Кметът Здравко Димитров: Духовният елит на младата нация изд...
Слово на кмета на Пловдив Здравко Димитров, произнесено на тържествената заря-проверка в Пловдив:
Добре пристигнали на Празника на нашия град Пловдив в деня на 137-ата годишнина от най-светлото събитие в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година.
Омразната присъда на Берлинския контракт, която изкуствено раздира целокупния български народ посредством насилствени граници е наказана от разсъдъка и историята още в самото начало. Ние пловдивчани се гордеем, че концепцията да се противостои на Берлинския контракт се заражда на първо време в Пловдив. Тук бие най-силно националният пулс още от времето на църковните битки. Тук е неизцерим споменът за турските зверства по време на Априлското въстание.
И на това население, настръхнало още от времето на кланетата в Батак и Перущица, Европа желае да наложи един османски валия като стража на Балканите. Пловдив не се задоволява с купата столица на измислената Източна Румелия, а още веднъж става знак на българския дух и блян за обединяване. За пловдивчани не е значимо да бъдат столичани, а да бъдат българи. Затова в Европа назовават Източна Румелия „ Втората България ”.
Още в първите години след Освобождението българите демонстрират, че не имат вяра безусловно на своите политически партии. Затова в годините на тестване народът намира друго средство, с цел да отбрани своя дом и опциите за прогрес – националното обединяване.
Тогава, когато са сложени под въпрос трайните им ползи, българите построяват здраво единно тяло и реализират огромните си победи в ново време. Затова етикетът „ съединисти ” на най-голямата партия в Източна Румелия, скоро, заради нейното безволие, е изменен на „ лъжесъединисти ”, а в жарките месеци на 1885 година концепцията за Съединение обгръща умовете и сърцата на българите.
Революциите се замислят от романтиците и събраният в Пловдив нравствен хайлайф на младата нация издига знамето на Съединението. По думите на националния стихотворец Иван Вазов, в този миг България се почувства млада, идейна, способна отново за велики саможертви. Тоя животворен мирис от жизненост и религия се допира до всички кътове на националната душа и я възвисява до величието на съдбоносните събития.
Годините след Берлинския конгрес демонстрират, че мирният излаз от разделянето на българите е неосъществим. Затова при започване на февруари 1885 година събраните в Пловдив революционни дейци одобряват неизбежността на насилствената гражданска война. Подготовката на Съединението прилича на националния разгар преди Априлското въстание. Всяка гражданска война, която не е станала в морала и концепциите, е обречена на неуспех.
Ние се гордеем освен с романтизма на нашите предшественици в Пловдив преди 137 години, с тяхното безстрашие в преследването на великата цел, само че и с мъдростта им. Българите нямат опита от Френската или другите европейски революции, само че демонстрират забележителна тактическа зряла възраст.
Историческите извори свидетелстват, че за националното придвижване в Румелия през лятото на 1885 година са осведомени министър-председателят Петко Каравелов, ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов и княз Александър Първи. Смяната на ръководещите би трябвало да бъде неочаквана и непредвидена. Революция, отсрочена с един ден, може да не се извърши в никакъв случай.
Актът на Съединението е едно неблагоразумие, дръзка демонстрация на един народ, който даже за момент не се замисля, че нарушава диктата на Великите сили. В Европа още през идващите дни назовават събитията Пловдивската гражданска война, тъй като най-безспорната линия на революцията е директната интервенция на народа в историческите събития.
А българите от двете страни на Балкана поддържат от душа и сърце своето Съединение.
Паметни остават думите на регионалния шеф Гаврил Кръстевич, когато на разсъмване на 6 септември му оповестяват, че народът и армията са оповестили края на Източна Румелия и съединението и с Княжеството. Той е върховен служител на Османската империя, само че декларира: „ Съединение! Да господа, и аз съм българин и аз съм за Съединението! ” А единствено с една депеша до Високата врата в Цариград, той е могъл да промени хода на българската история!
И по този начин, както Левски демонстрира своята изключителна невзискателност и декларира, че не желае власт и постове след Освобождението, след 6 септември 1885 година апостолите на Съединението, с възприятието, че са свършили своята историческа задача, се отдръпват с достолепие от горещата сцена на събитията. На идващият ден българският княз Александър Първи, пред алтернативата да поеме короната на обединеното родно място или пътят към Дармщат, дава отговор: „ Избирам пътя за Пловдив и в случай че Бог обича България, ще ни пази мене и нея! ” Защитата на Съединението става орис на най-достойните държавни мъже и младите български капитани, които след предателското отдръпване на непознатите офицери, поемат командването на армията.
И единствено за три месеца през есента на 1885 година в Европа се построява новият позитивен облик за българите и тяхната възобновена страна. И Бог е на страната на святото дело на българите.
Добре пристигнали на Празника на нашия град Пловдив в деня на 137-ата годишнина от най-светлото събитие в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година.
Омразната присъда на Берлинския контракт, която изкуствено раздира целокупния български народ посредством насилствени граници е наказана от разсъдъка и историята още в самото начало. Ние пловдивчани се гордеем, че концепцията да се противостои на Берлинския контракт се заражда на първо време в Пловдив. Тук бие най-силно националният пулс още от времето на църковните битки. Тук е неизцерим споменът за турските зверства по време на Априлското въстание.
И на това население, настръхнало още от времето на кланетата в Батак и Перущица, Европа желае да наложи един османски валия като стража на Балканите. Пловдив не се задоволява с купата столица на измислената Източна Румелия, а още веднъж става знак на българския дух и блян за обединяване. За пловдивчани не е значимо да бъдат столичани, а да бъдат българи. Затова в Европа назовават Източна Румелия „ Втората България ”.
Още в първите години след Освобождението българите демонстрират, че не имат вяра безусловно на своите политически партии. Затова в годините на тестване народът намира друго средство, с цел да отбрани своя дом и опциите за прогрес – националното обединяване.
Тогава, когато са сложени под въпрос трайните им ползи, българите построяват здраво единно тяло и реализират огромните си победи в ново време. Затова етикетът „ съединисти ” на най-голямата партия в Източна Румелия, скоро, заради нейното безволие, е изменен на „ лъжесъединисти ”, а в жарките месеци на 1885 година концепцията за Съединение обгръща умовете и сърцата на българите.
Революциите се замислят от романтиците и събраният в Пловдив нравствен хайлайф на младата нация издига знамето на Съединението. По думите на националния стихотворец Иван Вазов, в този миг България се почувства млада, идейна, способна отново за велики саможертви. Тоя животворен мирис от жизненост и религия се допира до всички кътове на националната душа и я възвисява до величието на съдбоносните събития.
Годините след Берлинския конгрес демонстрират, че мирният излаз от разделянето на българите е неосъществим. Затова при започване на февруари 1885 година събраните в Пловдив революционни дейци одобряват неизбежността на насилствената гражданска война. Подготовката на Съединението прилича на националния разгар преди Априлското въстание. Всяка гражданска война, която не е станала в морала и концепциите, е обречена на неуспех.
Ние се гордеем освен с романтизма на нашите предшественици в Пловдив преди 137 години, с тяхното безстрашие в преследването на великата цел, само че и с мъдростта им. Българите нямат опита от Френската или другите европейски революции, само че демонстрират забележителна тактическа зряла възраст.
Историческите извори свидетелстват, че за националното придвижване в Румелия през лятото на 1885 година са осведомени министър-председателят Петко Каравелов, ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов и княз Александър Първи. Смяната на ръководещите би трябвало да бъде неочаквана и непредвидена. Революция, отсрочена с един ден, може да не се извърши в никакъв случай.
Актът на Съединението е едно неблагоразумие, дръзка демонстрация на един народ, който даже за момент не се замисля, че нарушава диктата на Великите сили. В Европа още през идващите дни назовават събитията Пловдивската гражданска война, тъй като най-безспорната линия на революцията е директната интервенция на народа в историческите събития.
А българите от двете страни на Балкана поддържат от душа и сърце своето Съединение.
Паметни остават думите на регионалния шеф Гаврил Кръстевич, когато на разсъмване на 6 септември му оповестяват, че народът и армията са оповестили края на Източна Румелия и съединението и с Княжеството. Той е върховен служител на Османската империя, само че декларира: „ Съединение! Да господа, и аз съм българин и аз съм за Съединението! ” А единствено с една депеша до Високата врата в Цариград, той е могъл да промени хода на българската история!
И по този начин, както Левски демонстрира своята изключителна невзискателност и декларира, че не желае власт и постове след Освобождението, след 6 септември 1885 година апостолите на Съединението, с възприятието, че са свършили своята историческа задача, се отдръпват с достолепие от горещата сцена на събитията. На идващият ден българският княз Александър Първи, пред алтернативата да поеме короната на обединеното родно място или пътят към Дармщат, дава отговор: „ Избирам пътя за Пловдив и в случай че Бог обича България, ще ни пази мене и нея! ” Защитата на Съединението става орис на най-достойните държавни мъже и младите български капитани, които след предателското отдръпване на непознатите офицери, поемат командването на армията.
И единствено за три месеца през есента на 1885 година в Европа се построява новият позитивен облик за българите и тяхната възобновена страна. И Бог е на страната на святото дело на българите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ