Разкази от Украйна: Снегът постави началото на най-тежката зима в историята на страната
Снимка: БГНЕС/ЕПА
Ако не беше войната, тази седмица украинските деца щяха да се тълпят по площадите, парковете и улиците, с цел да играят в първия сняг на зимата. Ако не бушуваше един от най-бруталните спорове през последните 50 години, 71-годишната Катерина Слюсарчук, жителка на Херсон, щеше да се възползва от студа, с цел да подготви пирoжки – типични печени украински тестени произведения с форма на лодка и разнородни пълнежи, и да им се наслаждения с внуците си.
Но този сезон няма да е като всички останали. Първият сняг, който затрупа улиците на Киев предишния четвъртък, сложи началото на най-тежката зима в историята на страната. Украинският мраз настава, а с него и кошмарът за милиони хора, които ще го посрещнат без електричество, вода и отопление. Това описват в собствен репортаж за войната против Украйна публицистите Лоренцо Тондо и Изобел Кошов, кореспонденди на английското издание „ The Guardian “ в Херсон.
През последните седмици Русия, в опит да принуди Украйна да договаря за мир, се пробва да унищожи енергийната инфраструктура на страната с поредност от всеобщи удари. Никоя енергийна система в света не е била подлагана на толкоз мощни въздушни удари. Системата в този момент е застрашена от дълъг интервал на спиране на електрозахранването.
„ Вече започнах да употребявам чугунена печка “, споделя Катерина, визирайки обичайна украинска домашна заварена железна печка, защото температурите в Херсон паднаха покрай нулата. „ Разбира се, ще би трябвало да диря дърва всеки ден, с цел да се предпазя от студа. А това няма да е елементарно на моята възраст “.
След като отпразнуваха освобождението на града от Русия, жителите на Херсон към този момент започнаха да събират дърва – нелека задача в една разкъсвана от война страна – в подготовка за тежката зима. Украинските управляващи предизвестиха жителите да не се насочат към гората, без да се съветват с военните, тъй като съветските войски може да са оставили след себе си мини, взривни устройства и невзривени снаряди. Но с повишението на цената на дървата за огрев мнозина нямат различен избор, с изключение на да поемат риска. Ако мината не ги убие, студът може да ги убие.
Миналата седмица Световната здравна организация не спести думи: „ Разрушаването на къщи и неналичието на достъп до гориво или електричество заради развалената инфраструктура може да се трансформира във въпрос на живот и гибел “.
Докато хората, живеещи в къщи в Херсон, могат да горят дърва – в случай че съумеят да се снабдят с тях – живеещите в жилища постоянно разчитат на остарели руски централизирани отоплителни системи. Руснаците са бомбардирали доста от топлоелектрическите централи в страната, които са изпомпвали гореща вода в радиаторите на жилищата.
60-годишната Олеся Кокорина живее на осмия етаж в сив блок от руската ера в покрайнините на Херсон. Както доста други, и тя живее без светлина, течаща вода и електричество.
„ Трудно е да нося вода по стълбите до горната част на постройката “, споделя тя пред „ The Observer “, част от медийната група на „ The Guardian “. „ Но не желая да напущам, тъй като апартаментът ми ще бъде разграбен. Що се отнася до отоплението, в действителност нямам решение. Надявам се скоро да решат казуса, тъй като през нощта температурите започнаха да падат доста “.
Докато Кокорина приказва, се чува далечна пукотевица. Фронтовата линия е на по-малко от километър и тежките боеве не престават. Жителите знаят, че бъдещето на града зависи от продължаващата борба от другата страна на Днепър: втората електроцентрала в района е там, на следена от Русия територия и не действа. Докато те остават в ръцете на Москва, очакванията за възобновяване на електричеството, отоплението и водата в града са далечни.
„ Нямаме нито вода, нито газ “, споделя 55-годишната Ирина Гололобова. „ Местните управляващи ни дават обещание, че незабавно щом съумеят, ще пуснат отоплението. Но кой знае? Казват, че топлоцентралата се нуждае от генератори и по-късно ще включат тока за няколко часа дневно. По-добре от нищо “.
Но настъпващият мраз е проблем освен за украинците, споделя изданието. С понижаването на температурите за едва оборудваната съветска войска ще става все по-трудно да придвижва техника през тиня, сняг и лед. В брулените от вятъра степи на Донбас температурите могат да паднат до -30С.
Според американски публични лица решението на Кремъл да се изтегли от Херсон се основава частично на опасения, че бойците му „ ще бъдат отрязани от доставки с настъпването на зимата “.
Украинската войска заяви, че на бойците им са издадени спални чували, за които се допуска, че са подобаващи при температура до -30С, както и особено долни дрехи и „ тактически чорапи “, които да им оказват помощ да избегнат окопното ходило – увреждане, породено от продължителното излагане на влага и мраз, което е било постоянно срещано по време на Първата международна война.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски от дълго време знае, че студът е едно от най-големите трудности в тази война. Още в края на август той предупреждаваше популацията за „ идни сложни времена “.
Преди четири дни Зеленски беше още по-ясен в диалог с публицисти. „ Ако оцелеем през тази зима, а ние ще оцелеем, Украйна несъмнено ще завоюва тази война “, сподели той.
Ако не беше войната, тази седмица украинските деца щяха да се тълпят по площадите, парковете и улиците, с цел да играят в първия сняг на зимата. Ако не бушуваше един от най-бруталните спорове през последните 50 години, 71-годишната Катерина Слюсарчук, жителка на Херсон, щеше да се възползва от студа, с цел да подготви пирoжки – типични печени украински тестени произведения с форма на лодка и разнородни пълнежи, и да им се наслаждения с внуците си.
Но този сезон няма да е като всички останали. Първият сняг, който затрупа улиците на Киев предишния четвъртък, сложи началото на най-тежката зима в историята на страната. Украинският мраз настава, а с него и кошмарът за милиони хора, които ще го посрещнат без електричество, вода и отопление. Това описват в собствен репортаж за войната против Украйна публицистите Лоренцо Тондо и Изобел Кошов, кореспонденди на английското издание „ The Guardian “ в Херсон.
През последните седмици Русия, в опит да принуди Украйна да договаря за мир, се пробва да унищожи енергийната инфраструктура на страната с поредност от всеобщи удари. Никоя енергийна система в света не е била подлагана на толкоз мощни въздушни удари. Системата в този момент е застрашена от дълъг интервал на спиране на електрозахранването.
„ Вече започнах да употребявам чугунена печка “, споделя Катерина, визирайки обичайна украинска домашна заварена железна печка, защото температурите в Херсон паднаха покрай нулата. „ Разбира се, ще би трябвало да диря дърва всеки ден, с цел да се предпазя от студа. А това няма да е елементарно на моята възраст “.
След като отпразнуваха освобождението на града от Русия, жителите на Херсон към този момент започнаха да събират дърва – нелека задача в една разкъсвана от война страна – в подготовка за тежката зима. Украинските управляващи предизвестиха жителите да не се насочат към гората, без да се съветват с военните, тъй като съветските войски може да са оставили след себе си мини, взривни устройства и невзривени снаряди. Но с повишението на цената на дървата за огрев мнозина нямат различен избор, с изключение на да поемат риска. Ако мината не ги убие, студът може да ги убие.
Миналата седмица Световната здравна организация не спести думи: „ Разрушаването на къщи и неналичието на достъп до гориво или електричество заради развалената инфраструктура може да се трансформира във въпрос на живот и гибел “.
Докато хората, живеещи в къщи в Херсон, могат да горят дърва – в случай че съумеят да се снабдят с тях – живеещите в жилища постоянно разчитат на остарели руски централизирани отоплителни системи. Руснаците са бомбардирали доста от топлоелектрическите централи в страната, които са изпомпвали гореща вода в радиаторите на жилищата.
60-годишната Олеся Кокорина живее на осмия етаж в сив блок от руската ера в покрайнините на Херсон. Както доста други, и тя живее без светлина, течаща вода и електричество.
„ Трудно е да нося вода по стълбите до горната част на постройката “, споделя тя пред „ The Observer “, част от медийната група на „ The Guardian “. „ Но не желая да напущам, тъй като апартаментът ми ще бъде разграбен. Що се отнася до отоплението, в действителност нямам решение. Надявам се скоро да решат казуса, тъй като през нощта температурите започнаха да падат доста “.
Докато Кокорина приказва, се чува далечна пукотевица. Фронтовата линия е на по-малко от километър и тежките боеве не престават. Жителите знаят, че бъдещето на града зависи от продължаващата борба от другата страна на Днепър: втората електроцентрала в района е там, на следена от Русия територия и не действа. Докато те остават в ръцете на Москва, очакванията за възобновяване на електричеството, отоплението и водата в града са далечни.
„ Нямаме нито вода, нито газ “, споделя 55-годишната Ирина Гололобова. „ Местните управляващи ни дават обещание, че незабавно щом съумеят, ще пуснат отоплението. Но кой знае? Казват, че топлоцентралата се нуждае от генератори и по-късно ще включат тока за няколко часа дневно. По-добре от нищо “.
Но настъпващият мраз е проблем освен за украинците, споделя изданието. С понижаването на температурите за едва оборудваната съветска войска ще става все по-трудно да придвижва техника през тиня, сняг и лед. В брулените от вятъра степи на Донбас температурите могат да паднат до -30С.
Според американски публични лица решението на Кремъл да се изтегли от Херсон се основава частично на опасения, че бойците му „ ще бъдат отрязани от доставки с настъпването на зимата “.
Украинската войска заяви, че на бойците им са издадени спални чували, за които се допуска, че са подобаващи при температура до -30С, както и особено долни дрехи и „ тактически чорапи “, които да им оказват помощ да избегнат окопното ходило – увреждане, породено от продължителното излагане на влага и мраз, което е било постоянно срещано по време на Първата международна война.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски от дълго време знае, че студът е едно от най-големите трудности в тази война. Още в края на август той предупреждаваше популацията за „ идни сложни времена “.
Преди четири дни Зеленски беше още по-ясен в диалог с публицисти. „ Ако оцелеем през тази зима, а ние ще оцелеем, Украйна несъмнено ще завоюва тази война “, сподели той.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ