Днес се навършват 167 г. от рождението на Иван Вазов
снимка: Уикипедия
На днешния 9 юли честваме 167 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Иван Вазов е роден в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. През 1866 година учи гръцки и турски език в Калоферското учебно заведение при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов асистент поддаскал. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват огромна роля за литературното му развиване.
През 1868 година татко му го извиква в Сопот, с цел да поеме търговията, само че Вазов не демонстрира податливост към тази специалност, а изпълва бащините си бележници със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „ Майска китка “). Поетическата активност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, само че буди недоволството на татко му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 година Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче остава правилен на призванието си – научава румънски език, среща се с румънската лирика и написа стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „ Периодическо списание “, списание „ Читалище “, вестник „ Отечество “, вестник „ Свобода “ и други Една нощ бяга в Браила, живее 2–3 месеца измежду хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров – Странджата. В Браила се среща и с Христо Ботев.
По-късно се връща в България и през 1872-1873 година учителства в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на градежа на железопътната линия София-Кюстендил.
След началото на Априлското въстание през 1876 година Вазов още веднъж отпътува за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. При доста сложни условия приготвя първите си стихосбирки „ Пряпорец и гусла “ (с псевдоним Пейчин) и „ Тъгите на България “. Следват стихосбирките „ Избавление ” (1878), „ Гусла ” (1881), „ Италия ” (1884), „ Поля и гори ” (1884), „ Сливница ” (1885).
За малко, от март 1879 година до септември идната година, е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в Пловдив, където развива необятна социална активност. Тук става основен редактор на списание „ Наука ”, а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора ”.
От 1886 до 1889 година Вазов живее в Одеса, където основава романа „ Под игото ”. През 1889 година, завърнал се в родината, Вазов се открива в София, където живее до края на дните си през 1921 година
На два пъти – през 1894 и 1896 година, е избиран за депутат, а в интервала 1897 – 1899 година е министър на националното просвещение. През 1911 година става още веднъж народен представител, този път във Великото национално заседание.
На днешния 9 юли честваме 167 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Иван Вазов е роден в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. През 1866 година учи гръцки и турски език в Калоферското учебно заведение при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов асистент поддаскал. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват огромна роля за литературното му развиване.
През 1868 година татко му го извиква в Сопот, с цел да поеме търговията, само че Вазов не демонстрира податливост към тази специалност, а изпълва бащините си бележници със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „ Майска китка “). Поетическата активност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, само че буди недоволството на татко му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 година Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче остава правилен на призванието си – научава румънски език, среща се с румънската лирика и написа стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „ Периодическо списание “, списание „ Читалище “, вестник „ Отечество “, вестник „ Свобода “ и други Една нощ бяга в Браила, живее 2–3 месеца измежду хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров – Странджата. В Браила се среща и с Христо Ботев.
По-късно се връща в България и през 1872-1873 година учителства в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на градежа на железопътната линия София-Кюстендил.
След началото на Априлското въстание през 1876 година Вазов още веднъж отпътува за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. При доста сложни условия приготвя първите си стихосбирки „ Пряпорец и гусла “ (с псевдоним Пейчин) и „ Тъгите на България “. Следват стихосбирките „ Избавление ” (1878), „ Гусла ” (1881), „ Италия ” (1884), „ Поля и гори ” (1884), „ Сливница ” (1885).
За малко, от март 1879 година до септември идната година, е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в Пловдив, където развива необятна социална активност. Тук става основен редактор на списание „ Наука ”, а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора ”.
От 1886 до 1889 година Вазов живее в Одеса, където основава романа „ Под игото ”. През 1889 година, завърнал се в родината, Вазов се открива в София, където живее до края на дните си през 1921 година
На два пъти – през 1894 и 1896 година, е избиран за депутат, а в интервала 1897 – 1899 година е министър на националното просвещение. През 1911 година става още веднъж народен представител, този път във Великото национално заседание.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ