ДАНС: ЧЕЗ не е стратегически обект
Снабдяването и разпределението не са стратегическа активност. Дружеството не е част от стратегическите обекти. Това сподели представителят на ДАНС Димитър Георгиев по време на общо съвещание на парламентарните комисии по енергетика и надзор над службите и потреблението на СРС. Георгиев изброи и кои са хората и фирмите, интересували се от ЧЕЗ, написа actualno.com.
Сред тях личат имената на Христо Ковачки посредством Топлоелектрическа централа "Бобов дол " и Николай Вълканов.
Според ДАНС, Ковачки даже е взел участие в диалози с управлението на ЧЕЗ в Прага, като в началото предложил 302 млн. евро, след това вдигнал мизата на 360 млн. евро. Именно такава цена на българския бизнес на ЧЕЗ - 360 млн. евро, уточни и ДАНС, само че Държавна организация "Разузнаване " разгласи, че по-рано чехите са били подготвени да продават и за 240 млн. евро.
Разузнаването споделя и, че Credit Suisse е оценило активите на ЧЕЗ на 225 млн. евро, т.е. има завишаване от страна на ЧЕЗ на цената на българския ѝ бизнес. Припомняме обаче, че от Чехия излезе неофициална информация, че "Инерком България " купува българския бизнес на ЧЕЗ за 320 млн. евро.
ДАНС и Държавна организация "Разузнаване " обаче се разминават в информацията от по кое време ЧЕЗ е взело решение да се изтегли от България. Според ДАНС става въпрос за 2013 година, съгласно разузнаването - още през 2010 година. Други искащи, още през 2012 година, били съветски холдинг, следен от "Газпром ", както и американска компания, само че не се загатнаха имена. Руснаците обаче се отказали поради стопански аргументи. След 2013 година предпочитание още веднъж имала съветска компания, която обаче била "неустановена " от ДАНС, българо-австрийска компания, а от октомври 2016 година се появили 6 компании, в това число "Приста ойл " на братята Атанас и Пламен Бобокови, румънската държавна компания "Електрика ", две турски компании, както и се появил ползата на Ковачки и Вълканов.
От ДАНС описаха и, че преди 5 години ЧЕЗ образували работна група, която да каже кои активи може да се продадат допустимо най-бързо.
През 2015 година имало информация, че ЧЕЗ е стартирала процедура по продажба на здания – спешна транспортна техника, а сървъри на ЧЕЗ Разпределение АД били преместени в Чехия. Освен това ЧЕЗ обсъждали продажба на "ЧЕЗ Разпределение " през Българската фондова борса.
ДАНС разкри и, че имало сигнали за злоупотреби с лизингово имущество от компании на Върбакова. Правени били инспекции, само че не се стигнало до нищо значително.
Пред депутатите се изрекоха ръководителите на Комисия за защита на конкуренцията и КЕВР Юлия Ненкова, чийто наследник е депутатът от ГЕРБ Александър Ненков, както и Иван Иванов. Думата взеха и Бойко Атанасов от Комисията по финансов контрол, Галя Димитрова от Национална агенция за приходите, представители на Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор. Ненкова уточни, че към този момент няма сигнал за допустимо деформиране на пазара поради прекомерна централизация на благосъстоятелност т.е. мопол. Тя обаче предизвести, че преди седмица Комисия за защита на конкуренцията е почнала изследване по отношение на цените в бранш "Енергетика ". Иван Иванов пък уточни, че КЕВР може да се намеси единствено по отношение на лицензията, а обект на лицензия са единствено "ЧЕЗ Разпределение ", "ЧЕЗ Снабдяване ", "ЧЕЗ Трейдинг ", както и няколко по-малки сдружения, само че не и по отношение на "ЧЕЗ АД " и "ЧЕЗ България ".
Бойко Атанасов продължи в същия жанр и сподели, че Комисията по финансов контрол не била способена да се намеси преди привършване на договорката, като може да ревизира единствено "ЧЕЗ Разпределение " и "ЧЕЗ Електро България ", които били обществени сдружения т.е. търгуват се на борсата. Можем да се намесим единствено след привършване на договорката, във връзка с оферти към миноритарните акционери в двете сдружения, посочи Атанасов. От Агенцията по приватизация и следприватизационен надзор също повториха общоизвестна истина – че страната към този момент няма блокираща квота както в ЧЕЗ, по този начин и в някое от другите ЕРП-та, защото са продадени. Цялата обстановка беше систематизирана от ръководителя на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, която сподели, че никоя институция не ревизира договорката за ЧЕЗ, тъй като според законите и нормите не може. Трябва да чакаме в този момент благоволението на Гинка Върбакова - дали да се поддаде или да не се поддаде на шантажа на Бойко Борисов да си даде акциите, добави Нинова.
Сред тях личат имената на Христо Ковачки посредством Топлоелектрическа централа "Бобов дол " и Николай Вълканов.
Според ДАНС, Ковачки даже е взел участие в диалози с управлението на ЧЕЗ в Прага, като в началото предложил 302 млн. евро, след това вдигнал мизата на 360 млн. евро. Именно такава цена на българския бизнес на ЧЕЗ - 360 млн. евро, уточни и ДАНС, само че Държавна организация "Разузнаване " разгласи, че по-рано чехите са били подготвени да продават и за 240 млн. евро.
Разузнаването споделя и, че Credit Suisse е оценило активите на ЧЕЗ на 225 млн. евро, т.е. има завишаване от страна на ЧЕЗ на цената на българския ѝ бизнес. Припомняме обаче, че от Чехия излезе неофициална информация, че "Инерком България " купува българския бизнес на ЧЕЗ за 320 млн. евро.
ДАНС и Държавна организация "Разузнаване " обаче се разминават в информацията от по кое време ЧЕЗ е взело решение да се изтегли от България. Според ДАНС става въпрос за 2013 година, съгласно разузнаването - още през 2010 година. Други искащи, още през 2012 година, били съветски холдинг, следен от "Газпром ", както и американска компания, само че не се загатнаха имена. Руснаците обаче се отказали поради стопански аргументи. След 2013 година предпочитание още веднъж имала съветска компания, която обаче била "неустановена " от ДАНС, българо-австрийска компания, а от октомври 2016 година се появили 6 компании, в това число "Приста ойл " на братята Атанас и Пламен Бобокови, румънската държавна компания "Електрика ", две турски компании, както и се появил ползата на Ковачки и Вълканов.
От ДАНС описаха и, че преди 5 години ЧЕЗ образували работна група, която да каже кои активи може да се продадат допустимо най-бързо.
През 2015 година имало информация, че ЧЕЗ е стартирала процедура по продажба на здания – спешна транспортна техника, а сървъри на ЧЕЗ Разпределение АД били преместени в Чехия. Освен това ЧЕЗ обсъждали продажба на "ЧЕЗ Разпределение " през Българската фондова борса.
ДАНС разкри и, че имало сигнали за злоупотреби с лизингово имущество от компании на Върбакова. Правени били инспекции, само че не се стигнало до нищо значително.
Пред депутатите се изрекоха ръководителите на Комисия за защита на конкуренцията и КЕВР Юлия Ненкова, чийто наследник е депутатът от ГЕРБ Александър Ненков, както и Иван Иванов. Думата взеха и Бойко Атанасов от Комисията по финансов контрол, Галя Димитрова от Национална агенция за приходите, представители на Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор. Ненкова уточни, че към този момент няма сигнал за допустимо деформиране на пазара поради прекомерна централизация на благосъстоятелност т.е. мопол. Тя обаче предизвести, че преди седмица Комисия за защита на конкуренцията е почнала изследване по отношение на цените в бранш "Енергетика ". Иван Иванов пък уточни, че КЕВР може да се намеси единствено по отношение на лицензията, а обект на лицензия са единствено "ЧЕЗ Разпределение ", "ЧЕЗ Снабдяване ", "ЧЕЗ Трейдинг ", както и няколко по-малки сдружения, само че не и по отношение на "ЧЕЗ АД " и "ЧЕЗ България ".
Бойко Атанасов продължи в същия жанр и сподели, че Комисията по финансов контрол не била способена да се намеси преди привършване на договорката, като може да ревизира единствено "ЧЕЗ Разпределение " и "ЧЕЗ Електро България ", които били обществени сдружения т.е. търгуват се на борсата. Можем да се намесим единствено след привършване на договорката, във връзка с оферти към миноритарните акционери в двете сдружения, посочи Атанасов. От Агенцията по приватизация и следприватизационен надзор също повториха общоизвестна истина – че страната към този момент няма блокираща квота както в ЧЕЗ, по този начин и в някое от другите ЕРП-та, защото са продадени. Цялата обстановка беше систематизирана от ръководителя на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, която сподели, че никоя институция не ревизира договорката за ЧЕЗ, тъй като според законите и нормите не може. Трябва да чакаме в този момент благоволението на Гинка Върбакова - дали да се поддаде или да не се поддаде на шантажа на Бойко Борисов да си даде акциите, добави Нинова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ