Красивата Ралица с разтърсващ разказ за жестокия инцидент с ТИР на Тракия, при който едва не загуби живота си
Снимка: bTV
Всяка година България дава стотици жертви във войната по пътищата. От януари до момента починалите при пътни произшествия са над 460. В началото на юни едно младо и красиво момиче взе участие в тази война, само че съумява да се избави от черната статистика. Наречете го шанс или мощ на духа, само че през днешния ден Ралица Маркова има какво да ни каже.
Всичко се случва в един безоблачен неделен следобяд. Датата е 10 юни, а Ралица потегля с колата си от Бургас за София, дружно със собствен сътрудник. „ През целия ден имах едно необичайно чувство, нещо ме тревожеше, имах буца в стомаха, тъкмо по този начин се усещах! За първи път ми се случва, аз преди да потегли и по време на шофиране да имам това обезпокоително възприятие. Предусещала съм евентуално ”, спомни си тя пред bTV.
реклама
В региона на Пловдив трафикът станал още по-натоварен и с от ден на ден тирове на пътя. Оставали 130 километра до София.
Ралица пресметнала, че след час и половина към този момент ще си бъде вкъщи, само че ориста решила друго. „ В идващия миг просто помня звука, който беше ужасяващ. Няма с какво да се опише, няма с какво да се съпостави. Както и силата, с която нещо ни отмести от пътя. Сякаш нещо ни засмука настрана. Следващото нещо, което помня е, че зададох въпрос – какво стана? ”, спомня си тя.
Движещата се зад Ралица кола я удря с висока скорост, а автомобилът ѝ се забива под камиона пред тях. „ Хубавото е, че колата ни се завърта и ударът не е преден. Ние сме се забили обратно. Което е ужасно. Защото, в случай че беше преден, нямаше да има оживели ”, изяснява Ралица.
Линейката идва бързо. Спешният екип вади Ралица от премазаната кола и я транспортира до болничното заведение в Пловдив. „ В колата за спешна помощ ме успокояваха. Казваха ми – умерено, миличка, умерено. Понеже аз знаех, че всичко ще е наред най-после, само че си припомням, че плачех! Едната дама непрекъснато ми забърсваше сълзите и ми споделяше – умерено миличка ”, споделя тя.
В болничното заведение я посрещат доктор Бахар Нури, доктор Петкова и проф. Христо Желязков. Днес, 4 месеца след злополуката, Ралица им е признателна повече от всеки път, че диша и е тук. Казва, че те са нейните ангели спасители – тук на Земята. „ Тя е имала безспорен шанс, тъй като при такова нещо е можело да пострада доста съществено ”, споделя проф. Желязков.
За доктор Анета Петкова, Ралица е следващият млад пациент, който влиза в болница, вместо в дома, към който е пътувал, само че ясно си спомня жаждата ѝ за живот. „ За страдание това е всекидневие в тази болница. Тъй като поемаме цялата неотложност на района. Изключително доста младежи, които са потърпевши при произшествия, постъпват всеки ден в клиниката ”, споделя доктор Петкова.
Ралица остава в Клиниката по неврохирургия повече от седмица, а до нея, неразделно е майка ѝ. Заради отока на гръбначния мозък, Ралица остава обездвижена няколко дни. Успява да направи първите си крачки на четвъртия ден. С помощта на лекарите и на мама.
Днес тя се усеща все по-добре. Казва, че обожава живота и може би по тази причина животът не я е пуснал да си отиде. „ Всяко нещо се случва с причина. Няма защо да се дразня, в противен случай. Съдбата ми сервира такова нещо, само че ми направи и подарък, тъй като съм тук сега ”, споделя Ралица.
Шофьорът, предизвикал злополуката, към момента не е понесъл отговорност. „ Той досега не ме е потърсил. Не желая да ми се извинява. Той аргументи това на две деца. Но по-късно, той не понесе отговорност. И най-много съм ядосана, че майка ми претърпя този стрес ”, споделя тя.
„ Това ми беше най-тежко, че някой си може да смачка моето дете и да си тръгне без даже да се поинтересува за положението й. Аз съм я родила, възпитала и той в един момент – ще ми затрие детето ”, споделя майка ѝ Нели.
Въпреки шока от претърпяното Ралица се учи да бъде смела още веднъж. Затова взема решение да пребори страха си и да се качи още веднъж зад кормилото.
„ Моля ви, когато се качвате в колата, оставете всички други мисли настрани. Моля ви, не сте сами на пътя. Белите стават за една секунда. Точно в тази секунда, когато си погледнеш телефона. Еми да, само че това известие не е по-важно от моя живот! Не е по-важно от твоя живот, от безстопанствен различен живот. Пазете себе си и пазете останалите участници в придвижването. И не си мислете – това на мен не може да се случи ”, приканва Ралица.
Тя оцеля и е късметлийка. Днес повече от всеки път се усмихва. Мечтае си тази страшна война на пътя да спре. Има и други фантазии, които желае да сбъдне и в този момент се е вкопчила в живота.
Всяка година България дава стотици жертви във войната по пътищата. От януари до момента починалите при пътни произшествия са над 460. В началото на юни едно младо и красиво момиче взе участие в тази война, само че съумява да се избави от черната статистика. Наречете го шанс или мощ на духа, само че през днешния ден Ралица Маркова има какво да ни каже.
Всичко се случва в един безоблачен неделен следобяд. Датата е 10 юни, а Ралица потегля с колата си от Бургас за София, дружно със собствен сътрудник. „ През целия ден имах едно необичайно чувство, нещо ме тревожеше, имах буца в стомаха, тъкмо по този начин се усещах! За първи път ми се случва, аз преди да потегли и по време на шофиране да имам това обезпокоително възприятие. Предусещала съм евентуално ”, спомни си тя пред bTV.
реклама
В региона на Пловдив трафикът станал още по-натоварен и с от ден на ден тирове на пътя. Оставали 130 километра до София.
Ралица пресметнала, че след час и половина към този момент ще си бъде вкъщи, само че ориста решила друго. „ В идващия миг просто помня звука, който беше ужасяващ. Няма с какво да се опише, няма с какво да се съпостави. Както и силата, с която нещо ни отмести от пътя. Сякаш нещо ни засмука настрана. Следващото нещо, което помня е, че зададох въпрос – какво стана? ”, спомня си тя.
Движещата се зад Ралица кола я удря с висока скорост, а автомобилът ѝ се забива под камиона пред тях. „ Хубавото е, че колата ни се завърта и ударът не е преден. Ние сме се забили обратно. Което е ужасно. Защото, в случай че беше преден, нямаше да има оживели ”, изяснява Ралица.
Линейката идва бързо. Спешният екип вади Ралица от премазаната кола и я транспортира до болничното заведение в Пловдив. „ В колата за спешна помощ ме успокояваха. Казваха ми – умерено, миличка, умерено. Понеже аз знаех, че всичко ще е наред най-после, само че си припомням, че плачех! Едната дама непрекъснато ми забърсваше сълзите и ми споделяше – умерено миличка ”, споделя тя.
В болничното заведение я посрещат доктор Бахар Нури, доктор Петкова и проф. Христо Желязков. Днес, 4 месеца след злополуката, Ралица им е признателна повече от всеки път, че диша и е тук. Казва, че те са нейните ангели спасители – тук на Земята. „ Тя е имала безспорен шанс, тъй като при такова нещо е можело да пострада доста съществено ”, споделя проф. Желязков.
За доктор Анета Петкова, Ралица е следващият млад пациент, който влиза в болница, вместо в дома, към който е пътувал, само че ясно си спомня жаждата ѝ за живот. „ За страдание това е всекидневие в тази болница. Тъй като поемаме цялата неотложност на района. Изключително доста младежи, които са потърпевши при произшествия, постъпват всеки ден в клиниката ”, споделя доктор Петкова.
Ралица остава в Клиниката по неврохирургия повече от седмица, а до нея, неразделно е майка ѝ. Заради отока на гръбначния мозък, Ралица остава обездвижена няколко дни. Успява да направи първите си крачки на четвъртия ден. С помощта на лекарите и на мама.
Днес тя се усеща все по-добре. Казва, че обожава живота и може би по тази причина животът не я е пуснал да си отиде. „ Всяко нещо се случва с причина. Няма защо да се дразня, в противен случай. Съдбата ми сервира такова нещо, само че ми направи и подарък, тъй като съм тук сега ”, споделя Ралица.
Шофьорът, предизвикал злополуката, към момента не е понесъл отговорност. „ Той досега не ме е потърсил. Не желая да ми се извинява. Той аргументи това на две деца. Но по-късно, той не понесе отговорност. И най-много съм ядосана, че майка ми претърпя този стрес ”, споделя тя.
„ Това ми беше най-тежко, че някой си може да смачка моето дете и да си тръгне без даже да се поинтересува за положението й. Аз съм я родила, възпитала и той в един момент – ще ми затрие детето ”, споделя майка ѝ Нели.
Въпреки шока от претърпяното Ралица се учи да бъде смела още веднъж. Затова взема решение да пребори страха си и да се качи още веднъж зад кормилото.
„ Моля ви, когато се качвате в колата, оставете всички други мисли настрани. Моля ви, не сте сами на пътя. Белите стават за една секунда. Точно в тази секунда, когато си погледнеш телефона. Еми да, само че това известие не е по-важно от моя живот! Не е по-важно от твоя живот, от безстопанствен различен живот. Пазете себе си и пазете останалите участници в придвижването. И не си мислете – това на мен не може да се случи ”, приканва Ралица.
Тя оцеля и е късметлийка. Днес повече от всеки път се усмихва. Мечтае си тази страшна война на пътя да спре. Има и други фантазии, които желае да сбъдне и в този момент се е вкопчила в живота.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ