Западът силно желае поражение на Русия, но не се решава да го постигне със свои войски
Следвайте " Гласове " в
На 24 февруари т.г. Русия стартира специфична военна интервенция (СВО) на територията на Украйна. За задачите ѝ не е належащо да се припомня – те са добре известни. За Запада, който с политиката си не остави на Русия различен избор, с изключение на военна интервенция, тя беше мечтана, тъй като основава опция за образуване на акция по демонизиране на Русия в политическо отношение, за икономическо изтощение и за реализиране на военното ѝ поражение. Крайната цел е връщане на Русия в колониалното състояние от 90-те години на ХХ век, освобождение на сили и средства и съсредоточаването им против основната стратегическа заплаха за Запада – Китай.
Необходимо е да се прекъсне икономическото съдействие на Русия с Европейски Съюз и на първо място с Германия и да се сътвори заградителен пояс (проект „ Междуморие ”) от източноевропейски страни сред Русия и тези от Западна Европа. Така, лишена от съветските запаси и работна мощ, Европейски Съюз няма да бъде заслужен стопански съперник на Съединени американски щати и, ставайки подвластен от американските енергоресурси и пазар, ще бъде техен дисциплиниран политически и боен придатък.
Приетата тактика би трябвало да се реализира посредством налагане на разнообразни наказания на Русия от Съединени американски щати и Европейски Съюз и посредством изтощаването ѝ в нескончаем боен спор.
Наложените наказания до първата десетдневка на октомври са на 155 компании и организации и на 1236 физически лица и се отнасят до всички сфери на политическия, финансовия, икономическия, културния и спортния живот на страната – съгласно разнообразни източници те са в размер 10-12 000. След като стана ясно, че наложените наказания не са ефикасни, Западът стартира да постанова и вторични, т.е. на страни, които по един или различен метод сътрудничат с Русия. Със глобите се оказва негативно въздействие освен върху развиването на Русия, само че и върху това на Европейски Съюз, тъй като наложените от самия него наказания имат гибелен темперамент за неговата стопанска система, т.е. задачата на Съединени американски щати по отношение на Европейски Съюз е в развой на реализация.
Съединени американски щати са основният фактор и движеща мощ на Запада в желанието му да се нанесе проваляне на Русия в украинския спор. Те провеждат активността на група, станала известна с името на авиобазата на Съединени американски щати в град Рамщайн, Германия, включваща останалите 29 членки на НАТО и най-малко още 10 други страни. Именно върху тези подвластни от Съединени американски щати страни се оказва напън да доставят въоръжение и наемници на изпълнителя на военния аспект на американската тактика - Украйна. Това се удостовери и при неотдавна извършената среща на групата, приела решение за увеличение на военните доставки, в това число и на зенитно-ракетни комплекси.
Такъв напън се оказва и върху България – ненапразно военачалник Стефан Янев, чиято партия е възможен предстоящ мандатоносител, а той възможен министър председател, съобщи пред БНР, че България може да оказва помощ непосредствено на Украйна с продукция от отбранителната индустрия. Така най-малко е по-честно, тъй като в този момент се прави косвено. Въпросът обаче е - би трябвало ли?! Трябва ли да се дават оръжия за изтребване на славяните между тях, за голямо наслаждение на тези, по чиято виновност през днешния ден граничим със личната си земя и със личните си хора?!
През последните месеци става все по-ясно, че ангажираността на Съединени американски щати в бойните дейности на въоръжените сили на Украйна (ВСУ), придобива все по-широк обсег. Във връзка с това стартират да се появяват отзиви, че наближава моментът, в който Съединени американски щати публично могат да бъдат оповестени за действителен участник в спора. Красноречиво е заявката на генералния секретар на НАТО, че е неприемлива победа на Русия в Украйна и, в случай че тя победи, това ще бъде проваляне освен за Украйна, само че и за НАТО. Но за какво проваляне и за НАТО? Известно е, че проваляне изпитва този, който води война. Значи господин генералният секретар несъзнателно признава, че НАТО е участник в украинския спор.
Според съветския дипломат в Съединени американски щати военачалник Анатолий Антонов Съединени американски щати компактно са се доближили досега, в който отричането на присъединяване в спора към този момент ще бъде невероятно. Ако това стане, бойните дейности на територията на новите четири субекта на РФ ще придобият темперамент на директен конфликт САЩ-Русия. Отношенията сред двете страни ще се изострят до степен, каквато имаха по време на Карибската рецесия през октомври 1962 година В днешната Украинска рецесия към този момент няма нуклеарен аспект, само че не е необикновен проблем той да излезе на напред във времето, в случай че за Русия възникне сериозна стандартна опасност за нейния суверенитет, в това число и за територията на новите субекти на РФ.
Основание за публично оповестяване на Съединени американски щати за действителен участник в конфликта има. Известно е, че образуван от Пентагона Център взема действително присъединяване в обмисляне, образуване и управление на някои бойни интервенции на ВСУ. При тях се употребяват подготвени в натовски страни бойци на ВСУ, оборудвани главно с американско въоръжение и обезпечени с разследваща информация от Съединени американски щати.
В Лвов е създан боен Център за ръководство, който получава разследваща информация от галактическата формация на Съединени американски щати и от самолетите за далечно радиолокационно разузнаване, баражиращи над Полша и Румъния. В изявление за Defense News командващия Военновъздушни сили на Съединени американски щати в Европа и Африка военачалник Дж. Хакер споделя, че обработената от американски офицери разследваща информация се предава на Генерален щаб на ВСУ в подготвен за потребление тип. Отначало се е предавала информация за излитащи самолети и за изстреляни съветски крилати ракети, а по-късно активността се усъвършенства и се предсказват и обектите, които ще бъдат ударени. Това е единствено част от излъчената информация.
Според " Ню Йорк Таймс " Пентагонът възнамерява развръщане на настрана командване във Висбаден, Германия, което ще се разполага въз основата на Оперативното обединяване на Сухопътните войски на Съединени американски щати в Европа и Африка (United States Army Europe and Africa, USAREUR-AF). Практически то ще поеме цялата активност по управление на Генерален щаб на ВСУ. Тези образци са красноречиви освен за днешната ангажираност на Съединени американски щати, само че и за бъдещите им планове, основно от които е продължение и интензифициране на Украинската рецесия.
Втората цел на тактиката на Запада е изтощение на Русия в нескончаем боен спор, т.е. реализиране на военно проваляне на Русия. Действително Западът мощно желае военно проваляне на Русия, само че самичък не се взема решение да го направи и дава тази опция на ВСУ, като той ще се възползва от постигнатия резултат. Такава е същността на провежданата от Запада политика през миналите осем месеца от началото на СВО.
Как Русия реагира на основаната политическа, икономическа и военна конюнктура?
В политическо отношение Русия търпи избрани неуспехи. Тя не съумя безапелационно да уточни повода за започване на СВО пред международната общност. Мощната западна агитация господства в старанието си Русия да бъде оповестена за агресор. Вярно, агресор е този, който атакува пръв, само че не по-малко значимо е за какво го прави. Точно това не участва в осведомителното пространство. Ние в никакъв случай не сме казвали, че България е агресор, тъй като разгласи война на Турция през 1912 година, защото задачата беше да се пресекат издевателствата над нашите братя от Тракия и Македония. Случаят с Русия не е ли същият?
Тук не става въпрос за нечие опрощение, а за справедлив разбор на протичащото се, който го няма и в нашите медии. Например, тях не ги интересува ориста на хората от Донбас, които в продължение на осем години понасят жертви и опустошения, не ги интересува ориста на безследно изчезнали хора, на убийствата на публични дейци, несъгласни с политиката на украинското управление, не се осъждат дейностите за поукраинчване на живеещите на украинска територия над 100 други народности, измежду които и българи. В Европа, в това число и у нас, се не помнят страшните последици от политиката на нацистка Германия, от която не се разграничава тази на днешна Украйна и която може да провокира трета международна война.
Въпреки всички старания на Запада съветската стопанска система, без значение от основаните ѝ проблеми, не е „ раздрана на части ”. Това демонстрира, че в Москва са предвиждали сходно развиване и навреме са подхванали нужната подготовка. Русия откри доста съдействие с Китай, Индия и другите страни от ШОС и БРИКС, което в избрана степен компенсира разрива с Европейски Съюз. Същевременно вътре в страната се възвръщат редица производства, възвръщат се и се интензифицират научни проучвания, конструкторски разработки и индустриални технологии, с които последователно се заемат освободените ниши от напусналите ги западни компании.
Не по-малко комплицирана от политическата и икономическата е създалата се военна конюнктура както в страната, по този начин и на 1000-километровия фронт. Идеята, че в случай че съветски войски доближат подстъпите на Киев, вътрешни украински сили ще смъкват настоящото държавно управление, ще реализиран спокойно съглашение с Русия и ще се избегне боен конфликт сред двете страни, не се реализира. Това наложи прекосяване към втори вид – освобождение на Донбас.
Въпреки няколкократното предимство на ВСУ в персонален състав, съветският контингент, включващ в състава си разнообразни по темперамент и благоприятни условия групировки, завзе повърхност от към 105 000 кв.км. Към края на седмия месец от СВО излиза наяве, че настоящата съветска формация мъчно пробива добре построената и дълбокоешалонирана отбранителна полоса около границите на ДНР и ЛНР. Стана ясно и това, че информацията за заличаване на по-голямата част от кадровите поделения на ВСУ не е напълно вярна – оказа се, че отбранителната полоса се е защитавала главно от частите на териториалната защита. Това разреши на ВСУ да резервира част от кадровата войска, да си обезпечи време за подготовка на нови войскови елементи по стандартите на НАТО, да ги въоръжи с американско оръжие, да притегли от ден на ден наемници и бойци от американски ЧВК и по този начин да сътвори условия за прекосяване към настъпателни бойни дейности.
Постигнатият триумф в Харковското и Херсонско посоки, въпреки и тактически, мощно окуражи Запада и подхрани вярата му за военно проваляне на Русия. Тя обаче просъществува до 21 септември, когато стана прочут съветският отговор. Той имаше два аспекта: политически - стартира осъществяване на референдуми в ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области за присъединение към РФ и боен - оповестяване на частична военна готовност. Това внезапно промени салдото на силите и изненада Запада. „ Не предвидихме качествата на Путин да задълбочи войната ”, оплака се в Брюксел ръководителят на европейската дипломация. Жозеп Борел.
С тези две стъпки Русия сложи началото на ново отношение към СВО.
Обявената частична готовност на 300 хиляди запасни, негласното превеждане на ВПК на военно състояние и обединяването на четирите разнообразни войскови групировки, настоящи неведнъж несъгласувано в Донбас, под едно командване с нов командващ са главните дейности, показващи че Русия съществено се е заела с войната. Войната, тъй като мобилизацията значи единствено едно – война, а тя се води по напълно други правила, разнообразни от тези на СВО. Масираните ракетни удари на 10 и 11 октомври бяха освен проява на част от тези правила, само че и на военните благоприятни условия и решимостта на Русия да реализира задачите си. Показаният боен капацитет изключва нуждата от потребление на нуклеарно оръжие във войната с Украйна, само че на Запад безпричинно се твърди противоположното.
Ракетните удари са произвели усещане на Запад, тъй като след тях започнаха редица срещи на високо политическо и военно равнище, заприказва се за договаряния и като медиатори се оповестиха няколко искащи да оказват помощ за урегулиране на Украинската рецесия. Тя рано или късно ще приключи, само че доста по-важни са последствията от нея за бъдещото политическо устройство на планетата.
За това каква борба се обрисува за постигатето му може да се съди по главните моменти от обръщението на съветския президент към страната си, излъчено от стотици телевизионни и радиокомпании, осведомителни агентства и другии медии на 30 септември, т.е. след сключване на договорите за присъединение на четирите нови субекти към РФ.
Няколко дни преди този момент, на 26 септември, бяха взривени три от четирите тръби на „ Северен поток ”, с което Русия се лишава от опцията да доставя газ на Германия, а Европа като цяло става мощно подвластна от втечнения газ на Съединени американски щати. По този мотив в обръщението си съветският президент установи, че с взривяването на газопровода „ англосаксонците в действителност са почнали заличаване на съществуващата общоевропейска енергийна инфраструктура ”. Важно в тази ситуация е това, че като причинители еднопосочно са посочени англосаксонците, т.е. Съединени американски щати и Англия, което на процедура значи оповестяване на директна борба с тях, а в по-широк аспект и начало на битка за образуване на нови интернационалните връзки на основата на нова система за сигурност.
Нейната същина, съгласно съветският президент, е битка с диктатурата на западния хайлайф, която господства над всички и държи като пленник целия свят, в това число и народите на самите западни страни. Той назовава Германия, Япония и Республика Корея „ в действителност окупирани страни ”, което е и апел към народите им за освободителна битка против окупатора.
Този диктаторски хайлайф, самопровъзгласил се за извънреден, отхвърля същността на индивида, подкопава вярата му в обичайните полезности, в открития метод на живот на другите нации и води към цялостно разрушение на човешката цивилизация – твърди съветският президент и прибавя, че „ Русия ще пази своята земя, своята обичайната цивилизация и в това се състои нейната велика освободителна задача ”, т.е. това е духовната задача на съветския народ.
По този мотив си припомням думите на великата ни пророчица Ванга, казани пред нейна родственик: „ Сичко неприятно иде от Америка. Ру´сия ке избави свето ”. Тя не е прецизирала по какъв начин и от какво ще го избави, само че в случай че се има поради публично оповестената консервативна идеология на Русия и отбраната на човешката същина от пагубната за него джендър-идеология, може да се допусне, че тя е имала поради точно духовна победа на Русия над отказалия се от обичайните морални човешки и православни полезности Запад.
Съпоставяйки главните моменти от неговото послание с украинската рецесия, излиза наяве, че залогът в нея не е грижата на Запада за бъдещето на Украйна, а за опазване на своето преобладаващо състояние. Именно битката против него ще докара до определяне на ново политическо устройство на планетата, чиято отличителна специфичност е в това, че ще бъде без тирания на един хегемон, а страните ще сътрудничат между тях свободно и според от своите благоприятни условия и национални ползи без да изпитват колониално опекунство от всевъзможни несъответстващи водачи и измислени съюзи.
На 24 февруари т.г. Русия стартира специфична военна интервенция (СВО) на територията на Украйна. За задачите ѝ не е належащо да се припомня – те са добре известни. За Запада, който с политиката си не остави на Русия различен избор, с изключение на военна интервенция, тя беше мечтана, тъй като основава опция за образуване на акция по демонизиране на Русия в политическо отношение, за икономическо изтощение и за реализиране на военното ѝ поражение. Крайната цел е връщане на Русия в колониалното състояние от 90-те години на ХХ век, освобождение на сили и средства и съсредоточаването им против основната стратегическа заплаха за Запада – Китай.
Необходимо е да се прекъсне икономическото съдействие на Русия с Европейски Съюз и на първо място с Германия и да се сътвори заградителен пояс (проект „ Междуморие ”) от източноевропейски страни сред Русия и тези от Западна Европа. Така, лишена от съветските запаси и работна мощ, Европейски Съюз няма да бъде заслужен стопански съперник на Съединени американски щати и, ставайки подвластен от американските енергоресурси и пазар, ще бъде техен дисциплиниран политически и боен придатък.
Приетата тактика би трябвало да се реализира посредством налагане на разнообразни наказания на Русия от Съединени американски щати и Европейски Съюз и посредством изтощаването ѝ в нескончаем боен спор.
Наложените наказания до първата десетдневка на октомври са на 155 компании и организации и на 1236 физически лица и се отнасят до всички сфери на политическия, финансовия, икономическия, културния и спортния живот на страната – съгласно разнообразни източници те са в размер 10-12 000. След като стана ясно, че наложените наказания не са ефикасни, Западът стартира да постанова и вторични, т.е. на страни, които по един или различен метод сътрудничат с Русия. Със глобите се оказва негативно въздействие освен върху развиването на Русия, само че и върху това на Европейски Съюз, тъй като наложените от самия него наказания имат гибелен темперамент за неговата стопанска система, т.е. задачата на Съединени американски щати по отношение на Европейски Съюз е в развой на реализация.
Съединени американски щати са основният фактор и движеща мощ на Запада в желанието му да се нанесе проваляне на Русия в украинския спор. Те провеждат активността на група, станала известна с името на авиобазата на Съединени американски щати в град Рамщайн, Германия, включваща останалите 29 членки на НАТО и най-малко още 10 други страни. Именно върху тези подвластни от Съединени американски щати страни се оказва напън да доставят въоръжение и наемници на изпълнителя на военния аспект на американската тактика - Украйна. Това се удостовери и при неотдавна извършената среща на групата, приела решение за увеличение на военните доставки, в това число и на зенитно-ракетни комплекси.
Такъв напън се оказва и върху България – ненапразно военачалник Стефан Янев, чиято партия е възможен предстоящ мандатоносител, а той възможен министър председател, съобщи пред БНР, че България може да оказва помощ непосредствено на Украйна с продукция от отбранителната индустрия. Така най-малко е по-честно, тъй като в този момент се прави косвено. Въпросът обаче е - би трябвало ли?! Трябва ли да се дават оръжия за изтребване на славяните между тях, за голямо наслаждение на тези, по чиято виновност през днешния ден граничим със личната си земя и със личните си хора?!
През последните месеци става все по-ясно, че ангажираността на Съединени американски щати в бойните дейности на въоръжените сили на Украйна (ВСУ), придобива все по-широк обсег. Във връзка с това стартират да се появяват отзиви, че наближава моментът, в който Съединени американски щати публично могат да бъдат оповестени за действителен участник в спора. Красноречиво е заявката на генералния секретар на НАТО, че е неприемлива победа на Русия в Украйна и, в случай че тя победи, това ще бъде проваляне освен за Украйна, само че и за НАТО. Но за какво проваляне и за НАТО? Известно е, че проваляне изпитва този, който води война. Значи господин генералният секретар несъзнателно признава, че НАТО е участник в украинския спор.
Според съветския дипломат в Съединени американски щати военачалник Анатолий Антонов Съединени американски щати компактно са се доближили досега, в който отричането на присъединяване в спора към този момент ще бъде невероятно. Ако това стане, бойните дейности на територията на новите четири субекта на РФ ще придобият темперамент на директен конфликт САЩ-Русия. Отношенията сред двете страни ще се изострят до степен, каквато имаха по време на Карибската рецесия през октомври 1962 година В днешната Украинска рецесия към този момент няма нуклеарен аспект, само че не е необикновен проблем той да излезе на напред във времето, в случай че за Русия възникне сериозна стандартна опасност за нейния суверенитет, в това число и за територията на новите субекти на РФ.
Основание за публично оповестяване на Съединени американски щати за действителен участник в конфликта има. Известно е, че образуван от Пентагона Център взема действително присъединяване в обмисляне, образуване и управление на някои бойни интервенции на ВСУ. При тях се употребяват подготвени в натовски страни бойци на ВСУ, оборудвани главно с американско въоръжение и обезпечени с разследваща информация от Съединени американски щати.
В Лвов е създан боен Център за ръководство, който получава разследваща информация от галактическата формация на Съединени американски щати и от самолетите за далечно радиолокационно разузнаване, баражиращи над Полша и Румъния. В изявление за Defense News командващия Военновъздушни сили на Съединени американски щати в Европа и Африка военачалник Дж. Хакер споделя, че обработената от американски офицери разследваща информация се предава на Генерален щаб на ВСУ в подготвен за потребление тип. Отначало се е предавала информация за излитащи самолети и за изстреляни съветски крилати ракети, а по-късно активността се усъвършенства и се предсказват и обектите, които ще бъдат ударени. Това е единствено част от излъчената информация.
Според " Ню Йорк Таймс " Пентагонът възнамерява развръщане на настрана командване във Висбаден, Германия, което ще се разполага въз основата на Оперативното обединяване на Сухопътните войски на Съединени американски щати в Европа и Африка (United States Army Europe and Africa, USAREUR-AF). Практически то ще поеме цялата активност по управление на Генерален щаб на ВСУ. Тези образци са красноречиви освен за днешната ангажираност на Съединени американски щати, само че и за бъдещите им планове, основно от които е продължение и интензифициране на Украинската рецесия.
Втората цел на тактиката на Запада е изтощение на Русия в нескончаем боен спор, т.е. реализиране на военно проваляне на Русия. Действително Западът мощно желае военно проваляне на Русия, само че самичък не се взема решение да го направи и дава тази опция на ВСУ, като той ще се възползва от постигнатия резултат. Такава е същността на провежданата от Запада политика през миналите осем месеца от началото на СВО.
Как Русия реагира на основаната политическа, икономическа и военна конюнктура?
В политическо отношение Русия търпи избрани неуспехи. Тя не съумя безапелационно да уточни повода за започване на СВО пред международната общност. Мощната западна агитация господства в старанието си Русия да бъде оповестена за агресор. Вярно, агресор е този, който атакува пръв, само че не по-малко значимо е за какво го прави. Точно това не участва в осведомителното пространство. Ние в никакъв случай не сме казвали, че България е агресор, тъй като разгласи война на Турция през 1912 година, защото задачата беше да се пресекат издевателствата над нашите братя от Тракия и Македония. Случаят с Русия не е ли същият?
Тук не става въпрос за нечие опрощение, а за справедлив разбор на протичащото се, който го няма и в нашите медии. Например, тях не ги интересува ориста на хората от Донбас, които в продължение на осем години понасят жертви и опустошения, не ги интересува ориста на безследно изчезнали хора, на убийствата на публични дейци, несъгласни с политиката на украинското управление, не се осъждат дейностите за поукраинчване на живеещите на украинска територия над 100 други народности, измежду които и българи. В Европа, в това число и у нас, се не помнят страшните последици от политиката на нацистка Германия, от която не се разграничава тази на днешна Украйна и която може да провокира трета международна война.
Въпреки всички старания на Запада съветската стопанска система, без значение от основаните ѝ проблеми, не е „ раздрана на части ”. Това демонстрира, че в Москва са предвиждали сходно развиване и навреме са подхванали нужната подготовка. Русия откри доста съдействие с Китай, Индия и другите страни от ШОС и БРИКС, което в избрана степен компенсира разрива с Европейски Съюз. Същевременно вътре в страната се възвръщат редица производства, възвръщат се и се интензифицират научни проучвания, конструкторски разработки и индустриални технологии, с които последователно се заемат освободените ниши от напусналите ги западни компании.
Не по-малко комплицирана от политическата и икономическата е създалата се военна конюнктура както в страната, по този начин и на 1000-километровия фронт. Идеята, че в случай че съветски войски доближат подстъпите на Киев, вътрешни украински сили ще смъкват настоящото държавно управление, ще реализиран спокойно съглашение с Русия и ще се избегне боен конфликт сред двете страни, не се реализира. Това наложи прекосяване към втори вид – освобождение на Донбас.
Въпреки няколкократното предимство на ВСУ в персонален състав, съветският контингент, включващ в състава си разнообразни по темперамент и благоприятни условия групировки, завзе повърхност от към 105 000 кв.км. Към края на седмия месец от СВО излиза наяве, че настоящата съветска формация мъчно пробива добре построената и дълбокоешалонирана отбранителна полоса около границите на ДНР и ЛНР. Стана ясно и това, че информацията за заличаване на по-голямата част от кадровите поделения на ВСУ не е напълно вярна – оказа се, че отбранителната полоса се е защитавала главно от частите на териториалната защита. Това разреши на ВСУ да резервира част от кадровата войска, да си обезпечи време за подготовка на нови войскови елементи по стандартите на НАТО, да ги въоръжи с американско оръжие, да притегли от ден на ден наемници и бойци от американски ЧВК и по този начин да сътвори условия за прекосяване към настъпателни бойни дейности.
Постигнатият триумф в Харковското и Херсонско посоки, въпреки и тактически, мощно окуражи Запада и подхрани вярата му за военно проваляне на Русия. Тя обаче просъществува до 21 септември, когато стана прочут съветският отговор. Той имаше два аспекта: политически - стартира осъществяване на референдуми в ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области за присъединение към РФ и боен - оповестяване на частична военна готовност. Това внезапно промени салдото на силите и изненада Запада. „ Не предвидихме качествата на Путин да задълбочи войната ”, оплака се в Брюксел ръководителят на европейската дипломация. Жозеп Борел.
С тези две стъпки Русия сложи началото на ново отношение към СВО.
Обявената частична готовност на 300 хиляди запасни, негласното превеждане на ВПК на военно състояние и обединяването на четирите разнообразни войскови групировки, настоящи неведнъж несъгласувано в Донбас, под едно командване с нов командващ са главните дейности, показващи че Русия съществено се е заела с войната. Войната, тъй като мобилизацията значи единствено едно – война, а тя се води по напълно други правила, разнообразни от тези на СВО. Масираните ракетни удари на 10 и 11 октомври бяха освен проява на част от тези правила, само че и на военните благоприятни условия и решимостта на Русия да реализира задачите си. Показаният боен капацитет изключва нуждата от потребление на нуклеарно оръжие във войната с Украйна, само че на Запад безпричинно се твърди противоположното.
Ракетните удари са произвели усещане на Запад, тъй като след тях започнаха редица срещи на високо политическо и военно равнище, заприказва се за договаряния и като медиатори се оповестиха няколко искащи да оказват помощ за урегулиране на Украинската рецесия. Тя рано или късно ще приключи, само че доста по-важни са последствията от нея за бъдещото политическо устройство на планетата.
За това каква борба се обрисува за постигатето му може да се съди по главните моменти от обръщението на съветския президент към страната си, излъчено от стотици телевизионни и радиокомпании, осведомителни агентства и другии медии на 30 септември, т.е. след сключване на договорите за присъединение на четирите нови субекти към РФ.
Няколко дни преди този момент, на 26 септември, бяха взривени три от четирите тръби на „ Северен поток ”, с което Русия се лишава от опцията да доставя газ на Германия, а Европа като цяло става мощно подвластна от втечнения газ на Съединени американски щати. По този мотив в обръщението си съветският президент установи, че с взривяването на газопровода „ англосаксонците в действителност са почнали заличаване на съществуващата общоевропейска енергийна инфраструктура ”. Важно в тази ситуация е това, че като причинители еднопосочно са посочени англосаксонците, т.е. Съединени американски щати и Англия, което на процедура значи оповестяване на директна борба с тях, а в по-широк аспект и начало на битка за образуване на нови интернационалните връзки на основата на нова система за сигурност.
Нейната същина, съгласно съветският президент, е битка с диктатурата на западния хайлайф, която господства над всички и държи като пленник целия свят, в това число и народите на самите западни страни. Той назовава Германия, Япония и Республика Корея „ в действителност окупирани страни ”, което е и апел към народите им за освободителна битка против окупатора.
Този диктаторски хайлайф, самопровъзгласил се за извънреден, отхвърля същността на индивида, подкопава вярата му в обичайните полезности, в открития метод на живот на другите нации и води към цялостно разрушение на човешката цивилизация – твърди съветският президент и прибавя, че „ Русия ще пази своята земя, своята обичайната цивилизация и в това се състои нейната велика освободителна задача ”, т.е. това е духовната задача на съветския народ.
По този мотив си припомням думите на великата ни пророчица Ванга, казани пред нейна родственик: „ Сичко неприятно иде от Америка. Ру´сия ке избави свето ”. Тя не е прецизирала по какъв начин и от какво ще го избави, само че в случай че се има поради публично оповестената консервативна идеология на Русия и отбраната на човешката същина от пагубната за него джендър-идеология, може да се допусне, че тя е имала поради точно духовна победа на Русия над отказалия се от обичайните морални човешки и православни полезности Запад.
Съпоставяйки главните моменти от неговото послание с украинската рецесия, излиза наяве, че залогът в нея не е грижата на Запада за бъдещето на Украйна, а за опазване на своето преобладаващо състояние. Именно битката против него ще докара до определяне на ново политическо устройство на планетата, чиято отличителна специфичност е в това, че ще бъде без тирания на един хегемон, а страните ще сътрудничат между тях свободно и според от своите благоприятни условия и национални ползи без да изпитват колониално опекунство от всевъзможни несъответстващи водачи и измислени съюзи.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ