Следва една история за децата на войната. Тя е преживяла

Следва една история за децата на войната. Тя е претърпяла ужаса на Втората международна война и в този момент е очевидец на съветската инвазия в нейната страна. Валентина Драгулева преподава украинска лингвистика в Софийския университет.

Три фотоси от войната на дете, пронизани от писъците по полетата край село Раздори, Днепропетровск област, Украйна. Валентина Драгулева преди 74 години, пред кожените корици на албума, разказващ за смисъла и болката, от черно-бяло в цветно време.



„ Това е война. Майка ми тича през градината, тъй като споделиха, че в прилежащото село няма да бомбардират и всички от нашето село тичат там, и си припомням по какъв начин влязохме в нашето село, скрихме се под леглата, тъй като тогава дюшеци бяха пухени, а всички знаехме, че патрон през пух не минава и по тази причина се криехме под леглата”, спомня си Валентина. „ Баща ми почина. Майка ми остана с две деца и получи инсулт”, споделя тя.

След глада и разрухата, за Валентина любовта към украинският език и литература я водят в института по педагогика, една среща там я влюбва в България вечно. „ 1955 година ни поканиха на новогодишен бал, а те също поканиха и българските студенти, които следваха там и на този бал моят мъж ме предложения на валс и по този начин се запознахме “, споделя Валентина.



Дъждовната гара от 3 септември 1958 година посреща дипломираната към този момент преподавателка и нейния мъж, а Украйна ги изпраща към момента разрушена от ударите на Голямата война. С Драгулевия жанр идва и първото същинско семейство.

За войната с Русия в този момент споделя, че е същото като с германците. На всички деца, които бягат от войната, споделя, че всичко ще бъде наред.

„ Чух една фраза от един прочут украински артист. Той споделя каквото и да е, ние би трябвало да мислим положително, да се надяваме на хубавото и ще имаме вяра, че всичко ще мине и Украйна ще се възвърне, той по този начин сподели, обръщайте се към хумора и не позволявайте на неприятни мисли да ви влизат в главата “, споделя Драгулева.



От 25 години пани Валя, както я назовават нейните студенти, основава една дребна Украйна в часовете към института по “Славянска филология” на Софийския университет. Днес нейните студенти са от малцината, които ловко прескачат езиковата преграда сред българи и украинските бежанци.

„ Тези деца, към този момент 25 години…..01.05.34 идват изцяло начинаещи, нищо незнаещи. Искам просто с горделивост да кажа, че инцидентно попадайки тук, те след това стават същински украинци, те боледуват, обичат, харесват, желаят да отидат. Ние преподавателите съумяхме да вселим отношение към този език, тази страна “, споделя Драгулева.

Повече вижте във видеото.