След раждането на дъщеря ни се отчуждихме един от друг.

...
След раждането на дъщеря ни се отчуждихме един от друг.
Коментари Харесай

Животът на една самотна жена

След раждането на щерка ни се отчуждихме един от различен. Затова желаех бракоразвод.

Животът на самотна жена с дете наподобява сложен. Всяка дама мечтае да откри любовта и да роди деца. Момичетата бързат да се оженят, а по-късно живеят години в трагичен брак, без да знаят по какъв начин да се измъкнат от него.

Без да завърша университет се омъжих и родих дете. Оставих щерка си на брачна половинка си. Сега съм на 60, нямам брачен партньор и в действителност скърбя за изгубеното време.

Ожених се за първи път, когато бях на 20 години. Излизахме 2 години и тогава той ми предложи брак. Година след сватбата родих щерка. През цялата ми бременност брачният партньор ми ме поддържаше, грижеше се за мен и се опитваше да ми обезпечи всичко, от което имах потребност. Тогава той беше на 25 години.

След раждането на щерка ни и безсънните нощи, ние се отдалечихме един от различен. Всяка вечер той ставаше и пееше приспивни песнички на бебето. Обичаше да си играе с нея и й позволяваше да го лакира. Дъщерята порасна, а връзките със брачна половинка ми се утежниха.

Казах му, че желая да се разведем. Но той изрично отхвърли да се изнесе от жилището и сподели, че в случай че нуждая се, мога да си амбалирам нещата и да се изнеса. За известно време живях при майка ми и виждах щерка ни след работа.

В работата се срещнах с един мъж. Той беше вдовец с малко дете. Предложи ми да се преместя при него няколко месеца по-късно. Но не можех да взема щерка си със себе си, защото Александър живееше с дребния си наследник в едностаен апартамент. Реших, че откакто някогашният ми не желае да се изнася от жилището ми, тогава мога да оставя щерка ни при него. Освен това, той прекарваше повече време с нея от мен. Посещавах щерка ми през уикендите, само че с времето започнах да я виждам все по-рядко.

Година по-късно с Александър се преместихме в различен град и се отчуждих от щерка си изцяло. С Александър живяхме 28 години. След като той умря, синът му ми сподели да си диря друго жилище.

Това се случи преди няколко години, преди новогодишните празници. Нямаше къде да отида, пробвах се да си намеря нов апартамент чартърен. И месец по-късно получих писмо от щерка ми, с която не бях общувала през всичките тези години.

Вижте още: Свекърва ми се държи детско

Тя искаше да ми помогне. Година по-късно се срещнах с моите внучки и шурей. Сега съм щастлива, имам щерка, внуци и грижлив шурей. Съжалявам единствено за изгубеното време с щерка ми.

Благодарна съм, че е станала добър човек и не изостави старата си майка на произвола на ориста. Въпреки че имаше цялостното право да го направи, както постъпих аз в младостта си.

Само когато човек пусне обидите и елементарни на околните си, може да се движи през живота с лекост и убеденост. Ако страдате за пропуснатите благоприятни условия или неприятни решения, ще живеете в предишното и няма да можете да се насладите изцяло на сегашното.

Източник: bukvarche.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР