Хепи-соцът като атракцион за всеки национален празник
София е градът с най-хубавите условия за градски превоз в цяла България - една от дребното общински услуги, които заслужават хвалба поради подобренията си в последните 20 година и които могат да се съпоставят с други европейски столици.
Навръх Трети март обаче Центърът за градска подвижност и сдружението " Градски превоз и инфраструктура " са решили да отбележат събитието с носталгия по времената, когато националният празник се падаше на 9 септември.
На пръв взор, задачата звучи похвално: един ден с безвъзмездни пътувания от Орлов мост до Националния исторически музей в Бояна.
Машините са остарели, реставрирани са от доброволци и транспортни запалянковци, а организацията е направена с дарения на жители в интерес на жители.
Дотук добре.
За задачата обаче са изкарани " чудесата " на социалистическия автотранспорт - унгарския " Икарус 280 " и създаваните в Ботевград " Чавдар 11М4 " (имитация на Setra) и " Чавдар 130 " (сглобяван по лиценз на Steyr).
Версиите на " Икарус " -а с тролейбусни " рога ", които до неотдавна вървяха спорадично по линия 9 през центъра на София, би трябвало да са разсеяли и последните сантиментални миражи по " едно време ".
А в случай че някой пази персонален спомен от междуградските пътувания в последните години на соца и първите години на прехода, несъмнено би предпочел да тича по нанагорнището до НИМ, в сравнение с отново да стъпи в " Чавдар " след незабравимите прекарвания в тресящата се каросерия и безконечна миризма на изгорели газове.
Искате атракция?
Едно пътешестване с 11М4 през завоите на прохода Шипка ще ви сътвори кошмари за цялостен живот. Бъдете сигурни, оттова нататък вечно ще усещате миризмата от автобуса с оранжевите завеси, даже в случай че го гледате единствено на фотография.
Не ни разбирайте неправилно: няма нищо неприятно в концепцията на група фенове да възвръщат части от българската история и да я показват по наличен метод за повече хора.
Но е добре и Столична община да се замисля за подтекста, в който хепи-соцът се трансформира в безвъзмезден детайл от всеки празник на патриотизма.
Когато комбинираме ретро-идеала с и под, плюс с официозните празнувания на Трети март като, носталгията по времената на " безконечната и нерушима българо-съветска дружба сред народите " към този момент стартира да става нелепа.
Навръх Трети март обаче Центърът за градска подвижност и сдружението " Градски превоз и инфраструктура " са решили да отбележат събитието с носталгия по времената, когато националният празник се падаше на 9 септември.
На пръв взор, задачата звучи похвално: един ден с безвъзмездни пътувания от Орлов мост до Националния исторически музей в Бояна.
Машините са остарели, реставрирани са от доброволци и транспортни запалянковци, а организацията е направена с дарения на жители в интерес на жители.
Дотук добре.
За задачата обаче са изкарани " чудесата " на социалистическия автотранспорт - унгарския " Икарус 280 " и създаваните в Ботевград " Чавдар 11М4 " (имитация на Setra) и " Чавдар 130 " (сглобяван по лиценз на Steyr).
Версиите на " Икарус " -а с тролейбусни " рога ", които до неотдавна вървяха спорадично по линия 9 през центъра на София, би трябвало да са разсеяли и последните сантиментални миражи по " едно време ".
А в случай че някой пази персонален спомен от междуградските пътувания в последните години на соца и първите години на прехода, несъмнено би предпочел да тича по нанагорнището до НИМ, в сравнение с отново да стъпи в " Чавдар " след незабравимите прекарвания в тресящата се каросерия и безконечна миризма на изгорели газове.
Искате атракция?
Едно пътешестване с 11М4 през завоите на прохода Шипка ще ви сътвори кошмари за цялостен живот. Бъдете сигурни, оттова нататък вечно ще усещате миризмата от автобуса с оранжевите завеси, даже в случай че го гледате единствено на фотография.
Не ни разбирайте неправилно: няма нищо неприятно в концепцията на група фенове да възвръщат части от българската история и да я показват по наличен метод за повече хора.
Но е добре и Столична община да се замисля за подтекста, в който хепи-соцът се трансформира в безвъзмезден детайл от всеки празник на патриотизма.
Когато комбинираме ретро-идеала с и под, плюс с официозните празнувания на Трети март като, носталгията по времената на " безконечната и нерушима българо-съветска дружба сред народите " към този момент стартира да става нелепа.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ