзка с ключове от жилището в региона на баня „ Мадара “, след което непознати ги намерили и се самонастанили.
„ В случай, че твърдяното събитие бе правилно, липсва разумна причина – да не бъде пристъпено неотложно към промяна на ключалката или най-малкото – към пренасяне на адвокатския списък, с цел да не бъде компрометирана професионалната му активност, както и ползите на евентуално безграничен брой клиенти. Независимо от това обаче, няма данни – действия в която и да е от двете насоки да са били предприемани (собственик е майката на брачната половинка му, т. е. контакт с нея е могъл да бъде сбъднат, за опазване на парцела и на нейните интереси), което буди съществени подозрения в отправените от подсъдимия изказвания “, написа съдът и отбелязва, че баня „ Мадара “ е задоволително надалеч от пл. „ Македония “, в региона на който се намира жилището, с цел да се допусне, че някой ще откри ключовете в единия регион и ще знае, че са тъкмо за този апартамент в другия.
„ В този смисъл и съдът намира, че се касае за опит (неумел) за създаване на защитна теза “, се споделя в претекстовете.
Съпругата на Иванов пък споделила, че през този интервал апартаментът би зарязан и двамата живеели на квартира. В същото време тя е споделила, че минавали „ на инспекция – да забележим дали нещо не е пипано “, само че не оглеждали всички стаи. В тази връзка съдът напомня, че съгласно Иванов не са имали ключове за жилището, тъй като са ги изгубили, с цел да стигне до извод, че става дума за „ фрапантни несъответствия “ сред обясненията на подсъдимия и показанията на брачната половинка му.
За показанията на наемателката пък районният съд написа, че са претърпели „ удивителна промяна “. Пред проверяващите първо е споделила, че се е срещнала персонално с Иванов и му е споделила защо желае да наеме жилището, а по-късно е удостоверила показанията си и пред арбитър.
„ Нещо повече – декларира явен спомен, че хазяинът и жена му неведнъж са я виждали да посреща и изпраща клиенти, както и че е водила регулярна връзка с подсъдимия (дори го посочва със лично и фамилно име), на който е плащала наемна цена и режийни суми “, написа съдът, с цел да отхвърли довода на отбраната, че върху дамата е оказан напън от служители на реда. Според СРС тя не е била застрашена в нито един миг от следствие, а разпитът пред арбитър е гаранция точно против напън или манипулиране на показанията ѝ от служителите на реда.
В непосреден разпит към този момент в хода на правосъдното разследване, тя обаче декларира, че е виждала Иванов единствено един път и единствено за една минута, въпреки да го показва като някогашния си наемодател. Това съгласно съда буди подозрение, „ поради „ пътникопотока “, обвързван с работата ѝ “ и фактът, че го вижда и разпознава две години след тази единствена едноминутна среща.
Освен това свидетелката първо декларирала, че е съобщила на наемодателите си, че е „ платена жена “, по-късно към този момент твърдяла, че „ може и да е имало диалог първоначално, при който съм споделила защо ще употребявам стаята и че съм платена жена “, а в края на разпита изрично споделила, че в никакъв случай и по никакъв мотив не е обсъждала с хазяина си защо ще употребява наетото помещение.
„ Без да намира за подходящо да излага хипотези – на какви аргументи би могла да се дължи тази промяна, съдът я намира за озадачаваща и недостоверна. Това е по този начин, доколкото последните изказвания са диаметрални, по отношение на изказванията от досъдебната фаза. На второ място, заради измененията в изказванията, в хода на самия разпит – преминаващи от едната прекаленост, през неустановеност, в другия полюс. На трето място, това е и вътрешната алогичност в самите показания (съчетана и с заявена неприкрита благосклонност към подсъдимия) “, се споделя в претекстовете на съда.
В хода на делото наемателката към този момент е свидетелствала, че не персонално тя е наела помещението, а е употребила за медиатор своя другарка, която го наела и платила първия наем, след което ѝ дала ключовете. Двете обаче се познавали единствено от седмица и за съда също буди подозрение доверието, което едната гласоподава на другата след толкоз малко другарство.
Така първата инстанция приема, че тези показания на свидетелката не могат да оборят дадените от нея по време на досъдебната фаза. Съдът приема, че и Иванов, и наемателката му са знаели защо ще се употребява помещението, като се стимулира, че това „ постанова единствен вероятен извод за съзнателна, волева активност у дееца, ориентирана към придобиване на съществени и/или спомагателни средства по непозволен метод “. Това съгласно съда е съображение и за по-тежко обвиняване по чл.155, ал.3 Наказателен кодекс за даване на помещение за проституция с користна цел, което се санкционира с от 1 до 6 години затвор и от 5000 до 15 000 лв. санкция, само че такова не е било повдигнато.
За да осъди юриста условно, съдът е отчел чистото му правосъдно минало и това, че е фамилен и работи. Като отегчаващи условия пък са регистрирани двата месеца, през които е отдавал помещението и данните, че против него има и дело за документно закононарушение. Тъй като Иванов е с чисто правосъдно минало, първата инстанция е приела, че за поправянето му няма потребност да изтърпява дейно присъдата, заяви " Лекс ".
Тепърва от претекстовете на градския съд пък ще стане ясно и за какво тя е анулирана, а юристът е към този момент оневинен. Присъдата на градския съд също не е дефинитивна и може да бъде атакувана пред Върховния касационен съд.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ