Авеевка като символ непонятната глупост и подготовката за зимен сън
Смяна на тактиката
Казват, че всяко нещо си имало начало и край, а единствено краставицата имала два края. А също, че всеки край бил едно ново начало. Сещам се за тези частично поучителни, частично успокоителни и дори шеговити сентенции, откакто тази седмица за следващ път бяхме затрупани с най-разнообразни прогнози за развиването на една война, в която действително нищо не се случва бързо. Също по този начин станахме очевидци на няколко „ края “ и на няколко „ нови начала “.
В чисто военно отношение сякаш станахме очевидци на окончателния край и най-много тоталния неуспех на съветското нахлуване за в този момент в региона на Авдеевка. Казвам „ към този момент “, тъй като като знам нрава на Путин и магарешката непримиримост на неговите генерали, нищо чудно още на следващия ден да се отприщи следващия взлом. Иначе самото стълкновение и най-много престъпно-некадърния метод, по който то бе извършено от страна на Москва, ще си остане едно от най-безумните инициативи през тази война. Аз персонално със свито сърце следих минавайки около останките на към този момент унищожени машини и труповете на техни приятели. Понякога човек остава с възприятието, че единствената вяра за пробив, която таят в себе си нашествениците e, че на украинците в един миг ще им свършат снарядите и те няма да има с какво да се отбраняват.
Упорито се твърди, че зад злополучно приключилият опит да се хване Авдеевка „ в клещи “ стои персонално самият Путин. Именно той е настоял да се съберат толкоз доста войски на едно място и да се организира атака в руски жанр. Склонен съм да приема едно такова изказване – в историята не са един и два случаите, когато политици се намесват в работата на военните и аматьорщината, дилетантщината и прибързаните решения взимат връх. А това, на което станахме очевидци в региона на мощно укрепения град-крепост носи в себе си тъкмо тези черти. Остава мистерия за какво тъкмо Авдеевка и за какво тъкмо в този момент. Може би дъговидните извивки на фронтовата линия са изкушили самодържеца (или някои от неговите приближени) и той си е споделил нещо от рода „ нападаме по едно и също време от тук и от тук и ги обкръжаваме, виждате ли какъв брой е просто “. Или пък някой от обкръжението му е подсказал: „ Владимир Владимирович, от другия месец става влажно и кално, да хващаме укронацистите в клопката до момента в който твърдият терен към момента го разрешава. “ А може би безшумно бълбукащото публично неодобрение в Русия е изиграло своята роля и диктаторът, и обкръжението му са решили да подмятат на мрънкащия народ една гръмка победа? Каквито и да са подбудите, май за прощален път би трябвало да си напомним, че пътят към пъкъла е застлан с явни на пръв взор, само че действително прибързани и недообмислени решения.
Точни сведения за загубите на двете страни отсъстват, детайлите сигурно ще станат известни след години, когато бъдат разкрити архивите. Засега се приказва, че руснаците са изгубили до 5 хиляди души (убити, ранени, контузени, пленени) и обилни количества бойна техника. Сканиране с дрон на главното полесражение сподели останки на най-малко 109 съветски бронирани машини. Украинските загуби в техника, разбираемо са дребни, най-много тъй като при статична защита по-рядко се употребява бронетехника и главно се разчита на маневрираща артилерия, дронове и така нататък За сметка на това, по думите на журналиста Бутусов, доста е потърпевша украинската групировка поела върху себе си тежестта на основния удар – 110-та бригада с значително убити и ранени.
Анализаторите са раздвоени по въпроса дали руснаците ще продължат с опитите си да завладяват крепостта Авдеевка. Логиката повелява те да бъдат прекъснати. Това ненапълно се удостоверява и от публикуваните в средата на седмицата сателитни фотоси, които демонстрират, че те към този момент интензивно строят мощно укрепени отбранителни линии сходни на тези в Запорожието. Иначе казано – приготвят се за „ зимен сън “. От друга страна, сега в Русия всичко зависи от мнението и най-много от настроенията на един човек. Още на следващия ден Путин може да се разсъни с следващата си шантава концепция в главата и щурмът да се отприщи с нова мощ.
Към всичко до тук ще прибавя и анализът на един от най-авторитетните проучвателен центрове по проблемите на модерните въоръжени спорове, Институтът за проучване на войната (ISW). Според неговите специалисти, Русия към този момент мъчно ще компенсира. Това, от своя страна, би трябвало съществено да подкопае настъпателния капацитет на войските на Путин в обозримо бъдеще. Звучи разумно, само че както биха се изразили руснаците – поживем-увидим.
И до момента в който на военния фронт нещата, които чакаме от Русия са релативно прогнозируеми, то това не може да се каже за икономическия й капацитет и политическите маневри. Това, че глобите се отразяват зле на обособения руснак не е загадка за никого. Въпросът е какъв брой още ще може да издържи съветската стопанска система и финансова система. В момента като че ли тече едно невидимо за елементарното око състезание сред така наречен либерален свят и Русия. Първият се пробва да постанова от ден на ден и повече рестрикции, а Москва, сходно на бегач с трудности, се мъчи да ги прескача. И все намира някакъв метод ту да пласира някъде следващия танкер с нефт, ту по неведоми пътища да получава ембаргови чипове за военно-промишления си комплекс.
Във външно политически проект би трябвало да чакаме все по-ясно позициониране на Москва в лагера на „ неприятните “. От една страна Путин, с безумната политика, която организира, ще продължава да отблъсква по-умерените, колебаещите се и изобщо всички, които минават за от малко малко неутрални. Само за един месец да вземем за пример, той загуби на практика на 100% всеобщата благосклонност, на която се радваше в Армения и Израел като поддържа мълчешком смъртните им врагове, азерите и ХАМАС. За все по-сериозна загуба на поддръжка може да се приказва даже и там, където до неотдавна никой не очакваше – в постсъветските републики от Централна Азия, на които мнозина към момента гледат надменно и ги смятат за задния двор на кремълския деспот. Този недопустим за нас статут, явно е на път да се промени - във вторник външните министри на Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркмения и Узбекистан с представители на Европейски Съюз в Люксембург готовността си да усилят оптимално глобите против РФ.
Явно оттук нататък Путин ще намира общ език единствено с „ хулиганите “ в огромната политика като Иран, Беларус и Северна Корея. С тях ще си бъдат взаимно преференциални и ще измислят следващите „ пакости “, с които ще тровят живота на съседите си. За Иран е ясно – ще доставят дронове до дупка и ще бъдат постоянно отсреща в случай че би трябвало да се забърка още някаква каша в Близкия Изток. Северна Корея пък са дотам страна без избор, че надали са си правили някакви други сметки с изключение на математически, когато са кандисали да оказват помощ на закъсалата съветска войска с артилерийски дула и амуниции (говори се, че Пхенян ще дават към 350 хиляди снаряда). Това, че Путин ще го играе краен на интернационална сцена проличава и от две други събития от тази седмица, които медиите дефинират с клишираното „ знакови “. Първото е необятно разгласеното пробно изстрелване на балистична ракета способна да носи нуклеарен заряд. Второто - формалното посещаване на ръководители на ХАМАС в Москва. Няма да разясня нито едното от двете, единствено ще прикани към самообладание, тъй като по всичко проличава, че самовлюбеният тиранин ще продължава да лази по нервите на всички рационални хора на планетата и в обозримо бъдеще. Май това е единственото нещо, което умее да прави в действителност добре.
Новата остаряла украинска тактика
И до момента в който тактиката на руснаците за идващите няколко месеца остава мистерия, то контурите на украинския общоприет проект се обрисуват все по-ясно. Той може да бъде систематизиран почти по този начин – „ Продължаваме по същия метод и чакаме по-добри времена и вести “. Под „ по същия метод “ би трябвало да се схваща станалите типични за ЗСУ (украинските въоръжени сили) с неголеми, пехотни, щурмови групи поддържани от бронетехника, и дронове. Те нормално преследват две цели – последователното отвоюване на основни позиции и търсене на слаби места в съветската защита.
Едно такова едва място за нашествениците се обрисува левият бряг на Днепър в долното му течение, в много обширния регион сред Херсон и морето. Там тази седмица ЗСУ си върнаха още един дребен плацдарм и към този момент владеят една много дълга, въпреки и тънка линия от брега. Освен че по този метод държат окупаторите в непрекъснато напрежение, те като че ли преднамерено им демонстрират какво би трябвало да чакат в обозримо бъдеще – преди няколко дни украинското основно командване популяризира клипове от учения с форсиране на река и създаване на мостове за прекачване на тежка бронирана техника.
Що се отнася до " по-добрите времена ", то би трябвало да се схваща като приемане на още съвременни и най-много по-мощни оръжия, които, сходно на люта битка по канадска битка, би трябвало последователно да стартират да накланят везните в интерес на ЗСУ. Едно такова оръжие, да вземем за пример, се чака да бъдат изтребителите Ф-16, няколко десетки от които би трябвало да полетят в украинското небе идната пролет. Последната информация по тематиката гласи, че водачите им към този момент минават дейна подготовка в разнообразни бази в Европа и Съединени американски щати.
Друго оръжие, за което всички симпатизиращи на Украйна се надяват да промени фрапантно хода на сраженията са управляемите ракети ATACMS. Те към този момент потвърдиха успеваемостта си като предходната седмица безусловно попиляха летищата на съветските бойни хеликоптери в Бердянск и Луганск. И тъй като данните, които приведох в предходния си разбор се оказаха малко неточни, се усещам задължен да ги поправям. Какво демонстрира разчитането на сателитни фотоси от екипа на авторитетния запас Oryx: 7 Ка-52 Алигатор и 2 Ми-8 са изцяло унищожени, а други 8 Ка-52 Алигатор и 7 Ми-8 са развалени. Иначе казано – общо 22 хеликоптера, които или няма да полетят изобщо, или няма да се върнат в строя скоро, или ще стават единствено за аварийни елементи. От още по-голямо значение за бъдещите наземни интервенции на руснаците ще бъде неприятният факт, че към този момент ударните им въртолети ще би трябвало да бъдат отдръпнати на летища до над 170 км по-назад в съветска територия, в сравнение с са били досега.
Имам всички учредения да считам, че ATACMS занапред ще споделят тежката си дума, и то в дословния смисъл на думата. В четвъртък „ Гласът на Америка “, позовавайки си на собствен източници измежду висшите военни в Киев и Вашингтон, заяви че от януари следващата година се чака в Украйна да стартират да идват ракети с обсег до 300 км и унитарна бойна глава, т.е. от тези които вършат огромно „ взрив “. До момента ЗСУ разполагат единствено с такива които летят на до 160 км и са заредени само с касетъчни муниции. Това несъмнено ще разнообрази арсенала на украинците и ще усили техните благоприятни условия за огнево проваляне. Нещо като „ пиле или риба ще желаете “ в ресторанта на преизподнята на съветските нашественици.
Целият смут на ATACMS се състои в това, че към този момент руснаците май ги смъкват единствено на думи. В сряда гръмна новината публикувана от Москва, несъмнено, че съветската Противовъздушна отбрана била сполучливо прихванала две ракети. Както постоянно се случва, тя стремително бе раздухана от много медии и по света, и у нас. Оказа се, че това е свежа доза съветска дезинформация, целяща да прикрие следващата тяхна злополука на бойното поле. По този мотив Телеграм-каналът ВЧК-ОГПУ, за чийто админ съществено се смята, че има собствен доверени източници по най-високите етажи на властта в Кремъл,, че две ракети ATACMS фактически са били унищожени, само че това е станало тъй като са улучили позициите на съветското Противовъздушна отбрана край Луганск, вследствие на което са избухнали три безумно скъпи установки С-400. Обект на изключителни насмешки от страна на съветските военни репортери и анализатори стана и министърът на защитата Шойгу, който самонадеяно съобщи, че за няколко дни били свалени цели 24 украински самолета. Даже няма смисъл да разясня дали е правилно, само че при положение, че се интересувате ще ви кажа, че за изтеклата седмица писмено е доказана загубата единствено на един украински хеликоптер Ми-8.
В Киев са пределно наясно, че единствено с чудо-оръжия няма по какъв начин да се реализира превес на бойното поле и по тази причина съществено са се заели да усилят армията си. Както съобщи Сергей Рахманин, един от членовете на комитета по национална сигурност към Радата (украинския парламент), „ темповете на готовност в Украйна ще бъдат засилени, тъй като има потребност от нови бригади “.
Зеленски и помощниците му са наясно, че в забележителна степен развиването на бойните дейности в обозримо бъдеще ще зависи от това дали обещаната от Запад помощ ще продължава да идва в сегашните размери. Затова със свити сърца изчакваха позицията по-въпроса за следващия пакет финансова помощ от Европа на Орбан и новата му приятелка, словакът Фицо. И двамата не излъгаха „ феновете “ си и към този момент съумяха да блокират свежите пари планувани за Киев за следващата година. Неприязънта към Орбан, обаче, продължава да се ускорява в редиците на неговите колеги-държавни ръководители – той към този момент бе обществено охулен и от страна на френския президент Макрон, и от страна на премиера на Люксембург. Последният дори съобщи в прав текст на Орбан нещо от рода, че „ Европейски Съюз не е Съюз на съветските социалистически републики и Унгария може да се усеща свободна да го напусне когато пожелае “.
Един проблем, който от много време висеше като дамоклев меч над главите на украинците, май ще се реши от самосебе си и то в удобна за Киев тенденция. Става въпрос за избора на новия ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати, Майк Джонсън. Той е републиканец и има репутацията на надали не неприкрит проводник на политиката на Тръмп. Още по-голям е фактът, че през него минават законите и решенията, които ще се гласоподават, той споделя кое да влезе в залата и кое не, а също по този начин назначава членове на комисии, да не приказваме, пък, че има право на несъгласие. Реално видяно, в американската политика господин Джонсън е третият по власт и въздействие човек след президента и вицепрезидента. Очакваше се надали не, че едно от първите неща, което той ще направи е да отреже всякаква помощ за Украйна, а съветските пропагандатори предостатъчно потриваха ръце.
Но тук за следващ път московските очаквания ще си останат несбъднати, а Майк Джонсън ще се окаже още едно удостоверение на максимата, че безконечни са единствено държавните ползи. А те, в случай че се съди по, плануват по никакъв метод „ да не се разреши на Путин да победи в Украйна, тъй като той няма да спре до такава степен, а и това ще окуражи Китай да нападне Тайван “. Единственото, което Джонсън настоя неколкократно е да има по-ясна отчетност за изразходваните бюджетни средства. Явно съветските агресори подвизаващи се на украинска земя ги чакат още много „ дарове “ от чичо Сам. А няма по какъв начин да бъде иначе, тъй като анкета на авторитетното издание The Economist демонстрира, че рейтингът на Зеленски измежду пълнолетните американци е по-висок с цели осем пункта (50 против 42%) от този на президентите Байдън и Тръмп. Явно, с изключение на безконечни ползи на този свят има и безконечни полезности. И то човешки.
Казват, че всяко нещо си имало начало и край, а единствено краставицата имала два края. А също, че всеки край бил едно ново начало. Сещам се за тези частично поучителни, частично успокоителни и дори шеговити сентенции, откакто тази седмица за следващ път бяхме затрупани с най-разнообразни прогнози за развиването на една война, в която действително нищо не се случва бързо. Също по този начин станахме очевидци на няколко „ края “ и на няколко „ нови начала “.
В чисто военно отношение сякаш станахме очевидци на окончателния край и най-много тоталния неуспех на съветското нахлуване за в този момент в региона на Авдеевка. Казвам „ към този момент “, тъй като като знам нрава на Путин и магарешката непримиримост на неговите генерали, нищо чудно още на следващия ден да се отприщи следващия взлом. Иначе самото стълкновение и най-много престъпно-некадърния метод, по който то бе извършено от страна на Москва, ще си остане едно от най-безумните инициативи през тази война. Аз персонално със свито сърце следих минавайки около останките на към този момент унищожени машини и труповете на техни приятели. Понякога човек остава с възприятието, че единствената вяра за пробив, която таят в себе си нашествениците e, че на украинците в един миг ще им свършат снарядите и те няма да има с какво да се отбраняват.
Упорито се твърди, че зад злополучно приключилият опит да се хване Авдеевка „ в клещи “ стои персонално самият Путин. Именно той е настоял да се съберат толкоз доста войски на едно място и да се организира атака в руски жанр. Склонен съм да приема едно такова изказване – в историята не са един и два случаите, когато политици се намесват в работата на военните и аматьорщината, дилетантщината и прибързаните решения взимат връх. А това, на което станахме очевидци в региона на мощно укрепения град-крепост носи в себе си тъкмо тези черти. Остава мистерия за какво тъкмо Авдеевка и за какво тъкмо в този момент. Може би дъговидните извивки на фронтовата линия са изкушили самодържеца (или някои от неговите приближени) и той си е споделил нещо от рода „ нападаме по едно и също време от тук и от тук и ги обкръжаваме, виждате ли какъв брой е просто “. Или пък някой от обкръжението му е подсказал: „ Владимир Владимирович, от другия месец става влажно и кално, да хващаме укронацистите в клопката до момента в който твърдият терен към момента го разрешава. “ А може би безшумно бълбукащото публично неодобрение в Русия е изиграло своята роля и диктаторът, и обкръжението му са решили да подмятат на мрънкащия народ една гръмка победа? Каквито и да са подбудите, май за прощален път би трябвало да си напомним, че пътят към пъкъла е застлан с явни на пръв взор, само че действително прибързани и недообмислени решения.
Точни сведения за загубите на двете страни отсъстват, детайлите сигурно ще станат известни след години, когато бъдат разкрити архивите. Засега се приказва, че руснаците са изгубили до 5 хиляди души (убити, ранени, контузени, пленени) и обилни количества бойна техника. Сканиране с дрон на главното полесражение сподели останки на най-малко 109 съветски бронирани машини. Украинските загуби в техника, разбираемо са дребни, най-много тъй като при статична защита по-рядко се употребява бронетехника и главно се разчита на маневрираща артилерия, дронове и така нататък За сметка на това, по думите на журналиста Бутусов, доста е потърпевша украинската групировка поела върху себе си тежестта на основния удар – 110-та бригада с значително убити и ранени.
Анализаторите са раздвоени по въпроса дали руснаците ще продължат с опитите си да завладяват крепостта Авдеевка. Логиката повелява те да бъдат прекъснати. Това ненапълно се удостоверява и от публикуваните в средата на седмицата сателитни фотоси, които демонстрират, че те към този момент интензивно строят мощно укрепени отбранителни линии сходни на тези в Запорожието. Иначе казано – приготвят се за „ зимен сън “. От друга страна, сега в Русия всичко зависи от мнението и най-много от настроенията на един човек. Още на следващия ден Путин може да се разсъни с следващата си шантава концепция в главата и щурмът да се отприщи с нова мощ.
Към всичко до тук ще прибавя и анализът на един от най-авторитетните проучвателен центрове по проблемите на модерните въоръжени спорове, Институтът за проучване на войната (ISW). Според неговите специалисти, Русия към този момент мъчно ще компенсира. Това, от своя страна, би трябвало съществено да подкопае настъпателния капацитет на войските на Путин в обозримо бъдеще. Звучи разумно, само че както биха се изразили руснаците – поживем-увидим.
И до момента в който на военния фронт нещата, които чакаме от Русия са релативно прогнозируеми, то това не може да се каже за икономическия й капацитет и политическите маневри. Това, че глобите се отразяват зле на обособения руснак не е загадка за никого. Въпросът е какъв брой още ще може да издържи съветската стопанска система и финансова система. В момента като че ли тече едно невидимо за елементарното око състезание сред така наречен либерален свят и Русия. Първият се пробва да постанова от ден на ден и повече рестрикции, а Москва, сходно на бегач с трудности, се мъчи да ги прескача. И все намира някакъв метод ту да пласира някъде следващия танкер с нефт, ту по неведоми пътища да получава ембаргови чипове за военно-промишления си комплекс.
Във външно политически проект би трябвало да чакаме все по-ясно позициониране на Москва в лагера на „ неприятните “. От една страна Путин, с безумната политика, която организира, ще продължава да отблъсква по-умерените, колебаещите се и изобщо всички, които минават за от малко малко неутрални. Само за един месец да вземем за пример, той загуби на практика на 100% всеобщата благосклонност, на която се радваше в Армения и Израел като поддържа мълчешком смъртните им врагове, азерите и ХАМАС. За все по-сериозна загуба на поддръжка може да се приказва даже и там, където до неотдавна никой не очакваше – в постсъветските републики от Централна Азия, на които мнозина към момента гледат надменно и ги смятат за задния двор на кремълския деспот. Този недопустим за нас статут, явно е на път да се промени - във вторник външните министри на Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркмения и Узбекистан с представители на Европейски Съюз в Люксембург готовността си да усилят оптимално глобите против РФ.
Явно оттук нататък Путин ще намира общ език единствено с „ хулиганите “ в огромната политика като Иран, Беларус и Северна Корея. С тях ще си бъдат взаимно преференциални и ще измислят следващите „ пакости “, с които ще тровят живота на съседите си. За Иран е ясно – ще доставят дронове до дупка и ще бъдат постоянно отсреща в случай че би трябвало да се забърка още някаква каша в Близкия Изток. Северна Корея пък са дотам страна без избор, че надали са си правили някакви други сметки с изключение на математически, когато са кандисали да оказват помощ на закъсалата съветска войска с артилерийски дула и амуниции (говори се, че Пхенян ще дават към 350 хиляди снаряда). Това, че Путин ще го играе краен на интернационална сцена проличава и от две други събития от тази седмица, които медиите дефинират с клишираното „ знакови “. Първото е необятно разгласеното пробно изстрелване на балистична ракета способна да носи нуклеарен заряд. Второто - формалното посещаване на ръководители на ХАМАС в Москва. Няма да разясня нито едното от двете, единствено ще прикани към самообладание, тъй като по всичко проличава, че самовлюбеният тиранин ще продължава да лази по нервите на всички рационални хора на планетата и в обозримо бъдеще. Май това е единственото нещо, което умее да прави в действителност добре.
Новата остаряла украинска тактика
И до момента в който тактиката на руснаците за идващите няколко месеца остава мистерия, то контурите на украинския общоприет проект се обрисуват все по-ясно. Той може да бъде систематизиран почти по този начин – „ Продължаваме по същия метод и чакаме по-добри времена и вести “. Под „ по същия метод “ би трябвало да се схваща станалите типични за ЗСУ (украинските въоръжени сили) с неголеми, пехотни, щурмови групи поддържани от бронетехника, и дронове. Те нормално преследват две цели – последователното отвоюване на основни позиции и търсене на слаби места в съветската защита.
Едно такова едва място за нашествениците се обрисува левият бряг на Днепър в долното му течение, в много обширния регион сред Херсон и морето. Там тази седмица ЗСУ си върнаха още един дребен плацдарм и към този момент владеят една много дълга, въпреки и тънка линия от брега. Освен че по този метод държат окупаторите в непрекъснато напрежение, те като че ли преднамерено им демонстрират какво би трябвало да чакат в обозримо бъдеще – преди няколко дни украинското основно командване популяризира клипове от учения с форсиране на река и създаване на мостове за прекачване на тежка бронирана техника.
Що се отнася до " по-добрите времена ", то би трябвало да се схваща като приемане на още съвременни и най-много по-мощни оръжия, които, сходно на люта битка по канадска битка, би трябвало последователно да стартират да накланят везните в интерес на ЗСУ. Едно такова оръжие, да вземем за пример, се чака да бъдат изтребителите Ф-16, няколко десетки от които би трябвало да полетят в украинското небе идната пролет. Последната информация по тематиката гласи, че водачите им към този момент минават дейна подготовка в разнообразни бази в Европа и Съединени американски щати.
Друго оръжие, за което всички симпатизиращи на Украйна се надяват да промени фрапантно хода на сраженията са управляемите ракети ATACMS. Те към този момент потвърдиха успеваемостта си като предходната седмица безусловно попиляха летищата на съветските бойни хеликоптери в Бердянск и Луганск. И тъй като данните, които приведох в предходния си разбор се оказаха малко неточни, се усещам задължен да ги поправям. Какво демонстрира разчитането на сателитни фотоси от екипа на авторитетния запас Oryx: 7 Ка-52 Алигатор и 2 Ми-8 са изцяло унищожени, а други 8 Ка-52 Алигатор и 7 Ми-8 са развалени. Иначе казано – общо 22 хеликоптера, които или няма да полетят изобщо, или няма да се върнат в строя скоро, или ще стават единствено за аварийни елементи. От още по-голямо значение за бъдещите наземни интервенции на руснаците ще бъде неприятният факт, че към този момент ударните им въртолети ще би трябвало да бъдат отдръпнати на летища до над 170 км по-назад в съветска територия, в сравнение с са били досега.
Имам всички учредения да считам, че ATACMS занапред ще споделят тежката си дума, и то в дословния смисъл на думата. В четвъртък „ Гласът на Америка “, позовавайки си на собствен източници измежду висшите военни в Киев и Вашингтон, заяви че от януари следващата година се чака в Украйна да стартират да идват ракети с обсег до 300 км и унитарна бойна глава, т.е. от тези които вършат огромно „ взрив “. До момента ЗСУ разполагат единствено с такива които летят на до 160 км и са заредени само с касетъчни муниции. Това несъмнено ще разнообрази арсенала на украинците и ще усили техните благоприятни условия за огнево проваляне. Нещо като „ пиле или риба ще желаете “ в ресторанта на преизподнята на съветските нашественици.
Целият смут на ATACMS се състои в това, че към този момент руснаците май ги смъкват единствено на думи. В сряда гръмна новината публикувана от Москва, несъмнено, че съветската Противовъздушна отбрана била сполучливо прихванала две ракети. Както постоянно се случва, тя стремително бе раздухана от много медии и по света, и у нас. Оказа се, че това е свежа доза съветска дезинформация, целяща да прикрие следващата тяхна злополука на бойното поле. По този мотив Телеграм-каналът ВЧК-ОГПУ, за чийто админ съществено се смята, че има собствен доверени източници по най-високите етажи на властта в Кремъл,, че две ракети ATACMS фактически са били унищожени, само че това е станало тъй като са улучили позициите на съветското Противовъздушна отбрана край Луганск, вследствие на което са избухнали три безумно скъпи установки С-400. Обект на изключителни насмешки от страна на съветските военни репортери и анализатори стана и министърът на защитата Шойгу, който самонадеяно съобщи, че за няколко дни били свалени цели 24 украински самолета. Даже няма смисъл да разясня дали е правилно, само че при положение, че се интересувате ще ви кажа, че за изтеклата седмица писмено е доказана загубата единствено на един украински хеликоптер Ми-8.
В Киев са пределно наясно, че единствено с чудо-оръжия няма по какъв начин да се реализира превес на бойното поле и по тази причина съществено са се заели да усилят армията си. Както съобщи Сергей Рахманин, един от членовете на комитета по национална сигурност към Радата (украинския парламент), „ темповете на готовност в Украйна ще бъдат засилени, тъй като има потребност от нови бригади “.
Зеленски и помощниците му са наясно, че в забележителна степен развиването на бойните дейности в обозримо бъдеще ще зависи от това дали обещаната от Запад помощ ще продължава да идва в сегашните размери. Затова със свити сърца изчакваха позицията по-въпроса за следващия пакет финансова помощ от Европа на Орбан и новата му приятелка, словакът Фицо. И двамата не излъгаха „ феновете “ си и към този момент съумяха да блокират свежите пари планувани за Киев за следващата година. Неприязънта към Орбан, обаче, продължава да се ускорява в редиците на неговите колеги-държавни ръководители – той към този момент бе обществено охулен и от страна на френския президент Макрон, и от страна на премиера на Люксембург. Последният дори съобщи в прав текст на Орбан нещо от рода, че „ Европейски Съюз не е Съюз на съветските социалистически републики и Унгария може да се усеща свободна да го напусне когато пожелае “.
Един проблем, който от много време висеше като дамоклев меч над главите на украинците, май ще се реши от самосебе си и то в удобна за Киев тенденция. Става въпрос за избора на новия ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати, Майк Джонсън. Той е републиканец и има репутацията на надали не неприкрит проводник на политиката на Тръмп. Още по-голям е фактът, че през него минават законите и решенията, които ще се гласоподават, той споделя кое да влезе в залата и кое не, а също по този начин назначава членове на комисии, да не приказваме, пък, че има право на несъгласие. Реално видяно, в американската политика господин Джонсън е третият по власт и въздействие човек след президента и вицепрезидента. Очакваше се надали не, че едно от първите неща, което той ще направи е да отреже всякаква помощ за Украйна, а съветските пропагандатори предостатъчно потриваха ръце.
Но тук за следващ път московските очаквания ще си останат несбъднати, а Майк Джонсън ще се окаже още едно удостоверение на максимата, че безконечни са единствено държавните ползи. А те, в случай че се съди по, плануват по никакъв метод „ да не се разреши на Путин да победи в Украйна, тъй като той няма да спре до такава степен, а и това ще окуражи Китай да нападне Тайван “. Единственото, което Джонсън настоя неколкократно е да има по-ясна отчетност за изразходваните бюджетни средства. Явно съветските агресори подвизаващи се на украинска земя ги чакат още много „ дарове “ от чичо Сам. А няма по какъв начин да бъде иначе, тъй като анкета на авторитетното издание The Economist демонстрира, че рейтингът на Зеленски измежду пълнолетните американци е по-висок с цели осем пункта (50 против 42%) от този на президентите Байдън и Тръмп. Явно, с изключение на безконечни ползи на този свят има и безконечни полезности. И то човешки.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ