Лудият Майк се превърна в икона за Конго – търговецът на коли, който стана ненадминат наемник
След Втората Световна война се следи спад на интереса към наемните бойци. Мнозина чакат, че светът ще си отдъхне и най-сетне ще се живее в мир, само че на прага на Студената война се отваря един цялостен нов фронт – Африка. Именно тук ще се появят новите фронтове и новите герои. Емблематичен боец на ориста, както се назовават множеството наемници, е точно Томас Майкъл Хоар, прочут още като „ Лудият Майк “.
Неговият живот се трансформира в Конго, когато Белгия взема решение автоматизирано да даде самостоятелност на тази колония. Очаквано, белгийците резервират своето цинично проявяване и чакат, че даже и свободно, Конго отново ще бъде под техен надзор. В рамките на 6 месеца, Белгия взема решение да даде зелена светлина, само че вместо да продължи ръководството и мирът, Конго се трансформира в една апокалиптична сцена. Армейски набези, протести, кланета, изнасилвания, разграбвания и още доста други, могат да бъдат проследени в най-богатата провинция – Катанга. ОН изпраща своите миротворци с концепцията, че за малко може да овладее хаоса. Повечето белгийки на локална почва отхвърлят да приказват за изнасилванията и бързат да се скрият в лагерите за бежанци, охранявани точно от сините каски.
Най-свирепи в тази картина ще бъдат бойците на Симба – думата значи „ лъв “ на локален език. Те са въоръжавани от Китай, Египет и Алжир, само че нито една от трите страни не може да прокара своята лична политика благодарение на оръжието си. Лъвовете са прекомерно нападателни, луди и рискови, с цел да може да се водят някакви договаряния. Техният водач е Николас Оленга, който има вяра, че има магическа протекция против патроните. Неговите бунтовници умерено разграбват северно Конго и се показват за конгоанската национална войска. Тук за първи път ще се реализиран нови равнища на военни закононарушения, които биха могли да извърнат стомаха и на най-коравите фенове.
В опит да се спре въпросният протест, водачът на Катанга е върнат назад от заточение на 30 юни 1964 година Мойсе Тшомбе има опция да ръководи, само че с цел да го реализира, би трябвало да се запознае с една частна войска, която да помогне за спечелването на неговите цели. В този случай става въпрос за белите наемници в района. Тшомбе има помощта на Джеремая Пюрен, който от своя страна ще изпрати неговият максимален любим в цяла Южна Африка – Лудият Майк.
Роден е в Ирландия, само че служи за британците и се бори в Бирма по време на Втората Световна война. В един миг желае да смени познатия дъждовен сезон на Ирландия за по-топлия климат на Южна Африка. Започва да работи като счетоводител, търговец на използвани коли, уредници на сафари и най-различни други действия.
Като един от дребното бойци с действителен боен опит, той лети до столицата на Конго – Леополдвил, среща се с Тшомбе и по-късно стартира организирането на войска от наемници, които да се бият за него.
Пускат се реклами във вестници, както в Африка, по този начин и в Европа и с тях идват още към 500 наемника, подготвени да понесат идеята на новия водач. Хора от 19 разнообразни националности идват, с цел да заемат своята служба. Сред тях има и 5-ма пенсионирани командоси с умения, които малко на брой могат да добият без бойна процедура. Пристига даже американец, който отстранява своето поданство, с цел да може да се бори свободно на бойното поле.
Всеки човек подписва контракт и приема сумата о 420 длара на месец в границите на 6 месеца. Ако има сражения, към заплатата се дават по 12.5 $ дневно. Договорът има и уговорка за спомагателни обезщетения. Ако един боец изгуби дясната си ръка, получава бонус от 75% на база платените пари за 6 месеца, 60% за лява ръка и 5% за загуба на огромен пръст и 3% за малко пръстче.
Пристигат и двама английски офицера – Джереми Спенсър и Джон Питърс. И двамата са служили по време на Втората Световна война и имат сериозен опит в английският SAS. В досието им е написано, че са дезертьори, само че истината е, че след края на войната, те просто остават в Африка и не престават да работят като наемници. Друг забавен кадър са кубинските доброволци, които желаят да оказват помощ в борбата против комунистите. Те бягат от Куба, откакто Кастро обрича страната си на постепенно и несъмнено проваляне и са подготвени да се бият против неправдата.
На финалът Майк има повече от 512 доброволци, само че е заставен да понижи отряда си до 300 и оставя още 150 души в запас, които се записват в последния миг. Изгражда една нова военна стратегия на мъчения, с която да трансформира всички доброволци в първокласни машини за ликвидиране. Напомня на своите бойци, че няма справочник за оцеляване в Конго и те ще бъдат първите създатели. За по-бързо напредване в джунглата, Майк открива доста положителни високо проходими джипове, боядисва ги в кърваво алено и инсталира леки картечници. Обучава своите бойци да стрелят в придвижване и когато има гореща точка, Майк се появява и потвърждава на Симба, че не са бронирани или омагьосани от патроните.
С първият освободен северен град на Конго, стартира и това, което наемниците постоянно са правили – заграбват каквото могат. Мнозина носят динамит със себе си и отварят каси, събират злато, диаманти и пари, а Майк просто гледа на другата страна. Логично е, че не е очаквал нещо по-различно, въпреки всичко това е една от най-големите мотивации на множеството наемници, само че към това не би трябвало да се не помни и желязната дисциплинираност. Неговите наемници схващат по сложния метод, че всички зверства към цивилните ще бъдат осъдени грубо.
Един наемник изнасилва конгоанка, а Майк го задържа, провесва го с главата надолу и благодарение на револвера си отстранява един от палците на ръката му. Твърди се, че същият мъченик не е получил своите 5% като отплата. Някои от критиците му ще настояват, че е прекалено нечовечен в своята задача, само че това по никакъв метод не значи, че не е ефикасен.
През 1964 година Симба завладяват втория максимален град в страната – Стенливил. Създават злокобен комунистически режим и по-късно взимат към 1000 бели заложника, в това число 500 белгийци и още 29 американци. Осъждат доктор Пол Карлсън на гибел и го упрекват в шпионство. Вашингтон и Белгия ще се съгласят да изпратят белгийски паравоенни, с цел да решат казуса. Въпросните носят името „ Червени дракони “. Белгия търси и Лудия Майк за помощ, който насочва своите сили в тази посока.
Майк получава команда да измине повече от 250 километра за едно денонощие. Конвоят му потегля в 5 часа и 30 минути следобяд и се движи в тиня, стихии и многообразие от засади. Спират към 3 часа сутринта, с цел да изчакат изгрева.
С идването им в града, белгийците към този момент са създали десант и са на път към града. Симба напущат зоната, само че не и преди да убият доктор Карлсон и 280 други заложници, в това число 28 души от католическата черква. Въпреки посрещането им като герои, наемниците по-късно съумяват да отмъкнат сейф със сумата от 65 хиляди $.
Битката за този град продължава още една цяла година, само че наемниците ще дадат най-хубавото от себе си, с цел да се разправят с съперника, колкото и мъчно да е това.
По време на едно от сраженията, кубински наемник носи дневника на погубен партизанин. В него ясно се удостоверява, че самият Ернесто Чегевара води отряд от външни наблюдаващи.
До март 1965 година Майк към този момент е съумял да прочисти североизточно Конго, затваряйки линията за доставяне на Симба. Судан и Уганда не могат да оказват помощ повече. Осъзнавайки своята уязвимост, множеството партизани се насочват покрай езеро Танганийка. В края на дъждовния сезон, Майк пуска команда за офанзива. Изпратена е помощ от бомбардировачи, още няколко бойни батальона и други анти-Кастро бойци. Последният напор на Симба завършва, когато наемниците безусловно посичат съперника с хирургически прецизен картечен огън, който ги заличава.
След това кръвопролитие, Танзания също стопира подпомагането на партизаните, принуждавайки Ернесто и другари да бягат. Един публицист отбелязва, че наемниците са обърнали вълната и възможностите на Конго.
През идващото цяло десетилетие, Майк Хоар ще работи като механически консултант за филми, които се концентрират върху неговите африкански завършения. През идващите години прави доста опити да се включи в други огромни спорове като Нигерийската революция, Персийския залив, Ангола, Мозамбик и други точки, само че всякога е считан за прекомерно рисков и неговата помощ е отказвана.
Най-изненадващата бойна задача ще бъде на към 1200-1300 километра от Конго. Майк отива на отмора на Сейшелите в Индийския океан. Там всичко е толкоз умерено и красиво, че човек просто не може да не помни времето и всички беди. Сейшелите са умерено и спокойно място и след доста време се постанова на самите британци да форсират събитията и да им дадат самостоятелност, въпреки и локалните в никакъв случай да не са се интересували кой тъкмо ги ръководи.
През 1976 година Сейшелите стават свободна и самостоятелна страна, избират Джеймс Манчам за президент и всичко продължава по проект. През идната година, същият ще получи телефонно позвъняване, че е свален принудително от Алберт Рейн – представител на левицата. Рене разпуска Народното събрание и поставя своята лична партия за ръководство. С помощта на Танзания основава радикална войска и разрешава на съветското посолство да отвори порти и да стартира дейна търговия.
През 1978 година прогонените богати сейшелски изгнаници са подготвени да платят обилно на Майк, с цел да прогони Рене и да върне назад Манчам. Процедурата му лишава цели две години единствено в срещи с разнообразни представители на страната, както и няколко мощни политици от Кения. Изпратено е разузнаване, направени са няколко пътувания за разглеждане на ситуацията и измисляне на проект. Майк ще дойде на острова със своите наемници, като счита да ги показва за състезателен клуб на Южна Африка, дошъл на отмора и смятащ да се включи в националния празник на столицата – Виктория.
В денят на интервенцията, наемниците би трябвало да завземат основни местоположения в града и да разрешават на кенийските сили да се разпрострат и да възстановят реда. Всеки човек от 45-те души в отряда ще получат по 1000 $ дневно за задачата си, а клаузата за изгубени крака продължава да важи.
Една от най-големите неточности е, че в екипа участва и Кевин Бек. Той пие от самото начало на полета и не помни да следва инструкциите. Всички са събрали своите оръжия в разглобено положение, прилежно загърнати в облеклата си. Инструкциите са ясни, Майк и неговите хора би трябвало да се наредят на линията „ Нищо за обявление “ и да влязат в страната, само че Кевин не помни това и се зарежда на другата опашка, където се одобряват заявления.
Властите отварят куфара му и откриват оръжието, като той самият признава, че има още 44 сходни пред самолета. Инспекторите викат помощ, до момента в който множеството хора на Майк се въоръжават и взимат заложници. Наемниците са притиснати доста бързо от армията на сейшелите и държат летището със заложници. Майк е подготвен да се бие до последния човек, само че когато един аероплан каца на пистата, множеството наемници го принуждават да се откажат от интервенцията и да се върнат назад.
Южна Африка ще се отнесе по-грубо към Майк и ще го упрекна в отвличането на аероплан, както и нахлуване на цивилни, въпреки и да няма нито един потърпевш На 63-годишна възраст, Майк е упрекнат на присъда от 20 години, която се редуцира до 10 години. Освободен е през 1985 година и още веднъж мисли за присъединяване в горещи спорове, без да осъзнава, че неговата кариера е завършила.
Тъжното е, че излиза във време, когато африканците към този момент са се научили да вършат своите кръвопролития и без потребността от белите. Скоро по-късно ще има задоволително дейности на Балканите и в Южна Америка, като Майк ще работи до последните си дни като консултант и уредник на избавителни интервенции, само че в никакъв случай повече няма да види военни дейности.
