„Галъп интернешънъл“: Българите са подчертано проевропейски настроени
София. Българите са очебийно проевропейски настроени и доверието в Европейския съюз се възвърне в нормалните си равнища, откакто през 2016 година изглеждаше застрашено. Благосклонно настроените към тоталитарни идеологии у нас са уверено малцинство, само че дяловете им въпреки всичко не са за подценяване и могат да са съображение и за паника. Особено този на толерантно настроените към детайли от комунизма. Това са изводите от националнопредставително проучване на „ Галъп интернешънъл “ във връзка 9 май – дата, в която се празнува Европейски Съюз. Изводите са от последното издание на ежемесечното националнопредставително изследване на „ Галъп интернешънъл “, извършено сред 13 и 22 април измежду 817 души по метода „ лице в лице “. Основната част от ежемесечните проучвания са познати като „ Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “. Независими са от външно финансиране.
Днес, 8 май (за Русия – нормално 9 май), в множеството европейски страни се отбелязва и годишнина от края а Втората международна война, която бе обвързвана с народен, само че и с идеологически конфликт.
Доверието в Европейски Съюз се върна трайно на всекидневно високите си равнища
В последната година и половина доверието в систематизирания облик на Европейския съюз възвърне позиции, откакто през 2016 година беше достигнало по-ниски стойности. Така в първите месеци на 2018 година към и над 60% от българите споделят доверие в Европейски Съюз, до момента в който недоверието се движи към около 30%. Конкретните цифри в този момент са 58% доверието, а 31% недоверието.
Така българите остават очебийно проевропейски настроени. Други наши проучвания, които може да видите ТУК и ТУК, в годините ясно демонстрират, че българите са едно от най-проевропейски настроените общества в Европейски Съюз.
През 2016 година подействаха няколко аргументи за загуба на доверие, свързани с продължаващите резултати на т.нар бежанска вълна, както и някои свързани рецесии в устоите на Европейски Съюз. Такава да вземем за пример беше референдумът, с който Англия реши да напусне Европейски Съюз.
Влияние евентуално оказва и по-общото противоборство сред Запада и Русия. Въпреки всичко обаче и през 2016 година Европейски Съюз остана със мощно позитивен рейтинг, въпреки и не в познатата степен. А през 2017 година доверието в Европейски Съюз укрепна – евентуално и по отношение на успеха у нас на политически сили, считани за насочени в по-голяма степен към Запада.
През 2017 година пък в няколко основни за Европа избори надвиха вариантите „ за “ Европа и това усъвършенства картината на публичното мнение. Допълнително въздействие оказва и европейското председателство, което в допълнение насочва вниманието ни към европейските каузи.
Тоталитарните идеологии и практики – отречени, само че какъв брой?
„ Галъп интернешънъл “ зададе два провокативни въпроса, с цел да ревизира степента, до която тоталитарните идеологии и практики са възприемани. Въпросите са най-общи и целят само да покажат генералните настройки.
Мнозинство от 72% напълно отхвърля идеологии и практики, като нацизъм, фашизъм и сходни. 12% обаче се съгласяват с опцията, че някои неща са допустими, а 3% ги намират за напълно допустими.
Най-възрастните у нас, респ. почитатели на Българска социалистическа партия, наподобяват и най-дистанцирани от сходни идеологии и практики. Привържениците на националистически обединения също заявяват непоносимост, само че при тях се усеща и малко по-висок дял на съгласни, че има и допустими детайли.
По-различно стоят нещата, когато се пита за комунизъм, сталинизъм, болшевизъм и сходни. Една трета от българите считат, че някои неща от тези идеологии и практики са допустими, а други не. Все отново повече са тези, които напълно ги отхвърлят – 44%. 6% пък напълно ги одобряват.
Мнозинство от над половината от последователите на Българска социалистическа партия, респ. по-възрастните хора у нас, одобряват отчасти левите тоталитарни идеологии и практики.
Като цяло следва да се означи, че комунистическите детайли са в по-голяма степен възприемани спрямо нацистките.
Днес, 8 май (за Русия – нормално 9 май), в множеството европейски страни се отбелязва и годишнина от края а Втората международна война, която бе обвързвана с народен, само че и с идеологически конфликт.
Доверието в Европейски Съюз се върна трайно на всекидневно високите си равнища
В последната година и половина доверието в систематизирания облик на Европейския съюз възвърне позиции, откакто през 2016 година беше достигнало по-ниски стойности. Така в първите месеци на 2018 година към и над 60% от българите споделят доверие в Европейски Съюз, до момента в който недоверието се движи към около 30%. Конкретните цифри в този момент са 58% доверието, а 31% недоверието.
Така българите остават очебийно проевропейски настроени. Други наши проучвания, които може да видите ТУК и ТУК, в годините ясно демонстрират, че българите са едно от най-проевропейски настроените общества в Европейски Съюз.
През 2016 година подействаха няколко аргументи за загуба на доверие, свързани с продължаващите резултати на т.нар бежанска вълна, както и някои свързани рецесии в устоите на Европейски Съюз. Такава да вземем за пример беше референдумът, с който Англия реши да напусне Европейски Съюз.
Влияние евентуално оказва и по-общото противоборство сред Запада и Русия. Въпреки всичко обаче и през 2016 година Европейски Съюз остана със мощно позитивен рейтинг, въпреки и не в познатата степен. А през 2017 година доверието в Европейски Съюз укрепна – евентуално и по отношение на успеха у нас на политически сили, считани за насочени в по-голяма степен към Запада.
През 2017 година пък в няколко основни за Европа избори надвиха вариантите „ за “ Европа и това усъвършенства картината на публичното мнение. Допълнително въздействие оказва и европейското председателство, което в допълнение насочва вниманието ни към европейските каузи.
Тоталитарните идеологии и практики – отречени, само че какъв брой?
„ Галъп интернешънъл “ зададе два провокативни въпроса, с цел да ревизира степента, до която тоталитарните идеологии и практики са възприемани. Въпросите са най-общи и целят само да покажат генералните настройки.
Мнозинство от 72% напълно отхвърля идеологии и практики, като нацизъм, фашизъм и сходни. 12% обаче се съгласяват с опцията, че някои неща са допустими, а 3% ги намират за напълно допустими.
Най-възрастните у нас, респ. почитатели на Българска социалистическа партия, наподобяват и най-дистанцирани от сходни идеологии и практики. Привържениците на националистически обединения също заявяват непоносимост, само че при тях се усеща и малко по-висок дял на съгласни, че има и допустими детайли.
По-различно стоят нещата, когато се пита за комунизъм, сталинизъм, болшевизъм и сходни. Една трета от българите считат, че някои неща от тези идеологии и практики са допустими, а други не. Все отново повече са тези, които напълно ги отхвърлят – 44%. 6% пък напълно ги одобряват.
Мнозинство от над половината от последователите на Българска социалистическа партия, респ. по-възрастните хора у нас, одобряват отчасти левите тоталитарни идеологии и практики.
Като цяло следва да се означи, че комунистическите детайли са в по-голяма степен възприемани спрямо нацистките.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ