Журнал 64, един трилър по скандинавски
След Стиг Ларшон скандинавските литературни трилъри шестват триумфално по света, като екранизациите им също имат величествен триумф.
Наскоро на български излезе седмата(!) книга на датчанина Юси Адлер-Олсен за отдел Q и Карл Мьорк, само че тук ще стане дума за четвъртата част от сагата и кино лентата по нея – " Журнал 64 " , режисиран от Кристофър Бое и с премия " Робърт " (датски еквивалент на " Оскар " ) за поддържаща мъжка роля (оценките също са много високи).
Набързо за подтекста: Карл Мьорк (Николай Лие Каас) е началник на отдела за " студени досиета " Q, интровертен и раздразним отшелник, само че и ослепителен експерт (напомня доста на Сега Норен от паметния " Мостът ", само че възможния му аутизъм не е във фокус). Помагат му вярната, способена и чаровна секретарка Роуз (Йохане Луис Шмит) и заместникът му Асад (Фарес Фарес), висок жилав мъж с едри черти и чевръст разум, който е решил най-сетне да напусне мазето на пренебрегнатия от шефовете отдел.
е откриването на загадка стая в остаряла кооперация с три мумифицирани тела. Карл е нацупен и ядосан на колегата си поради напускането, само че интригата завърта. Темата в началото е близка на всяко момиче –. Независимо обаче дали си " pro life " или " pro choice ", в развитите и съвременни правови страни от дълго време има консенсус, че дамата разполага със своето тяло (Е, тук неотдавна политик направи срамно и неуместно изявление, по тази причина дублирам – в развитите и правови държави).
Фабулата придобива още по забавен темперамент – авангардна просвета, остаряло нацистко минало (тази скандинавска рана е добре изследвана и от Стиг Ларшон), аморален и притаил се академик маниак, евгеника. В очите на злодея дамата е просто репродуктивен организъм, посредством който той може да въздейства на бъдещето. Не е толкоз фантастично и е доста рисково, само че Карл и Асад предотвратяват пъкления план. Засега.
Автор: Бистра Андреева
Наскоро на български излезе седмата(!) книга на датчанина Юси Адлер-Олсен за отдел Q и Карл Мьорк, само че тук ще стане дума за четвъртата част от сагата и кино лентата по нея – " Журнал 64 " , режисиран от Кристофър Бое и с премия " Робърт " (датски еквивалент на " Оскар " ) за поддържаща мъжка роля (оценките също са много високи).
Набързо за подтекста: Карл Мьорк (Николай Лие Каас) е началник на отдела за " студени досиета " Q, интровертен и раздразним отшелник, само че и ослепителен експерт (напомня доста на Сега Норен от паметния " Мостът ", само че възможния му аутизъм не е във фокус). Помагат му вярната, способена и чаровна секретарка Роуз (Йохане Луис Шмит) и заместникът му Асад (Фарес Фарес), висок жилав мъж с едри черти и чевръст разум, който е решил най-сетне да напусне мазето на пренебрегнатия от шефовете отдел.
е откриването на загадка стая в остаряла кооперация с три мумифицирани тела. Карл е нацупен и ядосан на колегата си поради напускането, само че интригата завърта. Темата в началото е близка на всяко момиче –. Независимо обаче дали си " pro life " или " pro choice ", в развитите и съвременни правови страни от дълго време има консенсус, че дамата разполага със своето тяло (Е, тук неотдавна политик направи срамно и неуместно изявление, по тази причина дублирам – в развитите и правови държави).
Фабулата придобива още по забавен темперамент – авангардна просвета, остаряло нацистко минало (тази скандинавска рана е добре изследвана и от Стиг Ларшон), аморален и притаил се академик маниак, евгеника. В очите на злодея дамата е просто репродуктивен организъм, посредством който той може да въздейства на бъдещето. Не е толкоз фантастично и е доста рисково, само че Карл и Асад предотвратяват пъкления план. Засега.
Автор: Бистра Андреева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ