Крайовската спогодба връща Южна Добруджа в българските предели без капка кръв
След Освобождението на България и установяването на границите ѝ от Берлинския контракт, през годините те нееднократно са били изменяни вследствие на разнообразни външни фактори. В началото на ХХ в. на Балканския полуостров, а и в европейски и международен мащаб се случват събития, които неизбежно оказват въздействие върху страните – били те дребни или огромни, победителки или изгубили.
Каква е ориста на региона Добруджа обаче? Очевидно е, че тя е ценена и оспорвана от две съседки територия – България и Румъния. Населявана е както от румънци, по този начин и от българи и е несъмнено мечтана облага и за двете страни. Безспорно обаче българите в региона са болшинство, за което ще стане дума по-долу.
Географското ѝ разположение на крайбрежията на Черно море и фактът, че е пресичана от р. Дунав, вършат Добруджа стратегическа територия. Същевременно нейните земи са извънредно плодородни и са обезпечен източник на продукция.
Още Санстефанският кротичък контракт планува земите на Северна Добруджа да останат в Кралство Румъния. Впоследствие това е и една от дребното клаузи, които Берлинският контракт резервира. Интересното тук е, че Румъния не предявява никакви искания за тези територии – те се явяват като отплата за отнетата ѝ от Русия Южна Бесарабия. Това е отплата, която Кралство Румъния даже не пожелава сама. По това време Северна Добруджа е едва заселена с румънци и е с неразвита инфраструктура. Придобивката е неравностойна на изгубените територии. Въпреки това дребните новосъздадени страни от Балканския полуостров нямат право на мнение пред Великите сили. Берлинският контракт е подписан с тази уговорка и статуквото не се трансформира близо 30 години.
До Балканските войни няма и намек сред двете страни за оборване на граници и територии. По време на Междусъюзническата война Румъния, без никой да ѝ е оповестил война, се намесва в спора с неоправдани претенции. Настоява България да се откаже от Южна Добруджа, търсейки обезщетения с оглед бързите ѝ победи в Източна Тракия през есента на същата година. След като това не става, на 29 април се организира конференция в Санкт Петербург, на която румънският крал Карол упорства за териториални обезщетения заради страха от увеличаващите се територии на България. Под управлението на съветския външен министър Сазонов се вършат корекции на българо-румънската граница, като България предава на Румъния Силистра. Но това се оказва незадоволително. Румънците желаят целия регион и цяла Добруджа да бъде тяхна, само че тези техни искания за по-сериозните териториални разбърквания обаче са отхвърлени.
След като не може по изкусен метод да вземе това, което счита че ѝ се поставя, Румъния сграбчва оръжието и се намесва в Междусъюзническата война. На 28 юни 1913 година румънската войска, подкрепяна от Франция, минава границата в Добруджа. На 1 юли тя скъсва двустранните дипломатически връзки с България.
Вражеските войски не престават настъплението си към вътрешността на страната. Под надвисналата опасност на 4 юли цар Фердинанд се обръща към румънския крал Карол с молба да приключи нахлуването и предлага териториални придобивки в подмяна на претенции мир. За да опази каквото може от България,той дава обещание, че териториалните искания на Букурещ ще бъдат задоволени. На идващия ден – 5 юли, българският външен министър Никола Генадиев уведомява публично румънския министър-председател Майореску, че България отстъпва Южна Добруджа. В отговор Румъния желае от българите да спрат бойните дейности против сърби и гърци.
На 22 юли 1913 година сред България, някогашните ѝ съдружници и Румъния е подписан кротичък контракт, който задоволява етнически и исторически неоправданите искания на Румъния към Южна Добруджа. Това става в случай, че в Северна Добруджа румънският детайл след дългогодишната колонизация към момента не е достигнал преобладаващо болшинство, а в Южна Добруджа броят на записаните компактни маси румънци е незабележим. Не минава доста време и Добруджа още веднъж е обект на договаряния. След експлоадирането на Първата международна война на 24 август 1915 година министърът на външните работи Радославов подписва с немския дипломат Михаелес тайна спогодба, съгласно която в случай че Румъния нападне България, Турция или някой от другите съдружници, Германия е съгласна България да си върне част от изгубените територии. В последна сметка Румъния се намесва на страната на Антантата, против която България води война.
На 7 май 1917 година в Букурещ е подписан контракт, съгласно който земите на юг от линията Черна вода – Кюстенджа са предадени на България. Над Северна Добруджа е открит кондоминиум – територията е ръководена взаимно от Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Турция и България). На 24 септември 1918 година Берлинският протокол за малко време открива българския суверенитет над цяла Добруджа. След избрани условия обаче в края на ноември месец земите са върнати на Румъния. Тя ръководи тази територия до 1940 година и я заселва с десетки хиляди арумъни и румънци, а огромна част от българското население е репресирано, прогонено или асимилирано.
През въпросната 1940 година вследствие на избрани външнополитически условия по време на Втората международна война, Румъния се оказва в интернационална изолираност, което я принуждава да стартира договаряния с България. Между останалите участнички във войната се заражда спор по отношение на границата, която би трябвало да се откри в Добруджа. Българското държавно управление се обръщат с писмо до Хитлер, в което акцентира какъв брой значимо е за немската политика на изток България да получи Южна Добруджа посредством посредничеството на Германия.
Като краен резултат от натиска Румъния се съгласява да подпише Крайовската конвенция на 7 септември 1940 година, с която Южна Добруджа е върната на България и в действителност е възобновена границата, избрана от Берлинския контракт (1878 г.). След подписването на Крайовския контракт румънската власт за 48 часа гони от Северна Добруджа по-голямата част от българското население, което е изявило националното си съзнание, като конфискува и парцелите му.
Връщането на Южна Добруджа се смята за един от върховете на българската дипломация и в частност на дейностите на цар Борис III. Това става в изискванията на една вилнееща Втора международна война, в която България съумява по кротичък път да си върне изконна територия, без да се пролее нито капка кръв. Днес популацията там е най-вече българско, на второ място е турското население, а малцинствата са формирани от гагаузи и кримски татари.
Инфо: www.bulgarianhistory.org
