Смяхме се, забавлявахме се, чудехме как е възможно да се

Смяхме се, забавлявахме се, чудехме по какъв начин е допустимо да се случи, тъй че извършител на главния закон в страната да ни стане министър председател. Смяхме се, че Българска социалистическа партия още веднъж влезе във властта, след толкоз години битка за народна власт и напредък. Смяхме се, че Демократична България, които сякаш се водят за демократи, се прегърнаха със социалистите. Смяхме се на новите министри и автобиографиите им. Смяхме се и се шегувахме с гафовете на Кирил Петков, които не може да допусне даже и дете. Е към този момент не е смешно.

Никак не е смешно, когато манастири и храмове остават на мрачно и студено.

Не е смешно, когато детските градини нямат пари да си платят тока, а другояче държавното управление на Петков ще ги прави безвъзмездни.

Не е смешно, когато 1/3 от общините в България останаха на мрачно.

Не е смешно, когато инфлацията пораства и към този момент е близо 8%.

Не е смешно, когато новата власт на смяната прави само замяна. Експертните назначения се замениха със фамилни партийни.

Не е смешно, когато цените на най-необходимите артикули са с тройна цена. Бизнесът издъхва, банкрутите са ежедневни. Само за един месец хиляди останаха без работа.

Не е смешно, когато държавни предприятия се овладяват и разкостват по образеца на тези време с РМД-тата и приватизациите. Този път обаче се приватизират от кръга Петков-Василев и всичко е тъкмо.

Не е смешно когато след дълги години труд, страната ни още веднъж е в дипломатическа изолираност и то единствено поради тотално несъответстващата политика първо на държавните управления на Румен Радев, а след това и определеното постоянно.

Не е смешно, когато ни се изяснява, че ще се прави правосъдна промяна, само че в това време за да се сложат още веднъж фамилни другари. Ако през днешния ден страната ни се качва стремително в класацията за най-корумпирана страна, то след „ смяната “ може и да няма ранглиста, която да ни мери.

Никак не е смешно когато пандемията у нас всеки ден продължава да взима стотици жертви, лечебните заведения се пълнят, а лечебните заведения нямат пари за консумативи, тъй като би трябвало да заплащат галактически сметки за ток.

Не е смешно, тъй като точно поради разкрачената си политика, държавното управление на Кирил Петков е на път да ни вкара и във боен спор и всичко изброени нагоре ще ни се стори като парадайс.

Вече изобщо не е смешна и усмивката на Кирил Петков и министрите му, приповдигнатото им въодушевление към този момент може да се преглежда като диагноза. Цената за лекуването обаче плащаме ние.