Проф. Трендафил Митев за възраждането на Македонския научен институт
След Първата международна война българската нация претърпява две тежки национални произшествия. Повече от половин милион българи от Македония емигрират в България. В откъснатите елементи от региона: Северно, във Вардарска Македония, в рамките на Сръбско-хърватското кралство и Южна Македония крайниците на Гърция стартира провеждането на една антибългарска денационализаторската политика. Това описа в аудиокаста на " Фокус " " Това е Бългаиря " проф. Трендафил Митев, учител в УНСС, член на Македонския теоретичен институт и някогашен негов ръководител.
" Поради тази причина онази част от българската емиграция, която се преселва в свободното Отечество, взема решение, че би трябвало да сътвори един мощен научно-изследователски агитационен институт, който да разкрива истината за всичко това, което се е случило, което е действителност в Македония, и което предстоеше да се случи в резултат политиката на великите сили. И по този начин се стига до 23 декември 1923 година, когато в една от залите на Софийски университет под управлението на проф. Милетич ще се събират някъде към 50 души видни, водещи представители на българската просвета, дипломация, публични деятели, които поставят основите на Македонския теоретичен институт. И в продължение на четвърт век до 1947 година Македонският теоретичен институт се утвърждава като една от най-значимите обществено-научния университетски организации в България, които дават значителен принос за отбрана на историческата истина, за културата, езика, историята, политиката, етнографията на българите в Македония ", описа още проф. Митев за историята на научния институт.
През втората половина на 40-те години обаче в София поема властта Българската комунистическа партия, която по националния въпрос заради сложността на интернационалната конюнктура след Втората международна война позволява фундаментална неточност: възприета е идеологията на Коминтерна за основаването на нова македонска нация, заради което и институцията, която защитаваше истината за българската национална принадлежност на славянското население в Македония, става по този начин да се каже непотребна в новото общество, разясни проф. Митев.
Така точно, през 1947- ма година Македонския теоретичен институт последователно е закрит, а неговото богато литературно благосъстояние, над 4000 тома, плюс документи, плюс национални носии, всичко, което е било събрано като етнографски материал, е било дарено безусловно безплатно на новосъздадената тогава Македонска академия на науките, откъдето си потегля и развиването на този център на балканската просвета.
" Поради тази причина през 60-те години българската научна общност не можеше да одобри тази неправилна политика по националния въпрос и в края на краищата след прословутия Мартенски пленум, през 1963 година, комунистическата партия се отхвърли, осъди тази политика, и през 60-те години в България стартира едно възобновление, едно връщане към истината за историята на българите в Македония. Така в Историческия факултет на Софийски университет, в Института за исторически проучвания при Българска академия на науките, последователно се оформи една не многочислена, само че показано от солидни учени група или по-скоро по този начин се каже направление, което изследваше битките на българска народ за независимост и национално обединяване. Така че когато стана смяната на 10 ноември на процедура в България имаше справедливи предпоставки, с цел да се тръгне към възобновяване на Македонския теоретичен институт. То не стана доста елементарно, тъй като към момента властта се намираше в ръцете на опитващата се да се реформира Българска социалистическа партия, само че самодейността за възраждането и възобновяване на Македонския теоретичен институт се пое от проф. Димитър Гоцев, който тогава беше ръководител на Съюза на македонските културно-просветни сдружения. Когато обаче стана ясно, че сред нас учените са приказва за възраждането на Македонския теоретичен институт, проф. Гоцев трябваше да организира една няколкомесечна тежка битка, имаше няколко срещи с министъра на вътрешните работи, имаше срещи и диалози с новия водач на Българска социалистическа партия Александър Лилов ", уточни проф. Трандафил Митев.
Обикновено се е опонирало, само че със своята академична приемливост и умеенето да убеждава Димитър Гоцев потвърдил, че задачата е да се възвърне един публично теоретичен научен център, който да пази българските национални ползи, тъй като Югославия към този момент се тресе, националният проблем на Балканите престои да се засилва, а българското общество не е било задоволително квалифицирано, с цел да осъществя тази активност.
" И в края на краищата основателите, отпред с проф. Димитров Гоцев, успяхме да извоюваме едно безмълвно единодушие бих споделил да се тръгне към основаването на Македонския теоретичен институт. И по този начин достигнахме до 3 май 1990 година, когато на улица " Пиротска “ № 5, в една от залите се организира Възстановителното, учредителното заседание на новия Македонски теоретичен институт в София ", азказа още проф. Митев.
Бил е признат нов правилник, основан напълно върху правилата на академичната народна власт, на откритостта и колективността в работата, определен е нов Управителен съвет, нова публицистична гилдия на главната научна естрада на института – списание " Македонски обзор “, завършени са основите научни посоки: история, лингвистика, по-късно те са дообогатявани, и стартира ежедневната битка за възраждането на духовната мощност на Македонския теоретичен институт.
Задачата е да се притеглят единствено водещите представители на науката, защото българското общество към момента проглежда по новому в региона на национално виновното политическо мислене.
" Затова ние поканихме и наши съоснователи станаха водещите учени от онази ера: учен Христо Христов, учен Димитър Ангелов, учен Иван Дуриданов, професорите Добрин Мичев и редица, и редица още, Дойно Дойнов и така нататък, които предадоха един стартов престиж на нашия институт. Управителния съвет, несъмнено, си сложи за задача на първо време да сътвори надеждност и равномерност в нашата научно-публицистична издателска и осведомителна активност. Започна постоянно издаване на списание " Македонски обзор “, по четири тома годишно. Оттогава в случай че ги умножим по 34 години, към този момент излязоха някъде към 130-140 тома първокачествен теоретичен текст, умножено по 200 страници, това значи хиляди, хиляди страници експертен теоретичен текст беше възложен. Ние публикувахме единствено качествени, приносни текстове, тъй като всеки един от тях се рецензираше най-малко от двама водещи експерти в съответната казуса. И по този метод ние публикувахме дето се споделя нещо, което е тествано от специалистите. Паралелно с постоянното издаване на списание " Македонски обзор “ започва и периодическото издаване на нови проучвателен монографии. Средно в границите на един управленчески мандат на ръководителя – към три години, излизаха някъде към десетина книги, което в случай че се умножи по 34 години, става дума за нещо, за стотици хиляди страници монографичен нов теоретичен. Така че Македонски теоретичен институт се възроди освен като институция, като организационно звено, Македонският теоретичен институт усили внезапно, обогати още повече национално виновното политическо мислене и обезпечи на българското общество мощен информативен запас ", описа още проф. проф. Трендафил Митев.
Цоня СЪБЧЕВА
" Поради тази причина онази част от българската емиграция, която се преселва в свободното Отечество, взема решение, че би трябвало да сътвори един мощен научно-изследователски агитационен институт, който да разкрива истината за всичко това, което се е случило, което е действителност в Македония, и което предстоеше да се случи в резултат политиката на великите сили. И по този начин се стига до 23 декември 1923 година, когато в една от залите на Софийски университет под управлението на проф. Милетич ще се събират някъде към 50 души видни, водещи представители на българската просвета, дипломация, публични деятели, които поставят основите на Македонския теоретичен институт. И в продължение на четвърт век до 1947 година Македонският теоретичен институт се утвърждава като една от най-значимите обществено-научния университетски организации в България, които дават значителен принос за отбрана на историческата истина, за културата, езика, историята, политиката, етнографията на българите в Македония ", описа още проф. Митев за историята на научния институт.
През втората половина на 40-те години обаче в София поема властта Българската комунистическа партия, която по националния въпрос заради сложността на интернационалната конюнктура след Втората международна война позволява фундаментална неточност: възприета е идеологията на Коминтерна за основаването на нова македонска нация, заради което и институцията, която защитаваше истината за българската национална принадлежност на славянското население в Македония, става по този начин да се каже непотребна в новото общество, разясни проф. Митев.
Така точно, през 1947- ма година Македонския теоретичен институт последователно е закрит, а неговото богато литературно благосъстояние, над 4000 тома, плюс документи, плюс национални носии, всичко, което е било събрано като етнографски материал, е било дарено безусловно безплатно на новосъздадената тогава Македонска академия на науките, откъдето си потегля и развиването на този център на балканската просвета.
" Поради тази причина през 60-те години българската научна общност не можеше да одобри тази неправилна политика по националния въпрос и в края на краищата след прословутия Мартенски пленум, през 1963 година, комунистическата партия се отхвърли, осъди тази политика, и през 60-те години в България стартира едно възобновление, едно връщане към истината за историята на българите в Македония. Така в Историческия факултет на Софийски университет, в Института за исторически проучвания при Българска академия на науките, последователно се оформи една не многочислена, само че показано от солидни учени група или по-скоро по този начин се каже направление, което изследваше битките на българска народ за независимост и национално обединяване. Така че когато стана смяната на 10 ноември на процедура в България имаше справедливи предпоставки, с цел да се тръгне към възобновяване на Македонския теоретичен институт. То не стана доста елементарно, тъй като към момента властта се намираше в ръцете на опитващата се да се реформира Българска социалистическа партия, само че самодейността за възраждането и възобновяване на Македонския теоретичен институт се пое от проф. Димитър Гоцев, който тогава беше ръководител на Съюза на македонските културно-просветни сдружения. Когато обаче стана ясно, че сред нас учените са приказва за възраждането на Македонския теоретичен институт, проф. Гоцев трябваше да организира една няколкомесечна тежка битка, имаше няколко срещи с министъра на вътрешните работи, имаше срещи и диалози с новия водач на Българска социалистическа партия Александър Лилов ", уточни проф. Трандафил Митев.
Обикновено се е опонирало, само че със своята академична приемливост и умеенето да убеждава Димитър Гоцев потвърдил, че задачата е да се възвърне един публично теоретичен научен център, който да пази българските национални ползи, тъй като Югославия към този момент се тресе, националният проблем на Балканите престои да се засилва, а българското общество не е било задоволително квалифицирано, с цел да осъществя тази активност.
" И в края на краищата основателите, отпред с проф. Димитров Гоцев, успяхме да извоюваме едно безмълвно единодушие бих споделил да се тръгне към основаването на Македонския теоретичен институт. И по този начин достигнахме до 3 май 1990 година, когато на улица " Пиротска “ № 5, в една от залите се организира Възстановителното, учредителното заседание на новия Македонски теоретичен институт в София ", азказа още проф. Митев.
Бил е признат нов правилник, основан напълно върху правилата на академичната народна власт, на откритостта и колективността в работата, определен е нов Управителен съвет, нова публицистична гилдия на главната научна естрада на института – списание " Македонски обзор “, завършени са основите научни посоки: история, лингвистика, по-късно те са дообогатявани, и стартира ежедневната битка за възраждането на духовната мощност на Македонския теоретичен институт.
Задачата е да се притеглят единствено водещите представители на науката, защото българското общество към момента проглежда по новому в региона на национално виновното политическо мислене.
" Затова ние поканихме и наши съоснователи станаха водещите учени от онази ера: учен Христо Христов, учен Димитър Ангелов, учен Иван Дуриданов, професорите Добрин Мичев и редица, и редица още, Дойно Дойнов и така нататък, които предадоха един стартов престиж на нашия институт. Управителния съвет, несъмнено, си сложи за задача на първо време да сътвори надеждност и равномерност в нашата научно-публицистична издателска и осведомителна активност. Започна постоянно издаване на списание " Македонски обзор “, по четири тома годишно. Оттогава в случай че ги умножим по 34 години, към този момент излязоха някъде към 130-140 тома първокачествен теоретичен текст, умножено по 200 страници, това значи хиляди, хиляди страници експертен теоретичен текст беше възложен. Ние публикувахме единствено качествени, приносни текстове, тъй като всеки един от тях се рецензираше най-малко от двама водещи експерти в съответната казуса. И по този метод ние публикувахме дето се споделя нещо, което е тествано от специалистите. Паралелно с постоянното издаване на списание " Македонски обзор “ започва и периодическото издаване на нови проучвателен монографии. Средно в границите на един управленчески мандат на ръководителя – към три години, излизаха някъде към десетина книги, което в случай че се умножи по 34 години, става дума за нещо, за стотици хиляди страници монографичен нов теоретичен. Така че Македонски теоретичен институт се възроди освен като институция, като организационно звено, Македонският теоретичен институт усили внезапно, обогати още повече национално виновното политическо мислене и обезпечи на българското общество мощен информативен запас ", описа още проф. проф. Трендафил Митев.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ