Улици на историята: Христо Станишев – пътният строител на България
Софийските улици постоянно имат своя история и живот. Повечето от тях носят имена на известни дейци, само че около тях постоянно се намират и доста българи, които потъват в давност. Техните имена са просто име на локация и нищо повече. А зад тях може да стои история, за която никой да не подозира.
Парадокс е, че Станишев е един от видните български инженери, които съумяват да възродят страната директно след освобождението. Христо Станишев е добре прочут на Българското инженерно-архитектурно сдружение, той е точно един от учредителите на тази институция, само че това е единствено дребна част от неговите достижения. Нека стартираме през цялото време.
Роден е на 24 декември 1863 година в град Кукуш. Баща му е прочут като Арап Нако и е един от дребното, които могат да обезпечат задоволително положително обучение на сина си. През 1880 година към седем деца напущат Кукуш, с цел да постъпят в Класическата гимназия. Един от тези седем е точно Христо. Получава стипендия и когато приключва гимназията през 1885 година отпътува за Белгия, където следва инженерство в университета в Гент.
Христо остава без татко си в годините на студентството и е заставен да се върне в България. Изкарва прехраната си като учител в мъжката гимназия в Солун и се пробва да събере пари, с цел да приключи висшето си обучение. Негов другар изпраща всички написани лекции по пощата и разрешава на бъдещия инженер да приключи задочно, без да пропуща лекции. Отдадеността му към науката носи и стипендия от Министерството на просвещението. През 1889 година приключва образованието си като отличник на випуска.
Наученото от Белгия стартира да ползва незабавно в България. Неговите знания разрешават бързото и качествено строене на пътища, мостове, жп линии, водопроводи и здания. Голяма част от плановете му стои и до през днешния ден. Създава строителна школа и цели две години е областен инженер на Ловеч, Видин и Лом. На идната година Бургас го назначава за специалист-инженер. През 1896 година работи на свободна процедура в София. Когато не основава здания, Станишев написа книги. В книгата си „ История на градежите “, той написа следното:
„ Политиката на една страна е в тясна връзка с нейните пазари и пътища и по-право с нейните известия. У нас аз заварих едвам 2100 километра пътища и занемарени известия. “
Влошената инфраструктура прави усещане на българския инженер, когато пътува от Пловдив до София, а по-късно и до Велико Търново с каруца. В книгата си Станишев документира безусловно всичко по работата си през последните години по време на пътното строителство. В умозаключение по отношение на строителството, Станишев ще напише, че се гордее с делото си и също по този начин не стопира да се радва от обстоятелството, че с изключение на новите пътища, страната влага в поддръжката на инраструктурата си. За интервала от 1879-1939 г пътищата стават 10 пъти повече. В същата книга инженерът добавя:
„ От занемарената турска провинция от 1878г. българинът издигна страната си до съвременно ниво и реализира огромен икономически прогрес. “
Снимка: By Иван Карастоянов – scanned, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27711986
Разбира се, инженерът прекарва доста от времето си в обучаване на фрагменти, в търсенето на верни направления и всичко в действителност добре документирано във въпросната книга. Когато е надалеч от пътищата, инженерът милее за Македония. И за интервала от 1897-1899 година се занимава и с Върховния македоно-одрински комитет. Издава вестник „ Реформи “ благодарение на Гоце Делчев и Яворов. Друг негов асистент е Симеон Радев.
След Първата Световна война оказва помощ на всички бежанци от Македония в България. През 1933 година ще стане и почетен жител на София. Инженер Станишев влиея доста съществено и на сина на братовчедка си – доктор Константин Станишев. Двамата и до през днешния ден се считат за едни от най-видните представители на македонската емиграция в България. Любопитен факт, е че дядото Нако Станишев изиграва съществена роля в налагането на български епископ в Кукуш. С негова помощ се водят и видни български преподаватели като Димитър Миладинов.
Целият жанр Станишеви може да се хвали с видни експерти. Както Христо приключва висшето си обучение в Белгия, другите негови членове на фамилията стават лекари, адвокати и други. Голяма част от тях се местят в София и не престават своята работа, правейки на положителното, на което са способни за родината си. Говорейки за Константин Станишев, не би трябвало да забравяме, че точно той радее най-вече за военнопленниците и българите, които остават оттатък граница.
Семейство Станишеви е имало доста ярки образци, които да следва, само че още по-важното е, че всеки един от тях се е стремял да бъде потребен на обществото, в което живее. Христо Станишев умира на 13 декември 1952 година в София. Синът му Николай Станишев продължава делото на татко си, работи като публицист и преводач, както и началник на Българска орда – въпросното сдружение и до през днешния ден твърди, че в основаването на страната не е построена на „ славянска “, а на „ прабългарска основа “.
Заглавна фотография: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=59995459
