Бъдещето на новините се готви за технологична революция
Снимка БГНЕС
Ако смятате, че технологиите са раздрусали радикално медиите, то единствено почакайте – към момента нищо не сте видели. Следващият трус, който ще промени новините, по всяка възможност ще е още по-дълбок, се показва в проучване, показано по време на годишната среща на Асоциацията за онлайн вести във Вашингтон, предава БГНЕС.
Новинарските организации, които са изпитвали компликации през последните две десетилетия поради пренасочването на читателите към онлайн изданията и мобилните устройства, скоро ще би трябвало да се приспособяват към изкуствения разсъдък, обогатената действителност и автоматизираната публицистика, намирайки способи да стигат до читателите си оттатък смарт телефоните, счита отчетът.
Гласовият интерфейс ще е едно от огромните провокации за медийните организации, показва отчетът на Ейми Уеб от бизнес учебното заведение „ Стърн “ към Университета в Ню Йорк и основателка на института „ Бъдеще през днешния ден “. Според института 50% от взаимоотношението, което потребителите имат с компютъра си, ще бъде осъществявано с гласова команда до 2023 година „ Щом един път стартираме да приказваме с нашите машини за вести, то по какъв начин ще наподобява бизнес моделът за публицистиката? “, пита отчетът. „ Новинарските организации преотстъпват тази бъдеща система на външни корпорации. Те ще изгубят способността да обезпечават всичко друго, само че не и наличие “, се споделя още в текста. Някои софтуерни промени ще стартират да оказват въздействие върху медиите в напълно близкото бъдеще, в границите на от 24 до 36 месеца.
Според Уеб по-голяма част от медиите имат дребен опит с гласови приложения и услуги като „ Алекса “ на Amazon и Гугъл Home, които може да се окажат основна част от бъдещата новинарска екосистема. По тази причина съгласно нея изкуственият разсъдък съставлява „ основна опасност за бъдещето на публицистиката “, която по думите й не играе дейна роля в построяването на правилата на изкуствения разсъдък.
Друг огромен проблем, пред който ще би трябвало да се изправят медиите на бъдещето е и това, че новите технологии, влияещи на новините са отвън техен надзор и вместо това са в ръцете на софтуерни компании като Гугъл, Amazon, Tencent, Baidu, IBM, Apple, Microsoft.
„ Новинарските организации са консуматори, а не създатели “ със забележителна роля, показва още отчетът, който поучава за установяването на междуиндустриално съдействие и пробна активност на по-мащабно равнище. В проучването на Уеб се изброяват 75 софтуерни трендове, които по всяка възможност ще имат въздействие върху публицистиката през идващите години, измежду които дронове, виртуална действителност, технология, вградена в облеклата, 360-градусови видеа и инспекция на обстоятелства в действително време.
Проучването на Уеб показва също, че някои софтуерни промени ще стартират да оказват въздействие върху медиите в напълно близкото бъдеще, в границите на от 24 до 36 месеца. Някои от тези нови технологии, като способността да се пояснява образна информация, развиването на логаритми за писане и интерпретиране на вести, както и събирането и анализирането на все по-голямо количество данни, ще разреши на публицистите да правят „ по-богати и задълбочени репортажи, да ревизират обстоятелства и да редактират “, показва отчетът. Тези нови технологии „ ще дадат на публицистите суперсили, стига те да имат достатъчната подготовка “ да употребяват тези нови системи и устройства, написа още Уеб.
Ако смятате, че технологиите са раздрусали радикално медиите, то единствено почакайте – към момента нищо не сте видели. Следващият трус, който ще промени новините, по всяка възможност ще е още по-дълбок, се показва в проучване, показано по време на годишната среща на Асоциацията за онлайн вести във Вашингтон, предава БГНЕС.
Новинарските организации, които са изпитвали компликации през последните две десетилетия поради пренасочването на читателите към онлайн изданията и мобилните устройства, скоро ще би трябвало да се приспособяват към изкуствения разсъдък, обогатената действителност и автоматизираната публицистика, намирайки способи да стигат до читателите си оттатък смарт телефоните, счита отчетът.
Гласовият интерфейс ще е едно от огромните провокации за медийните организации, показва отчетът на Ейми Уеб от бизнес учебното заведение „ Стърн “ към Университета в Ню Йорк и основателка на института „ Бъдеще през днешния ден “. Според института 50% от взаимоотношението, което потребителите имат с компютъра си, ще бъде осъществявано с гласова команда до 2023 година „ Щом един път стартираме да приказваме с нашите машини за вести, то по какъв начин ще наподобява бизнес моделът за публицистиката? “, пита отчетът. „ Новинарските организации преотстъпват тази бъдеща система на външни корпорации. Те ще изгубят способността да обезпечават всичко друго, само че не и наличие “, се споделя още в текста. Някои софтуерни промени ще стартират да оказват въздействие върху медиите в напълно близкото бъдеще, в границите на от 24 до 36 месеца.
Според Уеб по-голяма част от медиите имат дребен опит с гласови приложения и услуги като „ Алекса “ на Amazon и Гугъл Home, които може да се окажат основна част от бъдещата новинарска екосистема. По тази причина съгласно нея изкуственият разсъдък съставлява „ основна опасност за бъдещето на публицистиката “, която по думите й не играе дейна роля в построяването на правилата на изкуствения разсъдък.
Друг огромен проблем, пред който ще би трябвало да се изправят медиите на бъдещето е и това, че новите технологии, влияещи на новините са отвън техен надзор и вместо това са в ръцете на софтуерни компании като Гугъл, Amazon, Tencent, Baidu, IBM, Apple, Microsoft.
„ Новинарските организации са консуматори, а не създатели “ със забележителна роля, показва още отчетът, който поучава за установяването на междуиндустриално съдействие и пробна активност на по-мащабно равнище. В проучването на Уеб се изброяват 75 софтуерни трендове, които по всяка възможност ще имат въздействие върху публицистиката през идващите години, измежду които дронове, виртуална действителност, технология, вградена в облеклата, 360-градусови видеа и инспекция на обстоятелства в действително време.
Проучването на Уеб показва също, че някои софтуерни промени ще стартират да оказват въздействие върху медиите в напълно близкото бъдеще, в границите на от 24 до 36 месеца. Някои от тези нови технологии, като способността да се пояснява образна информация, развиването на логаритми за писане и интерпретиране на вести, както и събирането и анализирането на все по-голямо количество данни, ще разреши на публицистите да правят „ по-богати и задълбочени репортажи, да ревизират обстоятелства и да редактират “, показва отчетът. Тези нови технологии „ ще дадат на публицистите суперсили, стига те да имат достатъчната подготовка “ да употребяват тези нови системи и устройства, написа още Уеб.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ