Заместник-министър Георги Събев: С новата ОСП за пръв път се поставя акцент върху условията на труд в земеделието
София. С новата Обща селскостопанска политика за пръв път се слага акцент върху изискванията на труд в земеделието, нужна е добра съгласуваност и оперативни решения. Това стана ясно по време на тринадесетото съвещание на Тематичната работна група за създаване на Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони за интервала 2021 - 2027 година, оповестиха от пресцентъра на Министерството на земеделието, храните и горите . Социалната конвенционалност ще се ползва от 2025 година, само че не се планува тя да основава спомагателна административна тежест. Съгласно новото съглашение, земеделските стопани, получаващи директни заплащания, ще би трябвало да подсигуряват подобаващи условия на претовареност.
„ С приемането на законодателния пакет за ОСП се основава правната база за доразработването, комуникирането и използването на Стратегическия проект. Той следва да съдържа всички нужни детайли за въвеждането и осъществяването секторните интервенции, развиване на селските региони и на директни заплащания “, сподели заместник-министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев. Той показа най-важните моменти от постигнатото политическо съглашение в границите на Съвета на Европейски Съюз, във връзка с новата ОСП.
Заместник-министър Събев изясни, че най-малко 35% от общия принос от Европейския аграрни фонд за развиване на селските региони за Стратегическия проект по ОСП следва да бъде непокътнат за интервенции, ориентирани към характерни цели. Те би трябвало да са свързани с околната среда и климата, в това число регионите с естествени ограничавания. „ В регламента ще бъде включен лист на интервенциите, които страните могат да регистрират като допринасящи за задачите на климата и околната среда “, разясни той.
Предвижда се да се дава и поддръжка за вложения в напояване, където такова съществува или следва да бъде основано, при реализирано единодушие за по-висок интензитет на помощта.
По време на ТРГ, заместник-министър Явор Гечев съобщи, че екипите на Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на околната среда и водите работят интензивно. „ Опитваме се да решаваме зародилите казусни въпроси в незабавен порядък. Задължителните агроекологични съставни елементи са баланс сред това какво да включим в дирек 1 и какво в дирек 2 “, сподели Гечев. По думите му, концепцията е да не се основава спомагателна тежест във връзка с фермерите, а в противен случай, да се разшири обсега на дейностите, в които да се ползват. Предвижда се екологичният пласт да покрива нужните условия, като да вземем за пример да не е третиран с химикали, да не се организират действия по почистване и култивиране в интервалите на гнездене на потребни скотски типове.
Той означи още, че Националната тактика за розопроизводство и розопреработване би трябвало да влезе в Стратегическия проект. „ Секторът е дребен и характерен, само че е емблематичен за българското земеделие “, безапелационен бе заместник-министър Гечев. Според него тактиката би трябвало изцяло да отразява потребностите на розопроизводителите и розопреработвателите.
„ Констатирани са редица недостатъци в държавната политика, както и в пазара на розово масло. Идеята на тактиката е да бъдат подпомагани единствено насаждения, които са включени в естествените им ареали и такива след преработка “, изясни още той. Чрез нея страната ще може да взима национали решения по повод количеството на произвеждане, съответстващо на действителния пазар и да направи непринуден стандарт, гарантиращ качеството и произхода му.
От Министерството напомнят, че след тригодишни договаряния министрите на страните членки реализираха политическо единодушие по текстовете на новото законодателство на новата Обща селскостопанска политика за интервала 2023- 2027 година Предстои изчистване на текстовете на трите плана на регламенти, гласоподаване в Европейския парламент през октомври и финално приемане от Съвета на министрите. След приемането на регламентите ще се сътвори основата за използване на правилата на ОСП в България в интервала 2023-2027 година
„ С приемането на законодателния пакет за ОСП се основава правната база за доразработването, комуникирането и използването на Стратегическия проект. Той следва да съдържа всички нужни детайли за въвеждането и осъществяването секторните интервенции, развиване на селските региони и на директни заплащания “, сподели заместник-министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев. Той показа най-важните моменти от постигнатото политическо съглашение в границите на Съвета на Европейски Съюз, във връзка с новата ОСП.
Заместник-министър Събев изясни, че най-малко 35% от общия принос от Европейския аграрни фонд за развиване на селските региони за Стратегическия проект по ОСП следва да бъде непокътнат за интервенции, ориентирани към характерни цели. Те би трябвало да са свързани с околната среда и климата, в това число регионите с естествени ограничавания. „ В регламента ще бъде включен лист на интервенциите, които страните могат да регистрират като допринасящи за задачите на климата и околната среда “, разясни той.
Предвижда се да се дава и поддръжка за вложения в напояване, където такова съществува или следва да бъде основано, при реализирано единодушие за по-висок интензитет на помощта.
По време на ТРГ, заместник-министър Явор Гечев съобщи, че екипите на Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на околната среда и водите работят интензивно. „ Опитваме се да решаваме зародилите казусни въпроси в незабавен порядък. Задължителните агроекологични съставни елементи са баланс сред това какво да включим в дирек 1 и какво в дирек 2 “, сподели Гечев. По думите му, концепцията е да не се основава спомагателна тежест във връзка с фермерите, а в противен случай, да се разшири обсега на дейностите, в които да се ползват. Предвижда се екологичният пласт да покрива нужните условия, като да вземем за пример да не е третиран с химикали, да не се организират действия по почистване и култивиране в интервалите на гнездене на потребни скотски типове.
Той означи още, че Националната тактика за розопроизводство и розопреработване би трябвало да влезе в Стратегическия проект. „ Секторът е дребен и характерен, само че е емблематичен за българското земеделие “, безапелационен бе заместник-министър Гечев. Според него тактиката би трябвало изцяло да отразява потребностите на розопроизводителите и розопреработвателите.
„ Констатирани са редица недостатъци в държавната политика, както и в пазара на розово масло. Идеята на тактиката е да бъдат подпомагани единствено насаждения, които са включени в естествените им ареали и такива след преработка “, изясни още той. Чрез нея страната ще може да взима национали решения по повод количеството на произвеждане, съответстващо на действителния пазар и да направи непринуден стандарт, гарантиращ качеството и произхода му.
От Министерството напомнят, че след тригодишни договаряния министрите на страните членки реализираха политическо единодушие по текстовете на новото законодателство на новата Обща селскостопанска политика за интервала 2023- 2027 година Предстои изчистване на текстовете на трите плана на регламенти, гласоподаване в Европейския парламент през октомври и финално приемане от Съвета на министрите. След приемането на регламентите ще се сътвори основата за използване на правилата на ОСП в България в интервала 2023-2027 година
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ