Служебният кабинет няма да иска пари по Плана за възстановяване, докато парламентът не приеме 12 закона
Следващите пари от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) зависят от 12-те закона, които стоят и чакат да бъдат признати от новия парламент. Докато той не ги одобри, няма да подадем идващото искане за заплащане. Това сподели служебният вицепремиер по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов.
Следващото заплащане е за 724 млн. евро и по тази причина ще прикани депутатите не да ги оставят за някакъв предстоящ миг, а още от първия ден да гледат тези 12 закона, сподели Пеканов. Той добави, че за момента няма пряк риск за загуба на средства по ПВУ, само че се събират забавяния, а времето е доста малко - до 2026 година Според него, в случай че се бавим със сегашните цели, по-нататъшните може да не можем да ги осъществим, тъй че опасности има.
Пеканов добави, че Европейската комисия не постанова наказания при закъснение, само че датата за подаване на настояването за втория транш е била за първото тримесечие, а към този момент сме във второто. Надяваме се да можем да подадем във второто или третото тримесечие, с цел да не се събират прекомерно доста забавяния, добави той.
За предоговарянето на Плана за възобновяване и резистентност, Пеканов сподели, че министърът на енергетиката Росен Христов предходната седмица е бил в Брюксел и е посочил за какво през предходната година е било невероятно да се изпълнят някои от задачите за ограничение на работата на въглищните централи.
Окончателната версия на ПВУ за затваряне на въглищните централи, а залага на други планове в енергетиката, които да понижат потребността от въглища.
България може до получи до 5,69 милиарда лева до 2026 година по ПВУ, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения. Въглищните централи са част от ограниченията за втория транш.
В края на 2022 година страната получи първия транш, за който бяха нужни 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София би трябвало да извърши общо 22 промени, от които най-вече са точно в областта на енергетиката.
Следващото заплащане е за 724 млн. евро и по тази причина ще прикани депутатите не да ги оставят за някакъв предстоящ миг, а още от първия ден да гледат тези 12 закона, сподели Пеканов. Той добави, че за момента няма пряк риск за загуба на средства по ПВУ, само че се събират забавяния, а времето е доста малко - до 2026 година Според него, в случай че се бавим със сегашните цели, по-нататъшните може да не можем да ги осъществим, тъй че опасности има.
Пеканов добави, че Европейската комисия не постанова наказания при закъснение, само че датата за подаване на настояването за втория транш е била за първото тримесечие, а към този момент сме във второто. Надяваме се да можем да подадем във второто или третото тримесечие, с цел да не се събират прекомерно доста забавяния, добави той.
За предоговарянето на Плана за възобновяване и резистентност, Пеканов сподели, че министърът на енергетиката Росен Христов предходната седмица е бил в Брюксел и е посочил за какво през предходната година е било невероятно да се изпълнят някои от задачите за ограничение на работата на въглищните централи.
Окончателната версия на ПВУ за затваряне на въглищните централи, а залага на други планове в енергетиката, които да понижат потребността от въглища.
България може до получи до 5,69 милиарда лева до 2026 година по ПВУ, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения. Въглищните централи са част от ограниченията за втория транш.
В края на 2022 година страната получи първия транш, за който бяха нужни 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София би трябвало да извърши общо 22 промени, от които най-вече са точно в областта на енергетиката.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ