София е под политическата хипноза на два предизвестени избора: за

София е под политическата внушаемост на два предизвестени избора: за основен прокурор и за кмет на столицата. Отдавна се знае, че в случай че не стане знамение, основен прокурор на републиката ще е Иван Гешев, а на балотаж в столицата ще се явят Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Всяка предизвестеност обаче деморализира обществото, тъй като в действителност обезсмисля правото му на избор. А това право е синоним на независимост.

Изнервеност и криви огледала

Още при самото ѝ оповестяване единствената кандидатура за основен прокурор сътвори чувство не за професионален асортимент вътре в правосъдната система, а за силово налагане извън. И докара до демократична изнервеност, която прерасна в митинги.

Местните избори пък са най-изнервящи за тези, които желаят смяна (според национално изследване на " Алфа Рисърч ", делът им е значителен). Но каква е вероятността пред тях в София, откакто опция на статуквото е не различен, а Мая Манолова, за която ляво-десният и политико-икономическият паритет е " ракета-носител ". И която нееднократно е олицетворявала неприятните му страни.

Предизвестеността на изборите неизбежно деформира, а на моменти и оскандалява медийното им отразяване. Кривото му огледало би трябвало да покаже, че кандидатурата за основен прокурор - нищо, че е единствена - си остава резултат от демократична селекция. И нищо, че Мая Манолова е част от статуквото - тя все пак е герой против него. За задачата сериозните гласове би трябвало да бъдат заглушени (такова " показно " бе осъществено в последно време със Силвия Великова в БНР), а на тяхно място да дойдат такива, които не задават сложни въпроси или най-малко безрезервно одобряват лесните отговори. Или както написа Миролюба Бенатова в текста си, в който описа за какво е станала водач на такси: " Никъде не ми оферират да задавам въпроси. Този род в репортерството върви към закриване ".