Асоциацията на индустриалния капитал: Повишаването на минималната заплата трябва да се замрази през 2021 г.
снимка: " Петел "
За стопанската система и промишлеността най-тежките месеци от рецесията с ковид остават в предишното, само че в обществените финанси занапред предстоят, посочи в ефира на Нова телевизия ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, написа. Той изрази мнение, че би трябвало да се замрази повишението на минималната работна заплата за 2021 година
„ За нас това е икономическата логичност. Ние не желаеме заплатата да замръзне, желаеме хората да получават повече. Ръстът обаче, който беше изработен за тази година, към 10%, беше сбъднат при прогноза, че ще имаме над 3-процентен растеж на Брутният вътрешен продукт за 2020 година Вече е регистриран спад за второто тримесечие от 8,5% по отношение на същия интервал за предходната година. Според Европейската комисия прогнозата за цялата е за спад от 7,1%. Нещо повече, Европейска комисия счита, че следващата година европейската стопанска система, включително и българската, няма да се възвърне изцяло. През 2020 година ще слезем на равнището на 2018 – 2017 година като Брутният вътрешен продукт и продажби на фирмите ”, изясни Велев.
Той разяснява и до каква степен повишението с 40 лв. на заплатите би се оказало проблем за работодателите. „ Когато има рецесия и растеж на безработицата, рационалното деяние е да не се усилват административни прагове, минимални работни заплати, с цел да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните служащи ”, сподели още Велев.
Председателят на АИКБ уточни, че сега се следи растеж на междинната работна заплата. „ Той е безусловно машинален, тъй като при рецесия се редуцират на първо време нискоквалифицираните служащи и тези с неприятни трудови привички ”, добави Велев.
По негово мнение работната заплата би трябвало да се създава. Ако тя не доближава, това, което е направено, би трябвало да се прибавя по различен метод.
„ Но не и от тези, които работят по-добре и повече, и давайки на тези, които работят по-малко и неприятно ”, сподели още Велев.
Според Любослав Костов, икономист от КНСБ, при рецесия трудът е най-ощетеният.
„ Ако би трябвало да орязваме някакви разноски, то постоянно са тези за труд. Три са факторите, които не допускат такова деяние. На първо място е политическият – това нещо е заложено в управническата стратегия на държавното управление сега. Предвиден от 1 януари е растеж на минималната работна заплата. Тя към момента се ръководи административно и не би трябвало да я обвързваме с пазарните конюнктури, които се случват ”, счита той.
„ Не мога да схвана в миг, в който новият ръководител на Европейска комисия приказва за методология за правене на обща европейска минимална работна заплата, ние приказваме за заледяване на нашата, в случай че дебатът би трябвало да е тъкмо противоположният ”, счита икономистът.
На база статистика Велев изясни, че в страната има спад на продуктивността. „ Намаляването на един ангажиран е с 5,6%. Въпреки огромното понижаване на заетите, би трябвало продуктивността да пораства, а става противоположното. Въпреки намаляването на продуктивността имаме растеж на заплатите, което идва от внезапното стесняване на вложенията, което е неприятно ”, добави той.
Председателят на АИКБ прикани да се спре робуването на опълчванията сред работодатели и синдикати. „ Нека погледнем числата. Никой не желае в България да има ниски заплати. Просто това са опциите на стопанската система ”, безапелационен е Велев.
„ Ако бизнесът е в усложнение, мисля че страната би трябвало да се намеси с по-активна държавна политика, изключително в изискванията на криза ”, разяснява Костов.
Костов предвижда, че при започване на идната година икономическият резултат от рецесията ще се усети в цялостно измерение. „ Предстои ни тежка зима ”, показа той.
В същото време Радосвет Радев, ръководител на Българска стопанска камара (БСК), изрази мнение пред Българска национална телевизия, че сега се наслагват три рецесии - пандемична, която стартира февруари-март и се развива, политическата, която следим, и икономическата, която следва.
Радев предвижда излизане от рецесията през 2021-2022 година
" Вече сме в рецесията. Последните данни, които излязоха, демонстрират, че за второто тримесечие стопанската система ни се е свила с 10% на база на предходното тримесечие. Второто тримесечие може би ще има по-слаб спад поради сезона, виждаме някакво оживление. Вече сме в минус, и то много сериозен ", разяснява и Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ).
Димитров изрази вяра, че в първото и второто тримесечие на идната година ще има знак, че минаваме на позитивна територия и няма да вървим към спадове.
" Това би дало убеденост на бизнеса да прави по-сериозни проекти за вложения, включително и на заетостта ", разясни Димитров.
Двамата посетители се разминаха в мнението дали страната предлага съответни ограничения, с които да се подтиква бизнесът. Според ръководителя на БСК ограничения няма, до момента в който президентът на КНСБ изрази позиция, че ограничения има и те не са неприятни.
" Мерки няма. Има една палиативна мярка, която пази заетостта. Има една недобре работеща скица за грантове за дребни и междинни предприятия, която по бюрократизиране на процеса си, с цел да стигне до бизнеса, беше жива инквизиция. Сега започва сходна мярка и за междинните предприятия ", разяснява Радев.
" Мерки имаше и те не са по никакъв начин неприятни ". Спасени бяха 200 000 работни места, подчертава Пламен Димитров.
Най-засегнат несъмнено е секторът на услугите, удостовери Радев.
" Индустрията се оправя сносно, за разлика от услугите, които бяха сложени в неспособност. Индустрията би трябвало да се огледа с положително око и към нея да има спомагателни ограничения - стимулиращи, стабилизиращи ", добави Пламен Димитров.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
За стопанската система и промишлеността най-тежките месеци от рецесията с ковид остават в предишното, само че в обществените финанси занапред предстоят, посочи в ефира на Нова телевизия ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, написа. Той изрази мнение, че би трябвало да се замрази повишението на минималната работна заплата за 2021 година
„ За нас това е икономическата логичност. Ние не желаеме заплатата да замръзне, желаеме хората да получават повече. Ръстът обаче, който беше изработен за тази година, към 10%, беше сбъднат при прогноза, че ще имаме над 3-процентен растеж на Брутният вътрешен продукт за 2020 година Вече е регистриран спад за второто тримесечие от 8,5% по отношение на същия интервал за предходната година. Според Европейската комисия прогнозата за цялата е за спад от 7,1%. Нещо повече, Европейска комисия счита, че следващата година европейската стопанска система, включително и българската, няма да се възвърне изцяло. През 2020 година ще слезем на равнището на 2018 – 2017 година като Брутният вътрешен продукт и продажби на фирмите ”, изясни Велев.
Той разяснява и до каква степен повишението с 40 лв. на заплатите би се оказало проблем за работодателите. „ Когато има рецесия и растеж на безработицата, рационалното деяние е да не се усилват административни прагове, минимални работни заплати, с цел да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните служащи ”, сподели още Велев.
Председателят на АИКБ уточни, че сега се следи растеж на междинната работна заплата. „ Той е безусловно машинален, тъй като при рецесия се редуцират на първо време нискоквалифицираните служащи и тези с неприятни трудови привички ”, добави Велев.
По негово мнение работната заплата би трябвало да се създава. Ако тя не доближава, това, което е направено, би трябвало да се прибавя по различен метод.
„ Но не и от тези, които работят по-добре и повече, и давайки на тези, които работят по-малко и неприятно ”, сподели още Велев.
Според Любослав Костов, икономист от КНСБ, при рецесия трудът е най-ощетеният.
„ Ако би трябвало да орязваме някакви разноски, то постоянно са тези за труд. Три са факторите, които не допускат такова деяние. На първо място е политическият – това нещо е заложено в управническата стратегия на държавното управление сега. Предвиден от 1 януари е растеж на минималната работна заплата. Тя към момента се ръководи административно и не би трябвало да я обвързваме с пазарните конюнктури, които се случват ”, счита той.
„ Не мога да схвана в миг, в който новият ръководител на Европейска комисия приказва за методология за правене на обща европейска минимална работна заплата, ние приказваме за заледяване на нашата, в случай че дебатът би трябвало да е тъкмо противоположният ”, счита икономистът.
На база статистика Велев изясни, че в страната има спад на продуктивността. „ Намаляването на един ангажиран е с 5,6%. Въпреки огромното понижаване на заетите, би трябвало продуктивността да пораства, а става противоположното. Въпреки намаляването на продуктивността имаме растеж на заплатите, което идва от внезапното стесняване на вложенията, което е неприятно ”, добави той.
Председателят на АИКБ прикани да се спре робуването на опълчванията сред работодатели и синдикати. „ Нека погледнем числата. Никой не желае в България да има ниски заплати. Просто това са опциите на стопанската система ”, безапелационен е Велев.
„ Ако бизнесът е в усложнение, мисля че страната би трябвало да се намеси с по-активна държавна политика, изключително в изискванията на криза ”, разяснява Костов.
Костов предвижда, че при започване на идната година икономическият резултат от рецесията ще се усети в цялостно измерение. „ Предстои ни тежка зима ”, показа той.
В същото време Радосвет Радев, ръководител на Българска стопанска камара (БСК), изрази мнение пред Българска национална телевизия, че сега се наслагват три рецесии - пандемична, която стартира февруари-март и се развива, политическата, която следим, и икономическата, която следва.
Радев предвижда излизане от рецесията през 2021-2022 година
" Вече сме в рецесията. Последните данни, които излязоха, демонстрират, че за второто тримесечие стопанската система ни се е свила с 10% на база на предходното тримесечие. Второто тримесечие може би ще има по-слаб спад поради сезона, виждаме някакво оживление. Вече сме в минус, и то много сериозен ", разяснява и Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ).
Димитров изрази вяра, че в първото и второто тримесечие на идната година ще има знак, че минаваме на позитивна територия и няма да вървим към спадове.
" Това би дало убеденост на бизнеса да прави по-сериозни проекти за вложения, включително и на заетостта ", разясни Димитров.
Двамата посетители се разминаха в мнението дали страната предлага съответни ограничения, с които да се подтиква бизнесът. Според ръководителя на БСК ограничения няма, до момента в който президентът на КНСБ изрази позиция, че ограничения има и те не са неприятни.
" Мерки няма. Има една палиативна мярка, която пази заетостта. Има една недобре работеща скица за грантове за дребни и междинни предприятия, която по бюрократизиране на процеса си, с цел да стигне до бизнеса, беше жива инквизиция. Сега започва сходна мярка и за междинните предприятия ", разяснява Радев.
" Мерки имаше и те не са по никакъв начин неприятни ". Спасени бяха 200 000 работни места, подчертава Пламен Димитров.
Най-засегнат несъмнено е секторът на услугите, удостовери Радев.
" Индустрията се оправя сносно, за разлика от услугите, които бяха сложени в неспособност. Индустрията би трябвало да се огледа с положително око и към нея да има спомагателни ограничения - стимулиращи, стабилизиращи ", добави Пламен Димитров.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ