Актуална пътна обстановкаГражданските свободи в Европа ерозират в условията на пандемия
София. Извънредните ограничения се „ възстановиха “ – сочи отчетът за върховенството на закона през 2021 година на Съюза за цивилен свободи (Liberties), оповестен през днешния ден, оповестиха от пресцентъра на Българския хелзинкски комитет . Расте натискът над медии и цивилен свободи за угнетяване на рецензията.
В огромна част от Европа изключителните пълномощия на властовите структури, свързани пандемията, са превърнати в норма. По-авторитарните режими ги употребяват за по-нататъшно ерозиране демократични стандарти, съгласно отчета от 486 страници на Съюза за цивилен свободи за Европа (Liberties) – основана в Берлин организация за цивилен права сплотяваща 19 организации от цяла Европа. Ситуацията се утежнява поради неефективни механизми за парламентарен надзор, стеснен достъп до правосъден надзор, извънредно незадоволителни публични разисквания и липса на самостоятелни и ефикасни надзорни органи.
Докладът за върховенството на закона и гражданските свободи за 2022 година е най-изчерпателната оценка на положение на гражданските и медийните свободи, правораздаването, антикорупционните рамки и гражданския надзор над властта в Европа. Той събира актуализации от тридесет и две организации за цивилен свободи в 17 страни: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Автори на частта за България са Българският хелзинкски комитет и Асоциацията на европейските публицисти – България.
Констатациите и рекомендациите на отчета се преглеждат от Европейската комисия в нейния личен механизъм за наблюдаване и годишен отчет за върховенството на закона.
Други съществени констатации на отчета са:
•Унгария и Полша не престават плъзгането към авторитаризъм, ускорявайки уронването на демократичните стандарти посредством увеличаващо се изземване на надзор върху правосъдната система, гражданското общество и медиите, като в същото време лимитират главните човешки права и подхранват раздялите. Изкупителна жертва са мигранти и други малцинствени групи. Словения страда от атмосфера на неприязън, съмнение и дълбока поляризация. Ключови фигури са виновни за отнемане на медиите от средства, завеждане на каузи и закани против сериозните гласове, наред с други проблеми.
•Свободата на медиите и гражданското общество са подложени на спомагателен напън в редица страни. Това включва публицисти, изправени пред все по-опасна работна среда, с повече словесно и физическо принуждение спрямо предходни години, в това число от полицията, както и онлайн тирада на омразата и юридически тормоз.
•Като цяло отчетът открива малко признаци на прогрес във връзка с върховенството на закона. Повечето държавни управления не адресират съществуващите проблеми. Нивата на корупция като цяло са останали същите или са се нараснали. Правозащитните и гражданските организации са изправени пред възходящи ограничавания на свободата на изложение. Налице е внезапен спад в равенството на дамите и ЛГБТКИ + лица, както и структурна дискриминация и расизъм.
В частта за оценка на позитивното развиване, Liberties и неговите членове следят непретенциозен напредък в областта на правораздаването в някои страни членки. Изтъкната е поддръжката, която Естония оказа в пандемията на гражданските организации. Като добър образец е посочен и Конституционният съд на Словакия за значимата му роля в отбраната на изборния развой по време на опит за референдум за предварителни избори. Хърватското държавно управление също е маркирано за предприемането на стъпки за контролиране и поощряване на професионалните и етичните стандарти за онлайн медиите.
В частта за България отчетът регистрира застоя, подбуден от поредицата провалени опити за съставяне на кабинет през миналата година, неналичието на прогрес по намиране на решение за механизъм за без значение следствие и премахване на основния прокурор при вероятно осъществени от него правонарушения, както някои показателни случаи на задушаващи каузи против публицисти под предлог за накърнени персонални чест и достолепие.
Изпълнителният шеф на Liberties, Балаш Денеш, сподели: „ Този отчет преразглежда ускореното отдалечаване на Европа от върховенството на закона и рисково замъглените линии към изключителните пълномощия, които държавните управления получиха поради пандемията. Европейската комисия би трябвало да ускори напъните си за поправяне на тези петна върху демокрацията. Правилно беше да спрем еврата на данъкоплатците да падат в джобовете на властническите режими в Унгария и Полша, само че би трябвало да се отиде по-далеч, като се предизвикват стратегически наказателни процедури и, когато е подходящо, се задейства механизмът за конвенционалност на финансирането, обвързван с върховенството на закона “.
Очаква се на 16 февруари Съдът на Европейския съюз в Люксембург да удостовери пълномощията на Европейската комисия да лишава от финансиране страни членки при нарушавания на върховенството на закона. Комисията сега задържа милиарди евро средства за възобновяване от пандемия.
В огромна част от Европа изключителните пълномощия на властовите структури, свързани пандемията, са превърнати в норма. По-авторитарните режими ги употребяват за по-нататъшно ерозиране демократични стандарти, съгласно отчета от 486 страници на Съюза за цивилен свободи за Европа (Liberties) – основана в Берлин организация за цивилен права сплотяваща 19 организации от цяла Европа. Ситуацията се утежнява поради неефективни механизми за парламентарен надзор, стеснен достъп до правосъден надзор, извънредно незадоволителни публични разисквания и липса на самостоятелни и ефикасни надзорни органи.
Докладът за върховенството на закона и гражданските свободи за 2022 година е най-изчерпателната оценка на положение на гражданските и медийните свободи, правораздаването, антикорупционните рамки и гражданския надзор над властта в Европа. Той събира актуализации от тридесет и две организации за цивилен свободи в 17 страни: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Автори на частта за България са Българският хелзинкски комитет и Асоциацията на европейските публицисти – България.
Констатациите и рекомендациите на отчета се преглеждат от Европейската комисия в нейния личен механизъм за наблюдаване и годишен отчет за върховенството на закона.
Други съществени констатации на отчета са:
•Унгария и Полша не престават плъзгането към авторитаризъм, ускорявайки уронването на демократичните стандарти посредством увеличаващо се изземване на надзор върху правосъдната система, гражданското общество и медиите, като в същото време лимитират главните човешки права и подхранват раздялите. Изкупителна жертва са мигранти и други малцинствени групи. Словения страда от атмосфера на неприязън, съмнение и дълбока поляризация. Ключови фигури са виновни за отнемане на медиите от средства, завеждане на каузи и закани против сериозните гласове, наред с други проблеми.
•Свободата на медиите и гражданското общество са подложени на спомагателен напън в редица страни. Това включва публицисти, изправени пред все по-опасна работна среда, с повече словесно и физическо принуждение спрямо предходни години, в това число от полицията, както и онлайн тирада на омразата и юридически тормоз.
•Като цяло отчетът открива малко признаци на прогрес във връзка с върховенството на закона. Повечето държавни управления не адресират съществуващите проблеми. Нивата на корупция като цяло са останали същите или са се нараснали. Правозащитните и гражданските организации са изправени пред възходящи ограничавания на свободата на изложение. Налице е внезапен спад в равенството на дамите и ЛГБТКИ + лица, както и структурна дискриминация и расизъм.
В частта за оценка на позитивното развиване, Liberties и неговите членове следят непретенциозен напредък в областта на правораздаването в някои страни членки. Изтъкната е поддръжката, която Естония оказа в пандемията на гражданските организации. Като добър образец е посочен и Конституционният съд на Словакия за значимата му роля в отбраната на изборния развой по време на опит за референдум за предварителни избори. Хърватското държавно управление също е маркирано за предприемането на стъпки за контролиране и поощряване на професионалните и етичните стандарти за онлайн медиите.
В частта за България отчетът регистрира застоя, подбуден от поредицата провалени опити за съставяне на кабинет през миналата година, неналичието на прогрес по намиране на решение за механизъм за без значение следствие и премахване на основния прокурор при вероятно осъществени от него правонарушения, както някои показателни случаи на задушаващи каузи против публицисти под предлог за накърнени персонални чест и достолепие.
Изпълнителният шеф на Liberties, Балаш Денеш, сподели: „ Този отчет преразглежда ускореното отдалечаване на Европа от върховенството на закона и рисково замъглените линии към изключителните пълномощия, които държавните управления получиха поради пандемията. Европейската комисия би трябвало да ускори напъните си за поправяне на тези петна върху демокрацията. Правилно беше да спрем еврата на данъкоплатците да падат в джобовете на властническите режими в Унгария и Полша, само че би трябвало да се отиде по-далеч, като се предизвикват стратегически наказателни процедури и, когато е подходящо, се задейства механизмът за конвенционалност на финансирането, обвързван с върховенството на закона “.
Очаква се на 16 февруари Съдът на Европейския съюз в Люксембург да удостовери пълномощията на Европейската комисия да лишава от финансиране страни членки при нарушавания на върховенството на закона. Комисията сега задържа милиарди евро средства за възобновяване от пандемия.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ