Руското посолство: Признаваме неоспоримия принос на българския народ за спасяването на живеещите в страната евреи от лагерите на смъртта
София. Признаваме неоспоримия храбър принос на българския народ, включително – на представителите на интелигенцията и Православната черква, в битката с нацизма, в това число спасяването на живеещите в страната евреи от лагерите на гибелта. Това се показва в обява на Посолството на Русия в България във „ Facebook “.
Агенция „ Фокус “ напомня, че в нощта на 31 октомври паметникът на Съветската войска в София бе опозорен с антисемитски лозунги. Тогава представителят на съветското външно министерство Мария Захарова съобщи, че „ оскверняването на паметника на Съветската войска в София с антисемитски лозунги е изключително безсрамен акт предвид на обстоятелството, че Червената войска е избавила българските евреи през Втората международна война “. В публична позиция българското външно министерство отговори, че не Съветската войска, а народът ни е избавил българските евреи. Според българското външно министерство сходни опити за замяна на историческите обстоятелства не способстват за общочовешката идея на битка с възраждането на антисемитизма, расизма и нетолерантността, за безапелационното наказание на нацизма и неонацизма в актуалните му прояви.
„ Фокус “ разгласява цялостния текст от „ Facebook “ страницата на Посолството на Русия в България:
Коментар на посолството на Русия в България по отношение на изказването на пресцентъра на Министерството на външните работи на България: „ Не Съветската войска, а българският народ избави българските евреи “.
Признаваме неоспоримия храбър принос на българския народ, включително – на представителите на интелигенцията и Православната черква, в битката с нацизма, в това число спасяването на живеещите в страната евреи от лагерите на гибелта. Почитаме паметта на всички, починали за спасението на света от фашизма. Русия, която претърпя най-големите загуби в тази война, ще продължи твърдо и поредно да се опълчва на всевъзможни опити за преразглеждане на историята и опозоряване на военните монументи.
В тази връзка у нас провокират сериозна угриженост неспиращите в продължение на доста години вандалски актове във връзка с Паметника на Съветската войска в София. Българските управляващи до момента не са подхванали ефикасни ограничения за недопускане на насмешки с паметта на освободителите на България и Европа от фашизма. Виновните за тези закононарушения към момента не са привлечени под отговорност.
При решаването на неотложните проблеми към ставащите към този момент регулярни актове на опозоряване на мемориала на руските воини в центъра на София, вниманието се трансферира на тематики, въпреки и извънредно значими, които имат единствено индиректно отношение към дадения въпрос. Всичко това основава у вандалите възприятие за безотговорност за незаконните им дейности.
Разчитаме, че българските управляващи, в сходство със декларираната от Министерството на външните работи на Българи „ поредна позиция на изрично наказание на сходни прояви “, най-сетне ще подхващат всички нужни ограничения за установяването на отговорните и привличането им под отговорност, както и за недопускане отсега нататък на такива произшествия, които не се вписват в подтекста на другарските връзки сред нашите нации.
По-късно на от посолството разгласиха коментар на научния шеф на съветското военно-историческо общество Михаил Мягков:
Според откачените нацистки проекти от 1942 година, 48 000 евреи трябвало да бъдат депортирани от България и убити в концентрационни лагери. Тези проекти са били действителност, тъй като в България през 1940 година е признат Закон за отбрана на нацията, който в по-голямата си част съвпадал с немските антисемитски закони.
Черна страница в българската история е депортирането на повече от 10 хиляди евреи от гръцка Тракия и югославка Македония, окупирани от български войски от пролетта на 1943 година Тези евреи в следствие са били убити в нацистките концентрационни лагери на гибелта. Такава орис, съгласно съглашение сред немско о и българското държавно управление, можела да застигне и евреите, живеещи в самата България. Но с помощта на социална опозиция, позицията на Българската православна черква, неправителствени организации и на самия цар Борис, депортацията е била избегната. Но какъв е основният мотив на българските управляващи по отношение на отхвърли им?
Главното нещо е смяната в хода на войната – успеха на Червената войска в сраженията при Сталинград и Курск, жертвите на руския народ, които поставиха основите за освобождението на тяхната страна и страните от Европа. Нека напомним на българското Външно министерство, че в интервала 1941-1945 година, целият свят следеше развиването на войната сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики със спотаен мирис. Без Червената войска, Германия щеше да унищожи не шест милиона, а доста повече евреи. Само в Европа те са възнамерявали 11 млн. евреи да бъдат изпратени в лагерите на гибелта. Около 500 хиляди евреи са се били на страната на руската войска и по този метод са дали приноса си за успеха над нацизма, а дружно с него и против антисемитската идеология.
Без Червената войска, всичко би се развило по различен метод и депортирането на 10 хиляди евреи от Тракия и Македония е доказателство за това. Нацистите можеха просто да притиснат българските ръководещи да вземат участие в Холокоста и на своята лична земя. Но след рецесията във войната и наближаването на Съветската войска към границите на европейските страни, българските управляващи са били принудени да се огледат в близост и потърсят връзки със страните от Антихитлеристката коалиция, да помислят какво би се случило в случай че България излезе от съюза с Германия.
Така че нашето Външно министерство е безусловно право да твърди, че „ с помощта на нашите бойци е станало допустимо попречване на депортацията на българските евреи “. А оскверняването на руските монументи в България е закононарушение от юридическа и историческа позиция. Сегашните генерации в България живеят в свободна страна посредством най-много на елементарните руски бойци, които постоянно са третирали България като братска страна. Да се не помни всичко това, значи неуважения към личната ви история.
Агенция „ Фокус “ напомня, че в нощта на 31 октомври паметникът на Съветската войска в София бе опозорен с антисемитски лозунги. Тогава представителят на съветското външно министерство Мария Захарова съобщи, че „ оскверняването на паметника на Съветската войска в София с антисемитски лозунги е изключително безсрамен акт предвид на обстоятелството, че Червената войска е избавила българските евреи през Втората международна война “. В публична позиция българското външно министерство отговори, че не Съветската войска, а народът ни е избавил българските евреи. Според българското външно министерство сходни опити за замяна на историческите обстоятелства не способстват за общочовешката идея на битка с възраждането на антисемитизма, расизма и нетолерантността, за безапелационното наказание на нацизма и неонацизма в актуалните му прояви.
„ Фокус “ разгласява цялостния текст от „ Facebook “ страницата на Посолството на Русия в България:
Коментар на посолството на Русия в България по отношение на изказването на пресцентъра на Министерството на външните работи на България: „ Не Съветската войска, а българският народ избави българските евреи “.
Признаваме неоспоримия храбър принос на българския народ, включително – на представителите на интелигенцията и Православната черква, в битката с нацизма, в това число спасяването на живеещите в страната евреи от лагерите на гибелта. Почитаме паметта на всички, починали за спасението на света от фашизма. Русия, която претърпя най-големите загуби в тази война, ще продължи твърдо и поредно да се опълчва на всевъзможни опити за преразглеждане на историята и опозоряване на военните монументи.
В тази връзка у нас провокират сериозна угриженост неспиращите в продължение на доста години вандалски актове във връзка с Паметника на Съветската войска в София. Българските управляващи до момента не са подхванали ефикасни ограничения за недопускане на насмешки с паметта на освободителите на България и Европа от фашизма. Виновните за тези закононарушения към момента не са привлечени под отговорност.
При решаването на неотложните проблеми към ставащите към този момент регулярни актове на опозоряване на мемориала на руските воини в центъра на София, вниманието се трансферира на тематики, въпреки и извънредно значими, които имат единствено индиректно отношение към дадения въпрос. Всичко това основава у вандалите възприятие за безотговорност за незаконните им дейности.
Разчитаме, че българските управляващи, в сходство със декларираната от Министерството на външните работи на Българи „ поредна позиция на изрично наказание на сходни прояви “, най-сетне ще подхващат всички нужни ограничения за установяването на отговорните и привличането им под отговорност, както и за недопускане отсега нататък на такива произшествия, които не се вписват в подтекста на другарските връзки сред нашите нации.
По-късно на от посолството разгласиха коментар на научния шеф на съветското военно-историческо общество Михаил Мягков:
Според откачените нацистки проекти от 1942 година, 48 000 евреи трябвало да бъдат депортирани от България и убити в концентрационни лагери. Тези проекти са били действителност, тъй като в България през 1940 година е признат Закон за отбрана на нацията, който в по-голямата си част съвпадал с немските антисемитски закони.
Черна страница в българската история е депортирането на повече от 10 хиляди евреи от гръцка Тракия и югославка Македония, окупирани от български войски от пролетта на 1943 година Тези евреи в следствие са били убити в нацистките концентрационни лагери на гибелта. Такава орис, съгласно съглашение сред немско о и българското държавно управление, можела да застигне и евреите, живеещи в самата България. Но с помощта на социална опозиция, позицията на Българската православна черква, неправителствени организации и на самия цар Борис, депортацията е била избегната. Но какъв е основният мотив на българските управляващи по отношение на отхвърли им?
Главното нещо е смяната в хода на войната – успеха на Червената войска в сраженията при Сталинград и Курск, жертвите на руския народ, които поставиха основите за освобождението на тяхната страна и страните от Европа. Нека напомним на българското Външно министерство, че в интервала 1941-1945 година, целият свят следеше развиването на войната сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики със спотаен мирис. Без Червената войска, Германия щеше да унищожи не шест милиона, а доста повече евреи. Само в Европа те са възнамерявали 11 млн. евреи да бъдат изпратени в лагерите на гибелта. Около 500 хиляди евреи са се били на страната на руската войска и по този метод са дали приноса си за успеха над нацизма, а дружно с него и против антисемитската идеология.
Без Червената войска, всичко би се развило по различен метод и депортирането на 10 хиляди евреи от Тракия и Македония е доказателство за това. Нацистите можеха просто да притиснат българските ръководещи да вземат участие в Холокоста и на своята лична земя. Но след рецесията във войната и наближаването на Съветската войска към границите на европейските страни, българските управляващи са били принудени да се огледат в близост и потърсят връзки със страните от Антихитлеристката коалиция, да помислят какво би се случило в случай че България излезе от съюза с Германия.
Така че нашето Външно министерство е безусловно право да твърди, че „ с помощта на нашите бойци е станало допустимо попречване на депортацията на българските евреи “. А оскверняването на руските монументи в България е закононарушение от юридическа и историческа позиция. Сегашните генерации в България живеят в свободна страна посредством най-много на елементарните руски бойци, които постоянно са третирали България като братска страна. Да се не помни всичко това, значи неуважения към личната ви история.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ