София. Кметовете на общини са стопани на археологическите обекти в

София. Кметовете на общини са стопани на археологическите обекти в района – би трябвало да задействат съответните ОДМВР, в случай че в действителност милеят за своята територия. Това сподели за предаването „ Съкровищницата на тайните “ на Радио „ Фокус “ доцент доктор Людмил Вагалински – дълготраен археолог и шеф на Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките (2007-2018). Той обърна внимание, че положението на обекти, които са част от богатото културно-историческо завещание на България, в някои области на България са отвън надзор. „ Да вземем Дунавския лимес, т.е. 470-километровата тогавашна граница на Римската империя. Аз съм ръководител на Дунавската комисия, която би трябвало да довърши процеса, почнал преди години, по оповестяване на Световно историческо завещание в ЮНЕСКО на избрани археологически обекти по протежението на Дунав, с цел да бъде добре и за общините. Има обекти, които към този момент дотам са разорани, че не знам какво тъкмо ще създадем, с цел да ги представим “, описа доцент Вагалински. Той регистрира, че неведнъж е алармирано и обяснявано на някои кметове, само че те като че ли не са заинтригувани и не поставят даже минимални старания, с цел да овладеят този проблем. Германия е оповестила по-голямата част от нейните археологически обекти по река Дунав, Англия също, както и Средноевропейските страни – Унгария, Словакия, Австрия и една част от Германския лимес, добави археологът. „ Сега е ред на Долен Дунав, където сме 4 страни. Но сърцето ми умира, като знам по какъв начин наподобяват нашите обекти тук-там по Дунава през последните години – те се утежняват. А към този момент сме изпратили информация за част от нашите обекти по Дунава в ЮНЕСКО от името на Министерство на културата – от дълго време приготвяме това с българските археолози, тъй че да не сме най, най-отзад на опашката в това отношение и да приключим оповестяването на част от нашите обекти по Дунава за Световно историческо завещание “, разяснява още доцент Людмил Вагалински. Той обърна внимание, че това следва още доста работа, само че до 2-3 години процесът на оповестяване на археологическите обекти по Дунава би трябвало да е завършило.
Анна АНГЕЛОВА