Пламен Таушанов: Пациентите у нас нямат никакви реални права
Следвайки правата на пациентите съгласно Европейската харта за права на пациентите, правото на сигурност значи всяко лице да има право на отбрана от заплахите, подбудени от неприятно функциониращи здравни услуги – здравна немарливост или неточност, както и право на достъп до здравни услуги и лекуване, покриващи условия за висок стандарт на сигурност. Но никой от виновните лица не загатна и дума по тези въпроси, заяви в изявление за БГНЕС ръководителят на Българската асоциация за протекция на пациентите Пламен Таушанов.
Тази сигурност на пациентите е обвързвана с няколко други права – на превантивни ограничения, да вземем за пример. Според формалната статистика на НЗОК не повече от 38% от пациентите вършат годишните си профилактични прегледи, които по закон са наложителни, съобщи Таушанов. „ Тоест, каква сигурност имаме, като по този начин лекарите сами подтикват пациентите да влизат с тежки увреждания в лечебните заведения и с няколкостотин хиляди да нарастват хоспитализациите, които към този момент са минали два милиона и половина броя “, добави той. Задължение на персоналните лекари е да наблюдават здравния статус на пациентите си.
От 2004-та година досега не е осъществено правото на осведомено единодушие на пациента – това осведомено единодушие, което е по клиничните пътеки, действително не дава отговор на Закона за здравето за правата на пациентите: а точно: пациентът да бъде осведомен за всичките вероятни способи на диагностика и лекуване, и той самичък да си избере по какъв начин да бъде диагностициран и лекуван, както и да бъде наясно с рисковете и изгодите от вероятно такова лекуване. Има единствено единични лечебни заведения и лечебни заведения, в които тази уговорка се съблюдава, посочи Таушанов.
„ Все още у нас е нарушено и правото на самостоятелно лекуване. Редки са случаите, може би най-вече 2000 души се лекуват по самостоятелно лекуване у нас и им се прави самостоятелна терапия. На фона на два милиона и половина хоспитализации, това е незначително, счита ръководителят на пациентската организация.
„ И най-важният въпрос: действат неприятни здравни услуги макар следващите разисквания на концепции за нов здравен модел. Дори няма да отваряме думи за медицинските произшествия и неточности – няма нито указател на такива произшествия, нито пък статистика за тях. Ние към този момент 10-та година предлагаме да се вкара система, която да има и фонд за обезщетение на пациенти, потърпевши от такива произшествия. Във Франция, да вземем за пример, когато със или без лекарска неточност има увреждане, заразяване, или гибел, пациентът има право на обезщетение. Това обезщетение се изплаща от застраховката „ Професионална отговорност “ на лекарите. И у нас има такава, само че тя е супер занижена в нарушаване на Кодекса за застраховането. Тя би трябвало да е в размер на 500 хиляди лв., а не е. Липсва и протокол за държанието на лекаря, описващ какво би трябвало да направи лекарят, когато пациентът отива да му се направи някаква интервенция, да вземем за пример. Въз основа на подобен протокол могат да се търсят неточности в държанието на лекаря – има ли здравна неточност или не.
Тази година на дневен ред е въпросът за ролята на медицинските сестри, акушерките и лаборантките, които повече от 10 години не получават съответно заплащане, и за които не се следи да имат високи морал, професионална отговорност, тъй като те обгрижват пациента непрекъснато. Тоест, тази свръхнатовареност оказва своето въздействие – всички помним случая с акушерката Ковачева, която преби с шише новородено бебе, – там даже беше поискана експертиза да се откри има ли пренатоварване, – и специалистите споделиха, че макар че акушерката е била на промяна 24 часа, нямало изтощеност.
От 2004-та година насам предлагаме да се одобри Закон за правата на пациентите, в който да е заложен и Кодекс по правата на пациентите. И сега в законодателството съществуват всевъзможни права, които, обаче, не са обвързани с никакви финансови и различен тип наказания. Това са единствено пожелателни хрумвания, и това е – да вземем за пример, в случай че един доктор при нас пропусне да даде на пациента да подпише осведомено единодушие, може да бъде санкциониран с от 500 до 1500 лв.. А на лекарите по света се търси наказателна и гражданска отговорност, която е доста по-скъпа.
Но с цел да се стигне до търсенето на такава отговорност, би трябвало да има протоколи на здравно държание – това не са медицински стандарти, които ни изясняват какъв брой доктора трябвало да има, с цел да има еди-какво-си равнище на компетентност; а е значимо какво тъкмо би трябвало да свърши лекарят при избрана интервенция и операция. В тях е разказано, да вземем за пример, какво може да прави коремен хирург и какво не, и прочие А не ортопед да прави трансплантация на бъбрек.
Има доста случаи, в които поради остаряла техника пациенти умират, тъй като лекарите биват заблудени от техниката. Говори се, че се правят и голям брой непотребни интервенции (например в Съединени американски щати такива случаи са при над 20% от всички пациенти), само че при нас няма толкоз високи застраховки на пациентите, тъй че това за подправените интервенции е мит.
Още през 2004-та година Българският лекарски съюз трябваше да стартира да основава разпоредбите. По-късно съюзът направи такива правила, само че те са напълно разнообразни – нормите трябваше да бъдат регламентирани в Наредба на Министерство на здравеопазването. Затова министерството потегли в тази посока, – и да се анулират неработещите медицински стандарти, и да се дадат други ясно регламентирани правила. Не може да има надзор, без да има стандарти по качество, които да бъдат следени.
Сред главните права на пациента е и правото на качество на услугата, а без стандарти за качество няма по какъв начин да се стремим към по-високо качество на услугата. Всяко лице има право на достъп до висококачествени здравни услуги въз основа на спазването на избрани стандарти.
Също по този начин, българските пациенти имат право на достъп до нововъведения – т.е., всичко, което е ново като лекуване в Европейски Съюз, и българите би трябвало да могат да се лекуват по този метод – дали с медикаменти, дали с оперативни способи, дали изцяло лечение…
А ние сега не можем да проследим какъв е пътят на пациента, тъй като решенията на онкокомитетите са за онкоболните пациенти (където отиват към 400 милиона годишно от бюджета), само че за тях няма указател. Пациентът отива на онкокомисия, след това отива на напълно друга, и прочие – а вярно е още на първата комисия да му се дефинира лекуването малко по малко.
Основен проблем е, че сега системата не следи крайният резултат на лекуването на пациента, а сега се следи единствено харченето на парите; и в случай че има огромни нарушавания, нормално се търси под вола теле. Когато НЗОК стартира да следи края на лекуването на пациента, тогава може да приказваме за качество, тъй като досега тя е единствено финансиращ орган.
След като цените на медикаментите се изравниха в съвсем цяла Европа, би трябвало и медицинските услуги, които се заплащат, да доближат равнищата от Европейски Съюз. Иначе всеки месец към Европа ще отпътуват по 500 медицински сестри и лекари, а междинната възраст на тези, които остават у нас, ще продължи да надминава 55-годишна възраст “.
Таушанов описа и образец за последствията от некадърно лекуване – екип на Спешна помощ в София взема решение да закара пациентка с ортопедична контузия в частна ортопедична болница, която, обаче, няма незабавно поделение. За дни пациентката се утежнява и умира. „ И никой не носи отговорност за тази чудовищна лекарска неточност “, приключи Таушанов. /БГНЕС
Тази сигурност на пациентите е обвързвана с няколко други права – на превантивни ограничения, да вземем за пример. Според формалната статистика на НЗОК не повече от 38% от пациентите вършат годишните си профилактични прегледи, които по закон са наложителни, съобщи Таушанов. „ Тоест, каква сигурност имаме, като по този начин лекарите сами подтикват пациентите да влизат с тежки увреждания в лечебните заведения и с няколкостотин хиляди да нарастват хоспитализациите, които към този момент са минали два милиона и половина броя “, добави той. Задължение на персоналните лекари е да наблюдават здравния статус на пациентите си.
От 2004-та година досега не е осъществено правото на осведомено единодушие на пациента – това осведомено единодушие, което е по клиничните пътеки, действително не дава отговор на Закона за здравето за правата на пациентите: а точно: пациентът да бъде осведомен за всичките вероятни способи на диагностика и лекуване, и той самичък да си избере по какъв начин да бъде диагностициран и лекуван, както и да бъде наясно с рисковете и изгодите от вероятно такова лекуване. Има единствено единични лечебни заведения и лечебни заведения, в които тази уговорка се съблюдава, посочи Таушанов.
„ Все още у нас е нарушено и правото на самостоятелно лекуване. Редки са случаите, може би най-вече 2000 души се лекуват по самостоятелно лекуване у нас и им се прави самостоятелна терапия. На фона на два милиона и половина хоспитализации, това е незначително, счита ръководителят на пациентската организация.
„ И най-важният въпрос: действат неприятни здравни услуги макар следващите разисквания на концепции за нов здравен модел. Дори няма да отваряме думи за медицинските произшествия и неточности – няма нито указател на такива произшествия, нито пък статистика за тях. Ние към този момент 10-та година предлагаме да се вкара система, която да има и фонд за обезщетение на пациенти, потърпевши от такива произшествия. Във Франция, да вземем за пример, когато със или без лекарска неточност има увреждане, заразяване, или гибел, пациентът има право на обезщетение. Това обезщетение се изплаща от застраховката „ Професионална отговорност “ на лекарите. И у нас има такава, само че тя е супер занижена в нарушаване на Кодекса за застраховането. Тя би трябвало да е в размер на 500 хиляди лв., а не е. Липсва и протокол за държанието на лекаря, описващ какво би трябвало да направи лекарят, когато пациентът отива да му се направи някаква интервенция, да вземем за пример. Въз основа на подобен протокол могат да се търсят неточности в държанието на лекаря – има ли здравна неточност или не.
Тази година на дневен ред е въпросът за ролята на медицинските сестри, акушерките и лаборантките, които повече от 10 години не получават съответно заплащане, и за които не се следи да имат високи морал, професионална отговорност, тъй като те обгрижват пациента непрекъснато. Тоест, тази свръхнатовареност оказва своето въздействие – всички помним случая с акушерката Ковачева, която преби с шише новородено бебе, – там даже беше поискана експертиза да се откри има ли пренатоварване, – и специалистите споделиха, че макар че акушерката е била на промяна 24 часа, нямало изтощеност.
От 2004-та година насам предлагаме да се одобри Закон за правата на пациентите, в който да е заложен и Кодекс по правата на пациентите. И сега в законодателството съществуват всевъзможни права, които, обаче, не са обвързани с никакви финансови и различен тип наказания. Това са единствено пожелателни хрумвания, и това е – да вземем за пример, в случай че един доктор при нас пропусне да даде на пациента да подпише осведомено единодушие, може да бъде санкциониран с от 500 до 1500 лв.. А на лекарите по света се търси наказателна и гражданска отговорност, която е доста по-скъпа.
Но с цел да се стигне до търсенето на такава отговорност, би трябвало да има протоколи на здравно държание – това не са медицински стандарти, които ни изясняват какъв брой доктора трябвало да има, с цел да има еди-какво-си равнище на компетентност; а е значимо какво тъкмо би трябвало да свърши лекарят при избрана интервенция и операция. В тях е разказано, да вземем за пример, какво може да прави коремен хирург и какво не, и прочие А не ортопед да прави трансплантация на бъбрек.
Има доста случаи, в които поради остаряла техника пациенти умират, тъй като лекарите биват заблудени от техниката. Говори се, че се правят и голям брой непотребни интервенции (например в Съединени американски щати такива случаи са при над 20% от всички пациенти), само че при нас няма толкоз високи застраховки на пациентите, тъй че това за подправените интервенции е мит.
Още през 2004-та година Българският лекарски съюз трябваше да стартира да основава разпоредбите. По-късно съюзът направи такива правила, само че те са напълно разнообразни – нормите трябваше да бъдат регламентирани в Наредба на Министерство на здравеопазването. Затова министерството потегли в тази посока, – и да се анулират неработещите медицински стандарти, и да се дадат други ясно регламентирани правила. Не може да има надзор, без да има стандарти по качество, които да бъдат следени.
Сред главните права на пациента е и правото на качество на услугата, а без стандарти за качество няма по какъв начин да се стремим към по-високо качество на услугата. Всяко лице има право на достъп до висококачествени здравни услуги въз основа на спазването на избрани стандарти.
Също по този начин, българските пациенти имат право на достъп до нововъведения – т.е., всичко, което е ново като лекуване в Европейски Съюз, и българите би трябвало да могат да се лекуват по този метод – дали с медикаменти, дали с оперативни способи, дали изцяло лечение…
А ние сега не можем да проследим какъв е пътят на пациента, тъй като решенията на онкокомитетите са за онкоболните пациенти (където отиват към 400 милиона годишно от бюджета), само че за тях няма указател. Пациентът отива на онкокомисия, след това отива на напълно друга, и прочие – а вярно е още на първата комисия да му се дефинира лекуването малко по малко.
Основен проблем е, че сега системата не следи крайният резултат на лекуването на пациента, а сега се следи единствено харченето на парите; и в случай че има огромни нарушавания, нормално се търси под вола теле. Когато НЗОК стартира да следи края на лекуването на пациента, тогава може да приказваме за качество, тъй като досега тя е единствено финансиращ орган.
След като цените на медикаментите се изравниха в съвсем цяла Европа, би трябвало и медицинските услуги, които се заплащат, да доближат равнищата от Европейски Съюз. Иначе всеки месец към Европа ще отпътуват по 500 медицински сестри и лекари, а междинната възраст на тези, които остават у нас, ще продължи да надминава 55-годишна възраст “.
Таушанов описа и образец за последствията от некадърно лекуване – екип на Спешна помощ в София взема решение да закара пациентка с ортопедична контузия в частна ортопедична болница, която, обаче, няма незабавно поделение. За дни пациентката се утежнява и умира. „ И никой не носи отговорност за тази чудовищна лекарска неточност “, приключи Таушанов. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ