Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ: Навършват се 20 години от деня на катастрофално земетресение в региона на Мраморно море
София (по материали от турски и интернационалните проучвания, вкл изследвания в България).
В гореща августовска нощ преди 20 години за по-малко от минута животът на жителите на Турция се промени вечно. Мраморен монумент в Ялова припомня поименно за 2508-те човешки жертви в града.
На 17 август 1999 година, вторник, в 03:01:40 локално време, земетресение с магнитуд 7.4 удари източните територии на Мраморноморския район, Северозападна Турция. Епицентърът (40.8 N, 30 E) беше във вилает Коджаели, близо до Измит (302960 ж./2012; античната Никомедия). Трусът, иницииран на дълбочина към 15 км под земната повърхнина, се случи измежду гъсто обитаем промишлен регион, който включва и огромните градове Истанбул (близо 13 хил.ж.) – на към 70 километра в запад-северозападна посока от епицентъра, и Измит (над 300 хил.ж.) – единствено на 11 км северозападно. Сътресенията унищожиха съдбовно към 120 хиляди къщи, строени без прецизно съблюдаване на противоземетръсни нормативи, нанесе тежки повреди на повече от 30 хиляди други къщи, остави бездомни над половин милион души. Щетите се правят оценка на стойност от 6.5 милиарда американски $. В Измит стотици от постройките, издигнати върху разлома, се срутиха заради скъсване на основите им, затрупвайки хиляди (земетресението е в 03 през нощта!). В Гьолчюк (138 074 ж./ 2012 г.) бяха срутени към 500 здания, оставяйки 20 хиляди бездомни. Пак там, сривът на казармата умъртви 248 моряци. Големи вреди претърпя и турска военноморска база в пристанището на Гьолчюк. Освен в епицентралната област, земетресението аргументи обилни повреди и в Истанбул на към 70 км от епицентъра. България също помни това земетресение. В югоизточните територии на страната и по черноморското крайбрежие множеството хора се разбудиха от разтърсванията. Интензивност до VI степен (уплаха и загуба на равновесие, мощно влияние върху предмети от бита) раздруса Грудово, Болярово и техните покрайнини. Събуждащо люшкане сътвориха земетръсните талази в Кърджалийско, Старозагорско, Сливенско, Русенско и цяла Североизточна България, Великотърновско и Плевенско. “Проспаха ” събитието жителите в Ботевградско и Северозападна България, както и в огромна част от Рило-Родопския масив и Благоевградско.
Всяко семейство има своята история, само че всички споделят загубата. Земетресението лиши сред 17 840 и 20 000 човешки живота и принуди 44-50 хиляди души да се погрижат за пострадвания или потърсят здравна помощ по други аргументи, свързани със претърпяното. Последва и друго – голям брой повреди по транспортната инфраструктура – от изсипване на бетон до цялостно сриване на платформата в мостове, тунели, надлези и други На няколко места по Трансевропейската автомагистрала, която е съвсем успоредна на разлома, се получиха съществени повреди – това става по всички шосейни и влакови трасета, на местата, където те пресичат задействаната тектонска конструкция. За дни прекъснаха транспортни и съобщителни връзки, електроподаване. Голямо злополучие при земетресение е лумване и разпространяване на пожари, изключително солидни в петролни рафинерии. Това се случи в рафинерия Тюпраши при Кьорфез – сред Гебзе и Измит, заради нефтен разлив. Обектът бе мъчно обслужен заради прекъснатото от земетресението водоснабдяване; наложи се потушаване на пожара от въздуха. Земетресението провокира талази цунами, изключително разрушителни в Измитския залив, където височината на вълната доближи 2.5 метра. Само жертвите от образувалото се цунами са 155.
В идващите 24 до 48 чáса деветнадесет страни от света изпратиха избавителни екипи в най-пострадалите места. България също взе участие в търсене на хора, затрупани под отломки в Сакария, дружно с екипи от Германия, Испания и Египет.
Земетресението се случи през нощта. Следователно, вредите и човешките загуби са породени от положението на сградния фонд. Още един път – непоправимо наранени 120 хиляди здания, без покрив над 300 хиляди души, прекратени над 18 хиляди човешки живота. Повечето от постройките в селищата край Измитския залив са многоетажни търговски / жилищни структури, построени от стоманобетон, като доминират тези със стоманобетонни рамки. Сред тях сред Гьолчюк и Ялова превес има непълен колапс и разваляне на нови стоманобетонни здания с неармирани зидани пълнежни стени. Голям % от мощно развалените и срутени здания са 6- до 8-етажни, също здания в градеж и строени през последните няколко години. Тогава скорошните градежи в Турция трябваше да се извършват по приспособени правила от Калифорнийския строителен норматив. Но!
Огледи, осъществени от способени експерти, откриха, че (1) множеството здания включват елементи, мощно уязвими при земетресение – да вземем за пример, гладка отвесна и хоризонтална армировъчна стомана, вместо деформирана армировка или слаби връзки колона-греда; (2) липсва строителен контрол върху осъществяването от страна на инженера-проектант, което разрешава да се извършат модификации на място – например, основаване на “меки ” партерни етажи за магазини, най-често без разпределителни стени, така че целият товар се носи от колоните; (3) доста от постройките са издигнати с неприятни и несъответствуващи строителни материали и с недобро изпълнение; (4) доста от постройките не са специфицирани, а са построени въз основа на предходен опит; (5) умишлено е пропускана възбрана за издигане на здания върху дейни разломи и в региони с висок капацитет за втечняване на почвите. Това са главните заключения, извлечени от отчет на Комисия, назначена от EQE International. Всичко горепосочено, като извлечено от тъжната процедура, се отнася и за България – строителен надзор, съблюдаване на нормите за строителство в земетръсни региони и вземане предвид с микрогеоложката конюнктура!
Земетресението на 17 август 1999 е създадено от напрежения в сегменти на Северо-Анатолийкия разлом (САР), разделител на Анатолийската тектонска плоча от Евразийския континентален блок. Анатолийската плоча се изтисква (измества) към запад от напън на Арабската плоча върху Евразийската. САР – всеки разлом не е просто низина, а е линия с някаква дебелина – е една от най-активните издължени в пространството тектонски структури в света. Там в 1939 година в региона на Ерзинджан стартира поредност от пагубни трусове, която раздира с друга плътност на поредност към 1000 км от разломната конструкция от изток към запад и лишава повече от 42600 човешки живота. Земетресението от 17 август 1999 е седмо, най-западното към този момент, от сеизмичните събития на 20-ти век с магнитуд 7 и по-голям, създадени по САР. При това земетресение се задейства 145 километрова дължина от разлома. Разкъсванията, забележими на земната повърхнина, се разпростряха на 100 км източно от Гьолчюк. Вместо да се слеят със следите от последното мощно земетресение през 1967, резултат от активиране на САР, те завиха към североизток покрай Акиязъ; там след това се появи скупчване на афтършокове. Катастрофално земетресение покрай Измит е документирано и през двадесетте години на XVIII век (1719).
Турски сътрудници откриха, че така наречен главно земетресение от 17 август е формирано от няколко съставни елементи, разкъсвали поредно 5 сегмента от разломната конструкция – Хершек (дължина към 16.5 км; полуостров Хершек е част от южното крайбрежие на Измитския залив, Източно Мраморно море), Карамюрсел-Гьолчюк (22 км), Гьолчюк-Измит (10 км), Измит-езеро Сапанджа (почти 28 км), Сапанджа-Акиязъ (25 км) и Карадере (32.5 км), от запад към изток. Максимално хоризонтално отместване от 5.2 метра е измерено на сегмента Сапанджа-Акиязъ (Сакария), директно източно от езеро Сапанджа, където разломът е изместил пътя и линията на крайпътните тополови дървета. По най-източния сегмент Карадере оптималната денивелация е оценена на към 1.5 м. Между разломните сегменти Карамюрсел-Гьолчюк и Измит-Сапанджа оптималното отвесно отместване е 2.3 метра. В централната част на градчето Дегирмендере западно от Гьолчюк земетресението провокира слягане на алувиалните наслаги в регион с размери 300 м х 100 м, а част от центъра на града се плъзна под водата, в това число хотел и няколко магазина и заведения за хранене. Смята се, че точно потапянето на крайбрежните региони, спускането в залива на неконсолидирани седименти, е провокирало талази цунами. Тази догадка се поддържа от извънредно късия интервал – по-малко от минута на вълните цунами, от близостта на епицентъра и ориентацията на засегнатия регион, от насочеността на разпространяване на повърхностните сеизмични талази.
Земетресението с магнитуд 7.4 от 1999 година беше последвано от над 3500 афтершока с магнитуд 2.2 и по-голям (каталог на истанбулската обсерватория Кандили). Най-силните земетресения, тези с магнитуд 4 и по-голям, се случиха южно от Адапазаръ – епицентрален регион на земетресение с магнитуд 7.1 на 12 ноември 1999 г, и в покрайнините на Сапанджа, Измит и Чинарджък.
Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълготраен началник на секция „ Сеизмология ” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)
В гореща августовска нощ преди 20 години за по-малко от минута животът на жителите на Турция се промени вечно. Мраморен монумент в Ялова припомня поименно за 2508-те човешки жертви в града.
На 17 август 1999 година, вторник, в 03:01:40 локално време, земетресение с магнитуд 7.4 удари източните територии на Мраморноморския район, Северозападна Турция. Епицентърът (40.8 N, 30 E) беше във вилает Коджаели, близо до Измит (302960 ж./2012; античната Никомедия). Трусът, иницииран на дълбочина към 15 км под земната повърхнина, се случи измежду гъсто обитаем промишлен регион, който включва и огромните градове Истанбул (близо 13 хил.ж.) – на към 70 километра в запад-северозападна посока от епицентъра, и Измит (над 300 хил.ж.) – единствено на 11 км северозападно. Сътресенията унищожиха съдбовно към 120 хиляди къщи, строени без прецизно съблюдаване на противоземетръсни нормативи, нанесе тежки повреди на повече от 30 хиляди други къщи, остави бездомни над половин милион души. Щетите се правят оценка на стойност от 6.5 милиарда американски $. В Измит стотици от постройките, издигнати върху разлома, се срутиха заради скъсване на основите им, затрупвайки хиляди (земетресението е в 03 през нощта!). В Гьолчюк (138 074 ж./ 2012 г.) бяха срутени към 500 здания, оставяйки 20 хиляди бездомни. Пак там, сривът на казармата умъртви 248 моряци. Големи вреди претърпя и турска военноморска база в пристанището на Гьолчюк. Освен в епицентралната област, земетресението аргументи обилни повреди и в Истанбул на към 70 км от епицентъра. България също помни това земетресение. В югоизточните територии на страната и по черноморското крайбрежие множеството хора се разбудиха от разтърсванията. Интензивност до VI степен (уплаха и загуба на равновесие, мощно влияние върху предмети от бита) раздруса Грудово, Болярово и техните покрайнини. Събуждащо люшкане сътвориха земетръсните талази в Кърджалийско, Старозагорско, Сливенско, Русенско и цяла Североизточна България, Великотърновско и Плевенско. “Проспаха ” събитието жителите в Ботевградско и Северозападна България, както и в огромна част от Рило-Родопския масив и Благоевградско.
Всяко семейство има своята история, само че всички споделят загубата. Земетресението лиши сред 17 840 и 20 000 човешки живота и принуди 44-50 хиляди души да се погрижат за пострадвания или потърсят здравна помощ по други аргументи, свързани със претърпяното. Последва и друго – голям брой повреди по транспортната инфраструктура – от изсипване на бетон до цялостно сриване на платформата в мостове, тунели, надлези и други На няколко места по Трансевропейската автомагистрала, която е съвсем успоредна на разлома, се получиха съществени повреди – това става по всички шосейни и влакови трасета, на местата, където те пресичат задействаната тектонска конструкция. За дни прекъснаха транспортни и съобщителни връзки, електроподаване. Голямо злополучие при земетресение е лумване и разпространяване на пожари, изключително солидни в петролни рафинерии. Това се случи в рафинерия Тюпраши при Кьорфез – сред Гебзе и Измит, заради нефтен разлив. Обектът бе мъчно обслужен заради прекъснатото от земетресението водоснабдяване; наложи се потушаване на пожара от въздуха. Земетресението провокира талази цунами, изключително разрушителни в Измитския залив, където височината на вълната доближи 2.5 метра. Само жертвите от образувалото се цунами са 155.
В идващите 24 до 48 чáса деветнадесет страни от света изпратиха избавителни екипи в най-пострадалите места. България също взе участие в търсене на хора, затрупани под отломки в Сакария, дружно с екипи от Германия, Испания и Египет.
Земетресението се случи през нощта. Следователно, вредите и човешките загуби са породени от положението на сградния фонд. Още един път – непоправимо наранени 120 хиляди здания, без покрив над 300 хиляди души, прекратени над 18 хиляди човешки живота. Повечето от постройките в селищата край Измитския залив са многоетажни търговски / жилищни структури, построени от стоманобетон, като доминират тези със стоманобетонни рамки. Сред тях сред Гьолчюк и Ялова превес има непълен колапс и разваляне на нови стоманобетонни здания с неармирани зидани пълнежни стени. Голям % от мощно развалените и срутени здания са 6- до 8-етажни, също здания в градеж и строени през последните няколко години. Тогава скорошните градежи в Турция трябваше да се извършват по приспособени правила от Калифорнийския строителен норматив. Но!
Огледи, осъществени от способени експерти, откриха, че (1) множеството здания включват елементи, мощно уязвими при земетресение – да вземем за пример, гладка отвесна и хоризонтална армировъчна стомана, вместо деформирана армировка или слаби връзки колона-греда; (2) липсва строителен контрол върху осъществяването от страна на инженера-проектант, което разрешава да се извършат модификации на място – например, основаване на “меки ” партерни етажи за магазини, най-често без разпределителни стени, така че целият товар се носи от колоните; (3) доста от постройките са издигнати с неприятни и несъответствуващи строителни материали и с недобро изпълнение; (4) доста от постройките не са специфицирани, а са построени въз основа на предходен опит; (5) умишлено е пропускана възбрана за издигане на здания върху дейни разломи и в региони с висок капацитет за втечняване на почвите. Това са главните заключения, извлечени от отчет на Комисия, назначена от EQE International. Всичко горепосочено, като извлечено от тъжната процедура, се отнася и за България – строителен надзор, съблюдаване на нормите за строителство в земетръсни региони и вземане предвид с микрогеоложката конюнктура!
Земетресението на 17 август 1999 е създадено от напрежения в сегменти на Северо-Анатолийкия разлом (САР), разделител на Анатолийската тектонска плоча от Евразийския континентален блок. Анатолийската плоча се изтисква (измества) към запад от напън на Арабската плоча върху Евразийската. САР – всеки разлом не е просто низина, а е линия с някаква дебелина – е една от най-активните издължени в пространството тектонски структури в света. Там в 1939 година в региона на Ерзинджан стартира поредност от пагубни трусове, която раздира с друга плътност на поредност към 1000 км от разломната конструкция от изток към запад и лишава повече от 42600 човешки живота. Земетресението от 17 август 1999 е седмо, най-западното към този момент, от сеизмичните събития на 20-ти век с магнитуд 7 и по-голям, създадени по САР. При това земетресение се задейства 145 километрова дължина от разлома. Разкъсванията, забележими на земната повърхнина, се разпростряха на 100 км източно от Гьолчюк. Вместо да се слеят със следите от последното мощно земетресение през 1967, резултат от активиране на САР, те завиха към североизток покрай Акиязъ; там след това се появи скупчване на афтършокове. Катастрофално земетресение покрай Измит е документирано и през двадесетте години на XVIII век (1719).
Турски сътрудници откриха, че така наречен главно земетресение от 17 август е формирано от няколко съставни елементи, разкъсвали поредно 5 сегмента от разломната конструкция – Хершек (дължина към 16.5 км; полуостров Хершек е част от южното крайбрежие на Измитския залив, Източно Мраморно море), Карамюрсел-Гьолчюк (22 км), Гьолчюк-Измит (10 км), Измит-езеро Сапанджа (почти 28 км), Сапанджа-Акиязъ (25 км) и Карадере (32.5 км), от запад към изток. Максимално хоризонтално отместване от 5.2 метра е измерено на сегмента Сапанджа-Акиязъ (Сакария), директно източно от езеро Сапанджа, където разломът е изместил пътя и линията на крайпътните тополови дървета. По най-източния сегмент Карадере оптималната денивелация е оценена на към 1.5 м. Между разломните сегменти Карамюрсел-Гьолчюк и Измит-Сапанджа оптималното отвесно отместване е 2.3 метра. В централната част на градчето Дегирмендере западно от Гьолчюк земетресението провокира слягане на алувиалните наслаги в регион с размери 300 м х 100 м, а част от центъра на града се плъзна под водата, в това число хотел и няколко магазина и заведения за хранене. Смята се, че точно потапянето на крайбрежните региони, спускането в залива на неконсолидирани седименти, е провокирало талази цунами. Тази догадка се поддържа от извънредно късия интервал – по-малко от минута на вълните цунами, от близостта на епицентъра и ориентацията на засегнатия регион, от насочеността на разпространяване на повърхностните сеизмични талази.
Земетресението с магнитуд 7.4 от 1999 година беше последвано от над 3500 афтершока с магнитуд 2.2 и по-голям (каталог на истанбулската обсерватория Кандили). Най-силните земетресения, тези с магнитуд 4 и по-голям, се случиха южно от Адапазаръ – епицентрален регион на земетресение с магнитуд 7.1 на 12 ноември 1999 г, и в покрайнините на Сапанджа, Измит и Чинарджък.
Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълготраен началник на секция „ Сеизмология ” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ