Водата в океаните може да се е появила директно на Земята
Смята се, че по-голямата част от водата на нашата планета е донесена от небесни тела. Но нови симулации посочили, че тя може да се е образувала на Земята. За нужните химични реакции е задоволителен относително къс период, през който тя може да е задържала водород в своята атмосфера.
Безспорна е ролята, която водата играе във образуването на кората на нашата планета и съществуването на живот на нея. Все още обаче не знаем тъкмо от кое място се е появило толкоз огромно количество влага. Земята се е формирала във вътрешните области на Слънчевата система, по-близо до „ линията на заледяване ", където водата не може да се трансформира във безконечен лед, и елементарно да се отнесе от високите температури и радиацията. Неслучайно доста метеорити, появили се в тази ера, демонстрират изненадващо непосредствен състав, като се изключи цялостното неявяване на вода.
Според най-популярната през днешния ден догадка повода за този абсурд е, че влагата е донесена на Земята след образуването на планетата, в процеса на продължителна и дейна бомбардировка от богати на лед небесни тела. Има обаче и друго съмнение, съгласно което тя се е образувала тук, заради химични реакции, протичащи на младата планета. Такава опция е демонстрирана от новата работа на учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, чиято публикация е оповестена в списание Nature.
Действително наблюденията на далечни екзопланети демонстрират, че доста тела, които са единствено няколко пъти по-големи от Земята, имат богата на водород атмосфера. Ако те доближат размерите на мини-Нептуни, тогава такава атмосфера може да се задържи задоволително дълго. По-малките планети бързо губят летлив водород и едвам след това образуват вторични атмосфери, цялостни с други газове. И въпреки всичко това разрешава да се допусна, че младата Земя за известно време също е имала богата на водород атмосфера.
Затова Едуард Йънг и неговите съавтори разгледали какви химични процеси може да са се развили на нашата планета за този къс интервал от порядъка на десетки милиони години, до момента в който тя е задържала водород в атмосферата. Моделът регистрира високата температура от покритата с разтопена магма повърхнина, съществуването на разнообразни химикали в кората, в това число желязо, силикати, натриеви оксиди, метан, О2, въглероден диоксид и така нататък, под компактен пласт от водород, основало спомагателен мощен парников резултат.
Авторите означават, че подобен модел е много резистентен към разнообразни начални условия. Образуването на вода по същата скица е допустимо и при други температури и размери на небесното тяло, до момента в който то не стане прекомерно малко (което може да изясни неналичието на влага на Марс). Освен това при избрани условия на младата Земя може да се е образувала доста повече вода, в сравнение с има през днешния ден. Може би част от нея е била изгубена вследствие на разпад под действието на слънчевата радиация и огромни удари на небесни тела, в това число този, който е довел до появяването на Луната.
Безспорна е ролята, която водата играе във образуването на кората на нашата планета и съществуването на живот на нея. Все още обаче не знаем тъкмо от кое място се е появило толкоз огромно количество влага. Земята се е формирала във вътрешните области на Слънчевата система, по-близо до „ линията на заледяване ", където водата не може да се трансформира във безконечен лед, и елементарно да се отнесе от високите температури и радиацията. Неслучайно доста метеорити, появили се в тази ера, демонстрират изненадващо непосредствен състав, като се изключи цялостното неявяване на вода.
Според най-популярната през днешния ден догадка повода за този абсурд е, че влагата е донесена на Земята след образуването на планетата, в процеса на продължителна и дейна бомбардировка от богати на лед небесни тела. Има обаче и друго съмнение, съгласно което тя се е образувала тук, заради химични реакции, протичащи на младата планета. Такава опция е демонстрирана от новата работа на учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, чиято публикация е оповестена в списание Nature.
Действително наблюденията на далечни екзопланети демонстрират, че доста тела, които са единствено няколко пъти по-големи от Земята, имат богата на водород атмосфера. Ако те доближат размерите на мини-Нептуни, тогава такава атмосфера може да се задържи задоволително дълго. По-малките планети бързо губят летлив водород и едвам след това образуват вторични атмосфери, цялостни с други газове. И въпреки всичко това разрешава да се допусна, че младата Земя за известно време също е имала богата на водород атмосфера.
Затова Едуард Йънг и неговите съавтори разгледали какви химични процеси може да са се развили на нашата планета за този къс интервал от порядъка на десетки милиони години, до момента в който тя е задържала водород в атмосферата. Моделът регистрира високата температура от покритата с разтопена магма повърхнина, съществуването на разнообразни химикали в кората, в това число желязо, силикати, натриеви оксиди, метан, О2, въглероден диоксид и така нататък, под компактен пласт от водород, основало спомагателен мощен парников резултат.
Авторите означават, че подобен модел е много резистентен към разнообразни начални условия. Образуването на вода по същата скица е допустимо и при други температури и размери на небесното тяло, до момента в който то не стане прекомерно малко (което може да изясни неналичието на влага на Марс). Освен това при избрани условия на младата Земя може да се е образувала доста повече вода, в сравнение с има през днешния ден. Може би част от нея е била изгубена вследствие на разпад под действието на слънчевата радиация и огромни удари на небесни тела, в това число този, който е довел до появяването на Луната.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ