Проф. Светлозар Елдъров: В този ден през 1913 г. българската армия написа най-славната страница в своята история
София. На 26 март (13 март по остарелия календарен стил) честваме Деня на Тракия. В този ден през 1913 година българската войска написа най-славната страница в своята история. След близо шестмесечна блокада и 24-часова денонощна офанзива Одрин падна. Измокрен, гладен, изтощен, българският боец изуми света със своя героизъм. Това се показва в слово на проф. дин Светлозар Елдъров от Института по балканистика с Център по тракология при Българска академия на науките за честването на Деня на Тракия и Одринската епопея в Хасково.
„ Одринската епопея е най-високият връх на българската бойна популярност, който всяка година си припомняме със заслужена горделивост. Денят на Тракия е празник и на Съюза на тракийските сдружения в България – организацията, която сплотява в своите редици потомци на тракийските българи. За тракийци датата 26 март е знак на битката за независимост и готовността за всеотдайност, ден за възхвала на починалите герои, само че и незабравим ден за поклонение пред жертвите на едно от най-трагичните събития в новата българска история. Разорението на тракийските българи от турската армия през лятото на 1913 година, в разгара на Междусъюзническата война, в същността си е етническо пречистване и геноцид, които също би трябвало да помним. Подвигът и саможертвата на нашите предшественици, бойната популярност на българската войска и героичната история на тракийци, триумфът и тъгата на националния блян, символизирани от Деня на Тракия, 26 март – Одринската епопея и разорението на тракийските българи – ще живеят постоянно в националната памет, единствено в случай че ги помним, тачим и се въодушевяваме от тях. Тъкмо по тази причина заветът на тракийци, който е и девиз на Съюза на тракийските сдружения в България, гласи: Не забравяйте, само че не отмъщавайтe! “, уточни той.
„ Затова през днешния ден, като се прекланяме пред героите на Одринската епопея и пред жертвите на разорението, дано си спомним за подвига на българската войска и величието на българския боец, за героичната битка на тракийските българи за независимост и национално единение, за смисъла на саможертвата и за корените на победния дух, за несломимата мощ на националния блян. За шест месеца от октомври 1912 до март 1913 година светът става очевидец на най-грандиозната до тогава централизация и динамичност на военна мощ и бойна мощност. На 5 октомври 1912 година, на едно пространство, ситуирано симетрично към 50-километровата ос, колкото почти е дистанцията сред Одрин и Лозенград, т. е. в сърцето на 37 Източна Тракия, се изливат една против друга две могъщи човешки талази, заредени със стомана, барут и гняв. На трите български армии – 1-ва, 2-ра и 3-та, които общо наброяват над 200 000 души, противостои почти еднакъв по бройка съперник, формиран от Източната Турска войска и Одринския гарнизон “, съобщи Елдъров.
„ Заедно с оперативните запаси, тиловите елементи и непрекъснато прехвърляните от другите региони подкрепления числеността на въоръжените мъже надвишава половин милион. В срещните боеве на 9 и 10 октомври при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра и Ериклер смелото българско сърце надвива, волята на съперника е пречупена и Източната турска войска се отдръпва като попарена, изоставяйки Лозенградската цитадела без пердах. Цялата тази човешка маса се излива на юг, с цел да се срещне наново на още потясно пространство по линията Люлебургаз–Бунархисар. Петдневните кръвопролитни боеве на 15–19 октомври, в които българският военен дух 38 то на индивида пред технологията, респективно на боеца пред оръжието. Независимо дали се дефинира като „ военен дух ”, „ морална подготовка ”, „ психическа мотивация ”, „ народопсихология ” или „ народен темперамент ”, надълбоко у индивида е посято семето на бъдещата победа. Пресметнат в пари, бойният дух коства несравнимо по-малко от скъпите технологии, само че без него и най-модерните оръжия не костват нищо. Гениални са тези военачалници, които го откриват у своите бойци. Побеждават тези нации, които го култивират в своите глъбини “, посочи той.
„ През 1913 година в Париж и Франция мнозина военни експерти съществено имат вяра, че българската победа при Одрин е станала допустима единствено поради тактико-техническото превъзходството на артилерийските системи на Шнайдер-Крьозо над Круп. По същото време в Петербург и Русия политиците приказват за успех на славянството и възхваляват славянските победи. Генералният щаб на немската войска се пробва да убеди самия себе си, че заслугата за превъзходството на българската войска се дължи на първо място на немския талант на цар Фердинанд. Някога злонамерени чужденци пръскаха клеветата, че българските победи в Балканската война се дължали на варварските инстинкти и вродената свирепост на българското племе, през днешния ден други си разрешават да ги свеждат надали не до генетична устойчивост към холерата, която другояче косяла безпроблемно турците. Единственото, което устоя всяка научна рецензия и не предстои на подозрение, е, че успеха принадлежи на българския боец, въплътил същинския възрожденски дух. Не съвременно оръжие, мощна имунна система или жестоки стадни инстинкти, а горделивост от напредъка на свободна и самостоятелна България, яд поради потиснатите и онеправдани сънародници в Македония и Тракия, очакване в силата и качествата на българската войска, и религия, твърда религия, че националното обединяване е постижимо, че то може и би трябвало да бъде осъществено тук и в този момент, в Балканската война, при Лозенград, Люлебургаз, Булаир и Одрин. И българският боец го направи. Направи го, макар че съгласно военната статистика от това време той е „ най-евтиният боец ” в Европа – средногодишният разход на един боец в България през 1910 година възлиза на 632 лева, в Сърбия – 750, в Русия – 828, в Гърция и Италия – 1064, в Австрия – 1073, във Франция – 1134, в Германия – 1861. Направи го, макар че поради политиката на бюджетни икономии, наричана тогава политика на „ сгъстени щатове ”, и допускането на откупуване от военна работа, срочни понижения и облекчения по фамилни, професионални и други аргументи растежът на наборите в последните години преди войната понижава, 39 вместо да става таман противоположното. Направи го, макар че по същата причина непопълнените с офицери щатове за военно време възлизат на 4600 или близо 40% по-малко от нужното. Направи го, макар че в самото навечерие на войната в Народното събрание и в печата се води развълнуван спор за понижаване на периода на военната работа от две години на година и половина. Направи го, макар че когато войната към този момент е оповестена, се оказва, че не доближават най-малко 50 000 пушки и пристигналите чак от Америка доброволци за Македоно-одринското опълчение би трябвало да тръгнат към бойното поле с голи ръце. Направи го, макар че беше със разкъсан шинел, протрити цървули и празна раница. Затова Балканската война въобще и Одринската епопея в частност е дело единствено и на първо място на българския народен дух, въплътен в бойците и командирите по бойните полета на Тракия “, сподели още Елдъров.
„ Победите в тази война са техни победи. „ Най-големият изпит за народите ”, по думите на народопсихолозите, беше извоюван с отличен от българския народ, облечен във военна униформа. За страдание, по образеца на войската и народа не можаха или не пожелаха да се подравнят и така наречен „ елити ”, които тотално се провалиха на полето на политиката и дипломацията. Те пропаднаха на съдбовния изпит, който трябваше да ревизира тяхната национална воля и борческа мощност. Затова през днешния ден, когато честваме Одринската епопея и Деня на Тракия, честваме единствено и само тези, които водиха война и умираха за националните идеали, а не тези, които ги проиграха. Когато в края на март 1913 година, при визитата на една високопоставена делегация от София в освободения Одрин, запитали военачалник Георги Вазов, началника на Източния бранш, който оперативно приготвя победния взлом, кому в последна сметка се пада заслугата за Одринската епопея – на гения на висшите началници или на смелостта и жертвоготовността на бойците, той простичко дал отговор: „ У нас беше единствено командването. Всичко останало е тяхно ”.
Поклон пред паметта на българските воини, които с воля, самоуверено сърце, надвит дух и жертвоготовност сътвориха Одринската епопея! “, съобщи той.
„ Поклон пред паметта на тракийци, които с цената на разорените си домове и безкръстните гробове на своите най-близки заплатиха непознати политически грехове! Подвигът и саможертвата на нашите предшественици, бойната популярност на българската войска и героичната история на тракийските българи, триумфът и тъгата на националния блян, символизирани от датата 26 март – Одринската епопея и Денят на Тракия – ще живеят постоянно в националната памет единствено в случай че ги помним, тачим и се въодушевяваме от тях “, добави той.
За Деня на Тракия 2021 година ръководителят на плана „ Картографският облик на Странджанския край през вековете ” ще показа - единствено пред тримата огромни донори проф. Иван Гаврилов, Илиян Янчев и инж. Петър Кънев „ ad honorem ”, първата карта от експозицията на „ намерено ”, която може да бъде забелязана на едно от свещените места на 125 годишната тракийска организация в България – и.м. Петрова равнища в Странджа.
„ Одринската епопея е най-високият връх на българската бойна популярност, който всяка година си припомняме със заслужена горделивост. Денят на Тракия е празник и на Съюза на тракийските сдружения в България – организацията, която сплотява в своите редици потомци на тракийските българи. За тракийци датата 26 март е знак на битката за независимост и готовността за всеотдайност, ден за възхвала на починалите герои, само че и незабравим ден за поклонение пред жертвите на едно от най-трагичните събития в новата българска история. Разорението на тракийските българи от турската армия през лятото на 1913 година, в разгара на Междусъюзническата война, в същността си е етническо пречистване и геноцид, които също би трябвало да помним. Подвигът и саможертвата на нашите предшественици, бойната популярност на българската войска и героичната история на тракийци, триумфът и тъгата на националния блян, символизирани от Деня на Тракия, 26 март – Одринската епопея и разорението на тракийските българи – ще живеят постоянно в националната памет, единствено в случай че ги помним, тачим и се въодушевяваме от тях. Тъкмо по тази причина заветът на тракийци, който е и девиз на Съюза на тракийските сдружения в България, гласи: Не забравяйте, само че не отмъщавайтe! “, уточни той.
„ Затова през днешния ден, като се прекланяме пред героите на Одринската епопея и пред жертвите на разорението, дано си спомним за подвига на българската войска и величието на българския боец, за героичната битка на тракийските българи за независимост и национално единение, за смисъла на саможертвата и за корените на победния дух, за несломимата мощ на националния блян. За шест месеца от октомври 1912 до март 1913 година светът става очевидец на най-грандиозната до тогава централизация и динамичност на военна мощ и бойна мощност. На 5 октомври 1912 година, на едно пространство, ситуирано симетрично към 50-километровата ос, колкото почти е дистанцията сред Одрин и Лозенград, т. е. в сърцето на 37 Източна Тракия, се изливат една против друга две могъщи човешки талази, заредени със стомана, барут и гняв. На трите български армии – 1-ва, 2-ра и 3-та, които общо наброяват над 200 000 души, противостои почти еднакъв по бройка съперник, формиран от Източната Турска войска и Одринския гарнизон “, съобщи Елдъров.
„ Заедно с оперативните запаси, тиловите елементи и непрекъснато прехвърляните от другите региони подкрепления числеността на въоръжените мъже надвишава половин милион. В срещните боеве на 9 и 10 октомври при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра и Ериклер смелото българско сърце надвива, волята на съперника е пречупена и Източната турска войска се отдръпва като попарена, изоставяйки Лозенградската цитадела без пердах. Цялата тази човешка маса се излива на юг, с цел да се срещне наново на още потясно пространство по линията Люлебургаз–Бунархисар. Петдневните кръвопролитни боеве на 15–19 октомври, в които българският военен дух 38 то на индивида пред технологията, респективно на боеца пред оръжието. Независимо дали се дефинира като „ военен дух ”, „ морална подготовка ”, „ психическа мотивация ”, „ народопсихология ” или „ народен темперамент ”, надълбоко у индивида е посято семето на бъдещата победа. Пресметнат в пари, бойният дух коства несравнимо по-малко от скъпите технологии, само че без него и най-модерните оръжия не костват нищо. Гениални са тези военачалници, които го откриват у своите бойци. Побеждават тези нации, които го култивират в своите глъбини “, посочи той.
„ През 1913 година в Париж и Франция мнозина военни експерти съществено имат вяра, че българската победа при Одрин е станала допустима единствено поради тактико-техническото превъзходството на артилерийските системи на Шнайдер-Крьозо над Круп. По същото време в Петербург и Русия политиците приказват за успех на славянството и възхваляват славянските победи. Генералният щаб на немската войска се пробва да убеди самия себе си, че заслугата за превъзходството на българската войска се дължи на първо място на немския талант на цар Фердинанд. Някога злонамерени чужденци пръскаха клеветата, че българските победи в Балканската война се дължали на варварските инстинкти и вродената свирепост на българското племе, през днешния ден други си разрешават да ги свеждат надали не до генетична устойчивост към холерата, която другояче косяла безпроблемно турците. Единственото, което устоя всяка научна рецензия и не предстои на подозрение, е, че успеха принадлежи на българския боец, въплътил същинския възрожденски дух. Не съвременно оръжие, мощна имунна система или жестоки стадни инстинкти, а горделивост от напредъка на свободна и самостоятелна България, яд поради потиснатите и онеправдани сънародници в Македония и Тракия, очакване в силата и качествата на българската войска, и религия, твърда религия, че националното обединяване е постижимо, че то може и би трябвало да бъде осъществено тук и в този момент, в Балканската война, при Лозенград, Люлебургаз, Булаир и Одрин. И българският боец го направи. Направи го, макар че съгласно военната статистика от това време той е „ най-евтиният боец ” в Европа – средногодишният разход на един боец в България през 1910 година възлиза на 632 лева, в Сърбия – 750, в Русия – 828, в Гърция и Италия – 1064, в Австрия – 1073, във Франция – 1134, в Германия – 1861. Направи го, макар че поради политиката на бюджетни икономии, наричана тогава политика на „ сгъстени щатове ”, и допускането на откупуване от военна работа, срочни понижения и облекчения по фамилни, професионални и други аргументи растежът на наборите в последните години преди войната понижава, 39 вместо да става таман противоположното. Направи го, макар че по същата причина непопълнените с офицери щатове за военно време възлизат на 4600 или близо 40% по-малко от нужното. Направи го, макар че в самото навечерие на войната в Народното събрание и в печата се води развълнуван спор за понижаване на периода на военната работа от две години на година и половина. Направи го, макар че когато войната към този момент е оповестена, се оказва, че не доближават най-малко 50 000 пушки и пристигналите чак от Америка доброволци за Македоно-одринското опълчение би трябвало да тръгнат към бойното поле с голи ръце. Направи го, макар че беше със разкъсан шинел, протрити цървули и празна раница. Затова Балканската война въобще и Одринската епопея в частност е дело единствено и на първо място на българския народен дух, въплътен в бойците и командирите по бойните полета на Тракия “, сподели още Елдъров.
„ Победите в тази война са техни победи. „ Най-големият изпит за народите ”, по думите на народопсихолозите, беше извоюван с отличен от българския народ, облечен във военна униформа. За страдание, по образеца на войската и народа не можаха или не пожелаха да се подравнят и така наречен „ елити ”, които тотално се провалиха на полето на политиката и дипломацията. Те пропаднаха на съдбовния изпит, който трябваше да ревизира тяхната национална воля и борческа мощност. Затова през днешния ден, когато честваме Одринската епопея и Деня на Тракия, честваме единствено и само тези, които водиха война и умираха за националните идеали, а не тези, които ги проиграха. Когато в края на март 1913 година, при визитата на една високопоставена делегация от София в освободения Одрин, запитали военачалник Георги Вазов, началника на Източния бранш, който оперативно приготвя победния взлом, кому в последна сметка се пада заслугата за Одринската епопея – на гения на висшите началници или на смелостта и жертвоготовността на бойците, той простичко дал отговор: „ У нас беше единствено командването. Всичко останало е тяхно ”.
Поклон пред паметта на българските воини, които с воля, самоуверено сърце, надвит дух и жертвоготовност сътвориха Одринската епопея! “, съобщи той.
„ Поклон пред паметта на тракийци, които с цената на разорените си домове и безкръстните гробове на своите най-близки заплатиха непознати политически грехове! Подвигът и саможертвата на нашите предшественици, бойната популярност на българската войска и героичната история на тракийските българи, триумфът и тъгата на националния блян, символизирани от датата 26 март – Одринската епопея и Денят на Тракия – ще живеят постоянно в националната памет единствено в случай че ги помним, тачим и се въодушевяваме от тях “, добави той.
За Деня на Тракия 2021 година ръководителят на плана „ Картографският облик на Странджанския край през вековете ” ще показа - единствено пред тримата огромни донори проф. Иван Гаврилов, Илиян Янчев и инж. Петър Кънев „ ad honorem ”, първата карта от експозицията на „ намерено ”, която може да бъде забелязана на едно от свещените места на 125 годишната тракийска организация в България – и.м. Петрова равнища в Странджа.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ