Първоначално се смята, че Лондонският пожар е терористичен акт
Слуховете се популяризират по-бързо от самият пожар, който обгръща Лондон и трае 5 дни през септември 1666 година – клюки, че той не е инцидентен, а тенденциозен терористичен акт и надлежно началото на борба. В последна сметка Англия е във война както с холандците, по този начин и с французите. Огънят е уязвяване на града преди вероятно настъпление. Или пък нападателите към този момент са тук, които и в действителност да са те. Или може би нападението е планувано от католиците.
Всеки случай, лондончани му дават отговор уместно.
Още преди пламъците да изгаснат, холандски хлебар е извлечен от пекарната си от ядосана навалица, която го пребива. Шведски посланик е съвсем обесен, избавен единствено от херцога на Йорк, който инцидентно го вижда да виси и подрежда да бъде свален. Ковач поваля французин на улицата с нечовечен удар с желязна щанга; очевидец твърди, че виждал по какъв начин „ почтена кръв тече в несметен по глезените му “. Лондончани отрязват гърдите на французойка, тъй като смятаха, че пилетата, които носи в престилката си, в действителност са бомби. Друг французин е съвсем разчленен от навалица, която счита, че той също носи бомби, единствено че в сандък. Бомбите се оказват тенис топки.
„ Необходимостта да се упрекна някой беше доста, доста мощна “, споделя Адриан Тинисууд, създател на „ By Permission of Heaven: The Story of the Great Fire “. Лондончани считат, че „ не може да е инцидентно, не може Бог да ни дава такова нещо, изключително след чумата, това би трябвало да е някакъв акт на война “.
Фаринор е производител на сухите, само че дълготрайни бисквити, с които се храни Кралския флот. Той затваря в събота, 1 септември, към 8 или 9 вечерта като загася огъня във фурната си. Дъщеря му Хана, която тогава е на 23, ревизира кухнята към среднощ и се твърди, че фурната е студена, след което се насочва към леглото. След час приземният етаж на постройката е изпълнен с пушек. Прислугата на Фаринор, Тийг, бие паника и се качва на горните етажи, където спят Томас, Хана и прислужницата им. Томас, Хана и Тийг се измъкват през прозорец и се изкачват по улука до прозореца на съседа. Прислужницата, чието име остава незнайно, не съумява да стане в точния момент по този начин е първата, умряла в пожара.
Но до понеделник вечерта лондончани към този момент стартират да подозират, че този пожар не е инцидентен. Самият огън се държи съмнително: когато на едно място е изгасен, избухва някъде другаде, на разстояние от 180 метра. Това кара хората да повярват, че огънят е съзнателно подпалван и поддържан, макар че същинската причина е неизмеримо мощният вятър, който разнася жарава из целия град.
По това време Лондон е третият по величина град в западния свят, след Константинопол и Париж и почти 30 пъти по-голям от всеки различен британски град. Съответно е и мощно интернационален, с търговски връзки по целия свят, в това число с страни, с които е във война – Холандия и Франция – и с някои, с които не е в доста цветущи връзки, в това число Испания. Съответно Лондон е и леговище за доста задгранични протестанти, които бягат от техните католически родини, в това число фламандските и френските хугеноти.
Хората имат вяра, че градът е нападнат и че огънят е скрит план или на холандците, или на французите. Англичаните преди малко са изгорили холандския пристанищен град Западен Тершелинг единствено две седмици по-рано. Веднага откакто огънят избухва, холандските и френските имигранти незабавно попадат под подозрение; до момента в който всичко гори, британските управляващи стопират и разпитват чужденци. По-притеснително обаче е, че лондончани стартират самосиндикално да отмъщават. „ Населението към този момент не правеше разлика сред холандец, французин, испанец, швед. Ако не сте англичанин, сте зложелател. “
„ Слуховете доближават до нещо като пик в сряда вечер, когато пожарът утихва и по-късно избухва тъкмо към Флит Стрийт “. Бездомните лондончани, които бягат от огъня, вършат лагери към стените. Появява се слух, че французите атакуват града.
„ Те са травмирани, натъртени са и всички, стотици, хиляди от тях, вземат пръчки и се изсипват в града “, споделя Тинисууд. „ Голяма част от работата на управляващите е да се пробват да потушат сходна суматоха. “
Няколко души, за които се счита, че са чужденци, са ранени по време на протестите в сряда. Хората са сюрпризирани, че никой не е бил погубен. На идващия ден Чарлз II издава заповед, оповестена на местата към града, които не са подпалени, че хората би трябвало да „ вземат участие в гасенето на огъня “ и не загатва нищо друго – нищо, че градът разполага с задоволително бойци, в случай че французите в действителност нападат и без категорично да заявявайки, че огънят е дело на Бога, а не „ папски скрит план “. Дали някой щеше да му повярва, е различен въпрос: Чарлз II сяда на престола си едвам през 1660 година, 11 години откакто татко му, Чарлз I, е обезглавен от парламентарните сили на Оливър Кромуел. Лондон сити беше на страната на парламентаристите и шест години по-късно лондончани към момента не се доверяват напълно на монарха си.
Огънят най-сетне стопира на сутринта на 6 септември. Официалните архиви слагат броя на починалите на по-малко от 10, макар че Тинисууд счита, че този брой е по-висок, евентуално повече от 50. Все още е изненадващо дребен брой, като се има поради голямото количество от имуществени вреди: 80% от града зад стените изгорен, към 87 църкви и 13 200 домове са разрушени, оставяйки 70 000 до 80 000 души без покрив. Общата финансова загуба е в региона на 9,9 милиона английски лири, в миг, когато годишният приход на града е едвам 12 000.
