Езеро в Канада определя момента, в който хората променят Земята завинаги
Слоестите седименти на езерото Крауфорд в Онтарио (Канада) съдържат мемоари, описващи дейностите на локалните общности на ирокезите в края на 13-15 век, до идването на европейските колонисти и до наши дни. Всички тези събития в действителност са разказани с годишно уголемение и съставляват една „ касичка от мемоари “.
В резултат на това биосферният резерват на ЮНЕСКО е избран от група специалисти като място, което би трябвало да съставлява началото на антропоценовата епоха. Имайте поради, че антропоценът към момента не е публично признат като единица за геоложко време и се дефинира от огромните промени, които нашият тип е направил на повърхността на планетата.
В изследване от 2016 година екип от учени, управителен от подкомитет на Международната комисия по стратиграфия, стигна до заключението, че човечеството е оставило извънредно дълбоки „ белези по тялото на Земята “ и те са толкоз дълбоки, че ще останат забележими даже в далечината бъдеще, пише Science Alert. С елементарни думи, даже откакто постройките, които сме построили, паднат и пътищата се трансфорат в пустиня, ще има геоложки характерности, радиоактивни изотопи, химически концентрации и неочаквани промени във вкаменелостите, които ще пазят мемоари за нашето наличие на планетата.
Учените обаче към момента спорят дали отклоненията ще останат задоволително явни, с цел да дефинират цяла епоха – към момента няма отговор на този въпрос. Наличието на плутоний дава явен знак за това по кое време човечеството е станало толкоз преобладаваща мощ, че е съумяло да остави своя неповторим „ световен отпечатък “ върху тялото на Земята, споделя Андрю Кенди, началник на радиохимията на околната среда в Университета на Саутхемптън и член на работната група по антропоцен (AGW).
Факт е, че плутоният съществува в природата единствено в следи от количества, до момента в който при започване на 50-те години човечеството организира първите проби на атомна бомба - вследствие на това можете да забележите невиждано нарастване, а по-късно скок на равнищата на плутоний в пробите от ядрото, а от средата на 60-те години - има внезапен спад.
Учените означават, че постигането на единодушие за елементарна мярка, която дефинира границата сред главите в историята на нашата планета, е единствено първата стъпка. За да стигнат откривателите от цялостен свят до общ знаменател, тази мярка в действителност би трябвало да бъде обвързана с наблюдения на едно място. С елементарни думи, това, което е належащо, е място, известно като световна стратотипна секция и точка, или златен шип, което ще разреши стандартизирането на границите сред епохите и стадиите.
Изследователи от AGW са прекарали последните три години в търсене на евентуален златен скок. Най-накрая наподобява, че са съумели да намерят идеалното място. Според Франсин Маккарти, микропалеонтолог от университета Брок в Канада, тя и нейните сътрудници откриха езерото Крауфорд в Канада за идеалното място. Тъй като ви разрешава да видите измененията в историята на Земята с годишна стъпка през два обособени интервала на човешко влияние върху тази дребна област.
Учените означават, че това езеро е доста малко и доста надълбоко, заради което водите в него мъчно се смесват. Калцият и карбонатът от околните скали се разтварят във водите на езерото и образуват кристали, които се утаяват на дъното, което дефинира всеки обособен сезон. А прашецът, саждите и другите изотопи, попаднали в тези пластове, отразяват човешката активност през последните епохи.
Според секретаря на AGW Саймън Търнър, геолог от Университетския лицей в Лондон, отлаганията, открити на дъното на езеро в Онтарио, в действителност са „ изящна кутия “, цялостна със мемоари за скорошни промени в околната среда през последните хилядолетия. Имайте поради, че следва гласоподаване, защото антропоценът може да завоюва своето място в Международната хроностратиграфска диаграма единствено откакто златният му шип премине всички гласове в разнообразни комисии и съюзи.
В резултат на това биосферният резерват на ЮНЕСКО е избран от група специалисти като място, което би трябвало да съставлява началото на антропоценовата епоха. Имайте поради, че антропоценът към момента не е публично признат като единица за геоложко време и се дефинира от огромните промени, които нашият тип е направил на повърхността на планетата.
В изследване от 2016 година екип от учени, управителен от подкомитет на Международната комисия по стратиграфия, стигна до заключението, че човечеството е оставило извънредно дълбоки „ белези по тялото на Земята “ и те са толкоз дълбоки, че ще останат забележими даже в далечината бъдеще, пише Science Alert. С елементарни думи, даже откакто постройките, които сме построили, паднат и пътищата се трансфорат в пустиня, ще има геоложки характерности, радиоактивни изотопи, химически концентрации и неочаквани промени във вкаменелостите, които ще пазят мемоари за нашето наличие на планетата.
Учените обаче към момента спорят дали отклоненията ще останат задоволително явни, с цел да дефинират цяла епоха – към момента няма отговор на този въпрос. Наличието на плутоний дава явен знак за това по кое време човечеството е станало толкоз преобладаваща мощ, че е съумяло да остави своя неповторим „ световен отпечатък “ върху тялото на Земята, споделя Андрю Кенди, началник на радиохимията на околната среда в Университета на Саутхемптън и член на работната група по антропоцен (AGW).
Факт е, че плутоният съществува в природата единствено в следи от количества, до момента в който при започване на 50-те години човечеството организира първите проби на атомна бомба - вследствие на това можете да забележите невиждано нарастване, а по-късно скок на равнищата на плутоний в пробите от ядрото, а от средата на 60-те години - има внезапен спад.
Учените означават, че постигането на единодушие за елементарна мярка, която дефинира границата сред главите в историята на нашата планета, е единствено първата стъпка. За да стигнат откривателите от цялостен свят до общ знаменател, тази мярка в действителност би трябвало да бъде обвързана с наблюдения на едно място. С елементарни думи, това, което е належащо, е място, известно като световна стратотипна секция и точка, или златен шип, което ще разреши стандартизирането на границите сред епохите и стадиите.
Изследователи от AGW са прекарали последните три години в търсене на евентуален златен скок. Най-накрая наподобява, че са съумели да намерят идеалното място. Според Франсин Маккарти, микропалеонтолог от университета Брок в Канада, тя и нейните сътрудници откриха езерото Крауфорд в Канада за идеалното място. Тъй като ви разрешава да видите измененията в историята на Земята с годишна стъпка през два обособени интервала на човешко влияние върху тази дребна област.
Учените означават, че това езеро е доста малко и доста надълбоко, заради което водите в него мъчно се смесват. Калцият и карбонатът от околните скали се разтварят във водите на езерото и образуват кристали, които се утаяват на дъното, което дефинира всеки обособен сезон. А прашецът, саждите и другите изотопи, попаднали в тези пластове, отразяват човешката активност през последните епохи.
Според секретаря на AGW Саймън Търнър, геолог от Университетския лицей в Лондон, отлаганията, открити на дъното на езеро в Онтарио, в действителност са „ изящна кутия “, цялостна със мемоари за скорошни промени в околната среда през последните хилядолетия. Имайте поради, че следва гласоподаване, защото антропоценът може да завоюва своето място в Международната хроностратиграфска диаграма единствено откакто златният му шип премине всички гласове в разнообразни комисии и съюзи.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ