За границата между независимостта на съдиите и тяхната отговорност
Софийската градска прокуратура доближи нови небеса в правото предходната седмица откакто повдигна обвиняване за закононарушение по работа на прокурора Константин Сулев, тъй като предходната година обвинил без доказателства Петьо Петров – Еврото. Ако някой ден господин Сулев реши да търси правдивост за накърнените си права и в случай че страната ни не съумее да му подсигурява ефикасни вътрешноправни средства за отбрана, евентуално ще има съображение да го направи пред Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ). Ако се случи, надалеч няма да е първото обвиняване, станало мотив за наказание на страната. На значително жители са породени вреди вследствие на деяние или безучастие на органи на правосъдната власт. А това постоянно е за сметка на данъкоплатците.
Когато към това се добави и нюансът, че някои магистрати, станали причина за осъждането на България в Страсбург, освен не носят никаква отговорност, а в противен случай – се радват и на забележително кариерно развитие – у жителите, понасящи паричната тежест за това, се поражда мощно чувство за неправда. И до момента в който концепцията за търсене на персоналната отговорност на длъжностни лица за вреди от нарушени права не е тематика табу, а мечтан резултат, то опцията страната да предяви регресен иск против магистрат, нанесъл вреди поради собствен акт, звучи еретично. Това е по този начин тъй като, за разлика от представителите на изпълнителната власт, тези на правосъдната не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни дейности и постановени актове, в случай че не става дума за съзнателно закононарушение от общ темперамент. В противоположен случай независимостта на съдията и автономността на прокурора би била застрашена. Така функционалният имунитет на магистратите подсигурява тяхната самостоятелност при осъществяване на служебната им активност, само че не ги прави недосегаеми, защото за дейностите отвън работата си носят отговорност като всеки различен.
Толкова еретично ли би било обаче това предложение, в случай че породените от магистрат вреди са породени заради зла предумисъл или заради груба професионална немарливост? Според генералния юрист в Съда на Европейски Съюз (СЕС) Михал Бобек и самия Съд, правото на Европейски Съюз е съвместимо с опцията „ страната след това да предяви регресен иск за ангажиране на гражданската отговорност против съответния арбитър при положение на непочтеност или груба немарливост от негова страна, при изискване че тези производства дават задоволителни гаранции, че членовете на правосъдната власт не са подложени на директен или индиректен напън, който може да повлияе на техните решения “[3].
Европейската харта за статута на съдиите също планува, че, въпреки компенсацията за вреди да се обезпечава от страната, е допустимо тя „ да изиска, в избрани граници, възобновяване от съдията на присъденото обезщетение по правосъден път при положение на жестоко и безпричинно нарушение от същия на разпоредбите, регламентиращи неговата активност “ (§5.2). Венецианската комисия в Становище № 847/2016, CDL‑AD (2016)015, Amicus Curiae Brief за Конституционния съд по отношение на правото на декаданс на страната против съдии (Република Молдова) също отбелязва, че съдиите не следва да носят самостоятелна отговорност при осъществяване на служебните си функционалности, с изключение на в случаи на зла предумисъл или най-малко груба немарливост (§18). Препоръка CM/Rec(2010)12 на Комитета на министрите по отношение на съдиите: самостоятелност, успеваемост и отговорности показва, че „ [т]ълкуванието на закона, оценката на обстоятелствата или претеглянето на доказателствата, които се правят от съдиите, с цел да бъде взето решение по делото, не би трябвало да плануват гражданска или дисциплинарна отговорност, с изключение на в случаи на злоумишлени дейности или груба немарливост “ (§ 66). В Становище № 18 Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) цитира Препоръката и прибавя “…освен в случаите на злонамерени дейности, съзнателно несъблюдение или, вероятно, проявена груба немарливост ” (§ 37), допълвайки своето Становище № 3, съгласно което изключение е единствено умишленото несъблюдение на отговорностите. Според заключението на генералния юрист Европейската комисия счита, че в случай че са налице непочтеност или на груба немарливост, както и нужните процесуални гаранции при търсенето ѝ, сходна отговорност не е проблем. Макар фокусът да е върху съдиите, казаното се отнася със същата и даже по-голяма мощ и за прокурорите, защото при тях не става дума дори за самостоятелност, а за самостоятелност.
Този въпрос е изключително трънлив, защото е на границата сред независимостта на съдиите и тяхната отчетност и отговорност и, според от националния подтекст, може да се стигне до възникването на опасности за корист и непозволен напън над съдии. Именно с цел да се откри баланс сред условието за по-голяма правосъдна отчетност/отговорност и основополагащия принцип за правосъдната самостоятелност, упоменатите нагоре интернационалните органи са склонни най-общо да одобряват опцията за лимитирана имуществена отговорност на магистратите, стига да са налице съответните съответни гаранции като да вземем за пример:
- Единствено по изключение и то единствено в случай че е налице непочтеност или груба професионална немарливост. Т.е. съществуването на неоправдателно решение, постановено от Европейски съд по правата на човека (или споразумение) единствено по себе си не може да е съображение за търсене на имуществена отговорност, в случай че не са потвърдени предумисъл или груба немарливост. Или както Съд на Европейския съюз постановява, „ единствено в изключителни случаи, в които тяхната персонална тежка виновност е била потвърдена “;
- Единствено страната посредством регресен иск може да търси гражданска отговорност на магистрат откакто е изплатила обезщетение, т.е. наложително има присъединяване на способен народен съд;
- Сезирането на способния правораздавателен орган би трябвало да се извърши след авансово координиране със съответния правосъден съвет или различен кореспондиращ орган. Възможност е предявяването на регресния иск да бъде от компетентността на правосъдния съвет (вместо на орган на изпълнителната власт);
- Предявяването на регресния иск може да не е обвързване на държавния орган, търсещ възобновяване на компенсацията, а единствено възможност;
- В случая на Румъния Венецианската комисия в Становище № 924/2018, CDL-AD(2018)017, касаещо законодателни промени, свързани със правосъдната власт в Румъния, предлага регресният иск да се предявява едвам след завършило дисциплинарно произвеждане. Според Европейска комисия предявяването може да се ограничи до случаите както на дисциплинарна, по този начин и на наказателна отговорност (установена с влезнало в действие решение).
А както сме имали мотив към този момент да коментираме[4], в случай че нарушаванията не са тежки, би следвало това да се отразява в атестациите на съдиите и прокурорите, надлежно в кариерното им развиване.
Как се реализира салдото сред отговорността и независимостта на правосъдната власт зависи от правната реалност и обичаи на съответната страна. Както самият Бобек отбелязва в другите юрисдикции се следят разнородни подходи: в някои от тях се ползва „ общият режим за декаданс против длъжностните лица и във връзка с съдиите “, други имат спомагателни условия като постановена преди този момент присъда или дисциплинарно решение; ограничение на оптималния размер на дължимото от съдията обезщетение; отчасти възобновяване на изплатените от страната компенсации за вреди в границите на самото наказателно или дисциплинарно произвеждане.
Затова, както Съд на Европейския съюз постановява в решението си, е от основно значение търсенето на персонална отговорност заради правосъдна неточност в границите на регресен иск да е „ лимитирано единствено до изключителни случаи и да е обрисувано от справедливи и проверими условия, свързани с положителното правосъдие, както и от гаранции, които имат за цел да се избегне всевъзможен риск от външен напън върху наличието на правосъдните решения и по този метод да се предотврати всяко целесъобразно подозрение у правните субекти “.
Въпросът, който слагаме не може да се изчерпи в границите на къса публикация като актуалната. Основната ни цел е привличане на внимание и предизвикателство на спор по спорна тематика. Както е видно, опцията страната да ангажира лимитирана имуществена отговорност на магистрат може да не изключва правилото за самостоятелност на правосъдната власт, когато това се реализира в тъкмо избрани случаи, при ясни правила и са налице авансово открити гаранции, които да обезпечат, че този механизъм няма да се употребява случайно за основаване на вцепеняващ резултат върху магистратите. Подобно равновесие сред отговорност/отчетност и самостоятелност – и то единствено при съществуването на флагрантни случаи, когато се следи действителна корист с власт или груба немарливост – би могло с изключение на дисциплиниращ резултат, да има роля и в възстановяване доверието на жителите в правосъдната система.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Когато към това се добави и нюансът, че някои магистрати, станали причина за осъждането на България в Страсбург, освен не носят никаква отговорност, а в противен случай – се радват и на забележително кариерно развитие – у жителите, понасящи паричната тежест за това, се поражда мощно чувство за неправда. И до момента в който концепцията за търсене на персоналната отговорност на длъжностни лица за вреди от нарушени права не е тематика табу, а мечтан резултат, то опцията страната да предяви регресен иск против магистрат, нанесъл вреди поради собствен акт, звучи еретично. Това е по този начин тъй като, за разлика от представителите на изпълнителната власт, тези на правосъдната не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни дейности и постановени актове, в случай че не става дума за съзнателно закононарушение от общ темперамент. В противоположен случай независимостта на съдията и автономността на прокурора би била застрашена. Така функционалният имунитет на магистратите подсигурява тяхната самостоятелност при осъществяване на служебната им активност, само че не ги прави недосегаеми, защото за дейностите отвън работата си носят отговорност като всеки различен.
Толкова еретично ли би било обаче това предложение, в случай че породените от магистрат вреди са породени заради зла предумисъл или заради груба професионална немарливост? Според генералния юрист в Съда на Европейски Съюз (СЕС) Михал Бобек и самия Съд, правото на Европейски Съюз е съвместимо с опцията „ страната след това да предяви регресен иск за ангажиране на гражданската отговорност против съответния арбитър при положение на непочтеност или груба немарливост от негова страна, при изискване че тези производства дават задоволителни гаранции, че членовете на правосъдната власт не са подложени на директен или индиректен напън, който може да повлияе на техните решения “[3].
Европейската харта за статута на съдиите също планува, че, въпреки компенсацията за вреди да се обезпечава от страната, е допустимо тя „ да изиска, в избрани граници, възобновяване от съдията на присъденото обезщетение по правосъден път при положение на жестоко и безпричинно нарушение от същия на разпоредбите, регламентиращи неговата активност “ (§5.2). Венецианската комисия в Становище № 847/2016, CDL‑AD (2016)015, Amicus Curiae Brief за Конституционния съд по отношение на правото на декаданс на страната против съдии (Република Молдова) също отбелязва, че съдиите не следва да носят самостоятелна отговорност при осъществяване на служебните си функционалности, с изключение на в случаи на зла предумисъл или най-малко груба немарливост (§18). Препоръка CM/Rec(2010)12 на Комитета на министрите по отношение на съдиите: самостоятелност, успеваемост и отговорности показва, че „ [т]ълкуванието на закона, оценката на обстоятелствата или претеглянето на доказателствата, които се правят от съдиите, с цел да бъде взето решение по делото, не би трябвало да плануват гражданска или дисциплинарна отговорност, с изключение на в случаи на злоумишлени дейности или груба немарливост “ (§ 66). В Становище № 18 Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) цитира Препоръката и прибавя “…освен в случаите на злонамерени дейности, съзнателно несъблюдение или, вероятно, проявена груба немарливост ” (§ 37), допълвайки своето Становище № 3, съгласно което изключение е единствено умишленото несъблюдение на отговорностите. Според заключението на генералния юрист Европейската комисия счита, че в случай че са налице непочтеност или на груба немарливост, както и нужните процесуални гаранции при търсенето ѝ, сходна отговорност не е проблем. Макар фокусът да е върху съдиите, казаното се отнася със същата и даже по-голяма мощ и за прокурорите, защото при тях не става дума дори за самостоятелност, а за самостоятелност.
Този въпрос е изключително трънлив, защото е на границата сред независимостта на съдиите и тяхната отчетност и отговорност и, според от националния подтекст, може да се стигне до възникването на опасности за корист и непозволен напън над съдии. Именно с цел да се откри баланс сред условието за по-голяма правосъдна отчетност/отговорност и основополагащия принцип за правосъдната самостоятелност, упоменатите нагоре интернационалните органи са склонни най-общо да одобряват опцията за лимитирана имуществена отговорност на магистратите, стига да са налице съответните съответни гаранции като да вземем за пример:
- Единствено по изключение и то единствено в случай че е налице непочтеност или груба професионална немарливост. Т.е. съществуването на неоправдателно решение, постановено от Европейски съд по правата на човека (или споразумение) единствено по себе си не може да е съображение за търсене на имуществена отговорност, в случай че не са потвърдени предумисъл или груба немарливост. Или както Съд на Европейския съюз постановява, „ единствено в изключителни случаи, в които тяхната персонална тежка виновност е била потвърдена “;
- Единствено страната посредством регресен иск може да търси гражданска отговорност на магистрат откакто е изплатила обезщетение, т.е. наложително има присъединяване на способен народен съд;
- Сезирането на способния правораздавателен орган би трябвало да се извърши след авансово координиране със съответния правосъден съвет или различен кореспондиращ орган. Възможност е предявяването на регресния иск да бъде от компетентността на правосъдния съвет (вместо на орган на изпълнителната власт);
- Предявяването на регресния иск може да не е обвързване на държавния орган, търсещ възобновяване на компенсацията, а единствено възможност;
- В случая на Румъния Венецианската комисия в Становище № 924/2018, CDL-AD(2018)017, касаещо законодателни промени, свързани със правосъдната власт в Румъния, предлага регресният иск да се предявява едвам след завършило дисциплинарно произвеждане. Според Европейска комисия предявяването може да се ограничи до случаите както на дисциплинарна, по този начин и на наказателна отговорност (установена с влезнало в действие решение).
А както сме имали мотив към този момент да коментираме[4], в случай че нарушаванията не са тежки, би следвало това да се отразява в атестациите на съдиите и прокурорите, надлежно в кариерното им развиване.
Как се реализира салдото сред отговорността и независимостта на правосъдната власт зависи от правната реалност и обичаи на съответната страна. Както самият Бобек отбелязва в другите юрисдикции се следят разнородни подходи: в някои от тях се ползва „ общият режим за декаданс против длъжностните лица и във връзка с съдиите “, други имат спомагателни условия като постановена преди този момент присъда или дисциплинарно решение; ограничение на оптималния размер на дължимото от съдията обезщетение; отчасти възобновяване на изплатените от страната компенсации за вреди в границите на самото наказателно или дисциплинарно произвеждане.
Затова, както Съд на Европейския съюз постановява в решението си, е от основно значение търсенето на персонална отговорност заради правосъдна неточност в границите на регресен иск да е „ лимитирано единствено до изключителни случаи и да е обрисувано от справедливи и проверими условия, свързани с положителното правосъдие, както и от гаранции, които имат за цел да се избегне всевъзможен риск от външен напън върху наличието на правосъдните решения и по този метод да се предотврати всяко целесъобразно подозрение у правните субекти “.
Въпросът, който слагаме не може да се изчерпи в границите на къса публикация като актуалната. Основната ни цел е привличане на внимание и предизвикателство на спор по спорна тематика. Както е видно, опцията страната да ангажира лимитирана имуществена отговорност на магистрат може да не изключва правилото за самостоятелност на правосъдната власт, когато това се реализира в тъкмо избрани случаи, при ясни правила и са налице авансово открити гаранции, които да обезпечат, че този механизъм няма да се употребява случайно за основаване на вцепеняващ резултат върху магистратите. Подобно равновесие сред отговорност/отчетност и самостоятелност – и то единствено при съществуването на флагрантни случаи, когато се следи действителна корист с власт или груба немарливост – би могло с изключение на дисциплиниращ резултат, да има роля и в възстановяване доверието на жителите в правосъдната система.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ