Мили момичета, нещастна любов няма!
След къс исторически обзор на моя живот и този на приятелките ми откривам, че нещастната обич не съществува. Едно на ръка, че самият израз „ нещастна обич ” е абсурден и неосъществим. И второ, че това е много комфортен метод да скрием личния си егоцентризъм зад тези думи и по този начин да получим нужното ни съчувствие и поддръжка на упоменатото его.
Ето да вземем за пример госпожица Х. – млада, интелигентна, надарена, красива... и безобразно влюбена в господин Б. Той от своя страна по никакъв начин не изпитва същото страхопочитание пред нея. Защо? Само той си знае. А и не това е предметът на тези разсъждения. Та макар очевидните ѝ качества, нещастната обич се е трансформирала в част от самосъзнанието на госпожица Х. Още от ранните си тийнейджърски години била привикнала любовта да е комплицирана, страдалческа, мъчителна, ревлива и подсмърчаща. Разбира се, нито тогава, нито в този момент това я отчайва. Напротив! Преживяла една съкрушителна обич, тя незабавно се втурва към идната – грандиозна, всепоглъщаща, доживотна (най- евентуално!) и не по-малко сърцераздирателна.
Да ѝ се чуди човек на акъла. И аз в действителност се чудя – на нейния, на моя и на още стотици хиляди акъли. Чак се възнамерявам кой ни е по-големият проблем – битката с непотребните килограми или нещастните любови, еманципацията или страхът да не бъдем отхвърлени.
Та по този начин, същинският камшик за нашата млада, интелигентна, надарена и красива приятелка е нещастната обич. Именно поради нея тя прекарва десетки часове във фитнеса и след това ги обезсмисля с няколко бутилки вино в дългите мъченически нощи. И отново поради нея косата й е била кестенява, руса, алена, отново кестенява, черна, отново алена и така нататък Понякога даже е пропущала празненства, с цел да си остане у дома и да се нареве на мира.
Сега следва равномерен преход към същината на моята теза, който стартира от добре познатата ни имитация: „ Е, що бе, муциии, все на мен? Какво не ми харесва пъъъък??? ”
Какво не ми харесва? В това се показва нещастието на любовта. Какво Той не харесва у мен... Той си е разрешил да не харесва нещо у нея. Той не ѝ е сложил задоволително висока оценка и се постанова тя да напусне това житейско съревнование. Поражение. Разочарование. Обида. Болка от това, че не е задоволителна за някого. Нарцис против счупено огледало. Крив облик. В неговите очи тя не е такава, каквато е в своите.
Излиза, че нещастната обич е сменена от чиста проба нарцисизъм. Дълбоко затвърден, твърдоглав нарцисизъм, от който не можем да се отървем и който неуместно подхранваме с безкрайните си опити да заслужим любовта. Да, госпожица Х. е извънредно борбено момиче и не би се предала просто ей по този начин. Тя ще заслужи любовта на господин Б., та в случай че ще и през пъкъла да мине. Такива закани получава всеки предходен и всеки идващ обект на нейните усеща. И тя се бори. Прави всичко по силите си.Замислете се какъв брой пъти изрично и уверено сте заявявали, че ще се борите за любовта си до дъно. Е, преборихте ли се?
Може би в редки случаи стават и обрати. Но в общия... надали. Заслепени от обидата, от болката, че сме отхвърлени, от страха, че сме сами още веднъж, не виждаме най-простото нещо на света: любовта ни няма нищо общо с нещастието. Любовта е красива, стимулираща, удовлетворяваща, разнообразна и многопластова. Но любовта е вектор – ние сме нейната начална точка и я насочваме към този, който заслужава съгласно личните си критерии. И нейната величина няма никакво отношение към векторите, които излъчва нашият обект. Любовта е най-красивият вектор в цялата математика, физика и химия. Нека не го бъркаме обаче с имагинерната си концепция за нас самите и това по какъв начин останалият свят ни възприема.
Така че, блага ми г-це Х., ти също, г-це Н., М., Т., Р., да слушат и госпожица Г., Л., А., В. – въобще девойки от градове, села и паланки – преди малко убихме нещастната обич. Тя към този момент не е проблем, просто тъй като не съществува.
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите... ”. На 26 година е, инженер по обучение, има близначки на 1 година и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, съществени индивиди, които се занимават със зрели, съществени неща. Обича мощно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко написа, въпреки и още от ученическите си години. Първоначално – в един огромен кожен бележник, прикрит от света. След като ражда момиченцата си, взема решение, че е време наличието на бележника да стигне най-малко до близки и другари, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
Ето да вземем за пример госпожица Х. – млада, интелигентна, надарена, красива... и безобразно влюбена в господин Б. Той от своя страна по никакъв начин не изпитва същото страхопочитание пред нея. Защо? Само той си знае. А и не това е предметът на тези разсъждения. Та макар очевидните ѝ качества, нещастната обич се е трансформирала в част от самосъзнанието на госпожица Х. Още от ранните си тийнейджърски години била привикнала любовта да е комплицирана, страдалческа, мъчителна, ревлива и подсмърчаща. Разбира се, нито тогава, нито в този момент това я отчайва. Напротив! Преживяла една съкрушителна обич, тя незабавно се втурва към идната – грандиозна, всепоглъщаща, доживотна (най- евентуално!) и не по-малко сърцераздирателна.
Да ѝ се чуди човек на акъла. И аз в действителност се чудя – на нейния, на моя и на още стотици хиляди акъли. Чак се възнамерявам кой ни е по-големият проблем – битката с непотребните килограми или нещастните любови, еманципацията или страхът да не бъдем отхвърлени.
Та по този начин, същинският камшик за нашата млада, интелигентна, надарена и красива приятелка е нещастната обич. Именно поради нея тя прекарва десетки часове във фитнеса и след това ги обезсмисля с няколко бутилки вино в дългите мъченически нощи. И отново поради нея косата й е била кестенява, руса, алена, отново кестенява, черна, отново алена и така нататък Понякога даже е пропущала празненства, с цел да си остане у дома и да се нареве на мира.
Сега следва равномерен преход към същината на моята теза, който стартира от добре познатата ни имитация: „ Е, що бе, муциии, все на мен? Какво не ми харесва пъъъък??? ”
Какво не ми харесва? В това се показва нещастието на любовта. Какво Той не харесва у мен... Той си е разрешил да не харесва нещо у нея. Той не ѝ е сложил задоволително висока оценка и се постанова тя да напусне това житейско съревнование. Поражение. Разочарование. Обида. Болка от това, че не е задоволителна за някого. Нарцис против счупено огледало. Крив облик. В неговите очи тя не е такава, каквато е в своите.
Излиза, че нещастната обич е сменена от чиста проба нарцисизъм. Дълбоко затвърден, твърдоглав нарцисизъм, от който не можем да се отървем и който неуместно подхранваме с безкрайните си опити да заслужим любовта. Да, госпожица Х. е извънредно борбено момиче и не би се предала просто ей по този начин. Тя ще заслужи любовта на господин Б., та в случай че ще и през пъкъла да мине. Такива закани получава всеки предходен и всеки идващ обект на нейните усеща. И тя се бори. Прави всичко по силите си.Замислете се какъв брой пъти изрично и уверено сте заявявали, че ще се борите за любовта си до дъно. Е, преборихте ли се?
Може би в редки случаи стават и обрати. Но в общия... надали. Заслепени от обидата, от болката, че сме отхвърлени, от страха, че сме сами още веднъж, не виждаме най-простото нещо на света: любовта ни няма нищо общо с нещастието. Любовта е красива, стимулираща, удовлетворяваща, разнообразна и многопластова. Но любовта е вектор – ние сме нейната начална точка и я насочваме към този, който заслужава съгласно личните си критерии. И нейната величина няма никакво отношение към векторите, които излъчва нашият обект. Любовта е най-красивият вектор в цялата математика, физика и химия. Нека не го бъркаме обаче с имагинерната си концепция за нас самите и това по какъв начин останалият свят ни възприема.
Така че, блага ми г-це Х., ти също, г-це Н., М., Т., Р., да слушат и госпожица Г., Л., А., В. – въобще девойки от градове, села и паланки – преди малко убихме нещастната обич. Тя към този момент не е проблем, просто тъй като не съществува.
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите... ”. На 26 година е, инженер по обучение, има близначки на 1 година и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, съществени индивиди, които се занимават със зрели, съществени неща. Обича мощно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко написа, въпреки и още от ученическите си години. Първоначално – в един огромен кожен бележник, прикрит от света. След като ражда момиченцата си, взема решение, че е време наличието на бележника да стигне най-малко до близки и другари, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ