Една година от началото на „тридневната“… „военна операция“: цифри и нов международен ред
След като светът и най-много западноевропейците живяха дълги десетилетия в заблудата, че след Втората международна повече войни в Европа не може да има, един разбеснял се… противоположното на гений… реши да ги разсъни от съня им.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 9552
Някои от нас – пò на изток, имахме някои подозрения по отношение на прекомерния оптимизъм, заради историческата и географска непосредственост до източника на геополитическия рак – Кремъл.
Събуждането беше значимо да се случи, методът – непоносим. Но в историята, коства ми се, най-тъпото, което може да се постави, е думата „ в случай че “ – в случай че се беше случило това, а не това. Няма метод. Всичко в този свят, споделят някои философи, е неизбежно, щом се е случило, в случай че е било избежно, нямаше да се случи.
Важното е, че Европа, Европейски Съюз, НАТО, Съединени американски щати и светът прогледнаха. Българите… не чак толкоз, само че и това ще се навакса от международната инерция. О, не се заблуждавайте, че няма. Палачинката стартира да се обръща на най-високо равнище.
Но на 24 февруари означаваме тъкмо една година от началото на садистичния опит по възкресяване на чудовищата на 20 век: сталинизма, войната и опитите за възобновяване на сферите на въздействие.
Да, сферите на въздействие. Помните ли, че първоначално – малко преди нахлуването – си позволяваха да слагат условия на демократичния свят и да желаят ограничение на НАТО в рамките му от преди 1997 година Тоест: без Румъния и България. Искаха намаляване на източния фланг, с цел да допълзи сферата им на въздействие до старите си руски граници. Да, може и да сте не запомнили, само че това се случи. Точно както се случи и това: лъгаха и мазаха ден след ден, че „ няма да атакуват Украйна “ и че „ единствено хора без морал биха си помислили, че ще атакуван Украйна “. „ Братска “ Украйна.
Същата „ братска “ Украйна, върху чийто цивилни и до през днешния ден не стопират да сипят бомби.
А какво има към този момент след нашествието на „ Руский мир “ в самостоятелна Украйна? 6,3 милиона украинци са потърсили леговище в Европа, а още 6,6 милиона са към момента в Украйна, само че към този момент не в родното си място – вътрешна имиграция.
Липсват ясни данни за отвлечените към Русия. Кремъл ги назовава бежанци, само че те са пленници. Цивилни хора – военнопленници… това може единствено във война с Русия да се случи, няма друга „ глава “, която да роди такава безсърдечност, с изключение на кремълската.
По данни на разнообразни интернационалните организации, тези хора – изпратените в Русия принудително – са разделяни на разнообразни групи, като някои от тях минават през „ превъзпитаване “ (стар способ, от 20 век, на комунистическите диктатури), включващо индоктринация, промиване на мозъка и какво ли още не; в тази група са и доста деца, отвлечени от Украйна.
По данни на Дойче Веле, цитиращи Организация на обединените нации, филантропичната обстановка в Украйна се срутва с жестоки темпове – към 40% от популацията е подвластно от филантропична помощ. Икономическата обстановка също е пагубна – Брутният вътрешен продукт се е свил с 35% и към 60 на 100 от популацията живее на прага на бедността. Руските офанзиви са унищожили инфраструктура за към €130 милиарда.
Същевременно, светът застана на страната на Украйна и тя
получи, получава и ще поучава военна, филантропична и финансова помощ. Дотук над €70 милиарда, като Съединени американски щати оглавяват листата на донорство. Страните-членки на Европейски Съюз вземат участие общо с към €50 милиарда, а Германия е един от най-големите донори на въоръжение. Още военна помощ, за към €2,2 милиарда, е планувана за през 2023 г.
Като резултат на „ демилитаризацията “ на Путин, НАТО ускори източния си фланг, бойни групи са ситуирани в балтийските страни и военновъздушните патрули на Алианса са засилени. Очаква се и приемането на Швеция и Финландия в НАТО, което – несъмнено – е противоположното на това, на което Путин се надяваше.
Цитирана от Българска телеграфна агенция, Френс прес оповестява данни на Норвегия, съгласно които „ военните загуби са главозамайващи – 180 000 убити и ранени съветски бойци, 100 000 украински. Други западни източници приказват за по 150 000 жертви във всеки лагер. За съпоставяне, по време на десетгодишната война в Афганистан (1979-1989 г.) починаха 15 000 руски бойци “, а по-късно Съюз на съветските социалистически републики се разпадна.
Същевременно, частната „ Вагнер “ (която съмнително припомня SS) употребява от ден на ден пандизчии, а и възвърнаха процедура от Втората международна – военни елементи държат на прицел своите в тила и прострелват всеки, дръзнал да дезертира.
Френс прес обобщава и „ покъртително огромен дял цивилни жертви “. В Мариупол, след три месеца съветски обстрели, са починали над 20 000 цивилни украинци, съгласно оценка на Киев.
Общо 30 000 до 40 000 са изгубили живота си в спора по данни от западни източници. В края на януари Организация на обединените нации пресметна, че убитите и ранените са 18 000, само че призна, че „ действителните числа са доста по-големи “. Над 400 от жертвите са деца, съобщи Киев.
Кремъл и до през днешния ден отхвърля да стреля по цивилни, даже в противен случай: разказът на кремълските тролове е, че „ военната интервенция “ се бави, точно тъй като положителните руснаци пазят цивилното население.
В Днепър крилата ракета взе живота минимум на 45 души В ЖИЛИЩНА СГРАДА, в това число шест деца. Кремъл отхвърли. Кремъл, апропо, до през днешния ден отхвърля злополуката в Чернобил да има повече от 31 жертви… (Ранени: 134; оповестени смъртни случаи: 31) – което е красноречиво и показателно за това каква е достоверността на излизащото от Кремъл. Същият Кремъл, който се кълнеше, че в никакъв случай няма да нападне Украйна, до момента в който не я атакува все едно беше най-естественото нещо на света, до момента в който поддръжниците на режима, привикнали и обикнали лъжата, по никакъв начин даже не откриха за тревожно, че думите и дейностите по този начин се разминават.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 9552
Някои от нас – пò на изток, имахме някои подозрения по отношение на прекомерния оптимизъм, заради историческата и географска непосредственост до източника на геополитическия рак – Кремъл.
Събуждането беше значимо да се случи, методът – непоносим. Но в историята, коства ми се, най-тъпото, което може да се постави, е думата „ в случай че “ – в случай че се беше случило това, а не това. Няма метод. Всичко в този свят, споделят някои философи, е неизбежно, щом се е случило, в случай че е било избежно, нямаше да се случи.
Важното е, че Европа, Европейски Съюз, НАТО, Съединени американски щати и светът прогледнаха. Българите… не чак толкоз, само че и това ще се навакса от международната инерция. О, не се заблуждавайте, че няма. Палачинката стартира да се обръща на най-високо равнище.
Но на 24 февруари означаваме тъкмо една година от началото на садистичния опит по възкресяване на чудовищата на 20 век: сталинизма, войната и опитите за възобновяване на сферите на въздействие.
Да, сферите на въздействие. Помните ли, че първоначално – малко преди нахлуването – си позволяваха да слагат условия на демократичния свят и да желаят ограничение на НАТО в рамките му от преди 1997 година Тоест: без Румъния и България. Искаха намаляване на източния фланг, с цел да допълзи сферата им на въздействие до старите си руски граници. Да, може и да сте не запомнили, само че това се случи. Точно както се случи и това: лъгаха и мазаха ден след ден, че „ няма да атакуват Украйна “ и че „ единствено хора без морал биха си помислили, че ще атакуван Украйна “. „ Братска “ Украйна.
Същата „ братска “ Украйна, върху чийто цивилни и до през днешния ден не стопират да сипят бомби.
А какво има към този момент след нашествието на „ Руский мир “ в самостоятелна Украйна? 6,3 милиона украинци са потърсили леговище в Европа, а още 6,6 милиона са към момента в Украйна, само че към този момент не в родното си място – вътрешна имиграция.
Липсват ясни данни за отвлечените към Русия. Кремъл ги назовава бежанци, само че те са пленници. Цивилни хора – военнопленници… това може единствено във война с Русия да се случи, няма друга „ глава “, която да роди такава безсърдечност, с изключение на кремълската.
По данни на разнообразни интернационалните организации, тези хора – изпратените в Русия принудително – са разделяни на разнообразни групи, като някои от тях минават през „ превъзпитаване “ (стар способ, от 20 век, на комунистическите диктатури), включващо индоктринация, промиване на мозъка и какво ли още не; в тази група са и доста деца, отвлечени от Украйна.
По данни на Дойче Веле, цитиращи Организация на обединените нации, филантропичната обстановка в Украйна се срутва с жестоки темпове – към 40% от популацията е подвластно от филантропична помощ. Икономическата обстановка също е пагубна – Брутният вътрешен продукт се е свил с 35% и към 60 на 100 от популацията живее на прага на бедността. Руските офанзиви са унищожили инфраструктура за към €130 милиарда.
Същевременно, светът застана на страната на Украйна и тя
получи, получава и ще поучава военна, филантропична и финансова помощ. Дотук над €70 милиарда, като Съединени американски щати оглавяват листата на донорство. Страните-членки на Европейски Съюз вземат участие общо с към €50 милиарда, а Германия е един от най-големите донори на въоръжение. Още военна помощ, за към €2,2 милиарда, е планувана за през 2023 г.
Като резултат на „ демилитаризацията “ на Путин, НАТО ускори източния си фланг, бойни групи са ситуирани в балтийските страни и военновъздушните патрули на Алианса са засилени. Очаква се и приемането на Швеция и Финландия в НАТО, което – несъмнено – е противоположното на това, на което Путин се надяваше.
Цитирана от Българска телеграфна агенция, Френс прес оповестява данни на Норвегия, съгласно които „ военните загуби са главозамайващи – 180 000 убити и ранени съветски бойци, 100 000 украински. Други западни източници приказват за по 150 000 жертви във всеки лагер. За съпоставяне, по време на десетгодишната война в Афганистан (1979-1989 г.) починаха 15 000 руски бойци “, а по-късно Съюз на съветските социалистически републики се разпадна.
Същевременно, частната „ Вагнер “ (която съмнително припомня SS) употребява от ден на ден пандизчии, а и възвърнаха процедура от Втората международна – военни елементи държат на прицел своите в тила и прострелват всеки, дръзнал да дезертира.
Френс прес обобщава и „ покъртително огромен дял цивилни жертви “. В Мариупол, след три месеца съветски обстрели, са починали над 20 000 цивилни украинци, съгласно оценка на Киев.
Общо 30 000 до 40 000 са изгубили живота си в спора по данни от западни източници. В края на януари Организация на обединените нации пресметна, че убитите и ранените са 18 000, само че призна, че „ действителните числа са доста по-големи “. Над 400 от жертвите са деца, съобщи Киев.
Кремъл и до през днешния ден отхвърля да стреля по цивилни, даже в противен случай: разказът на кремълските тролове е, че „ военната интервенция “ се бави, точно тъй като положителните руснаци пазят цивилното население.
В Днепър крилата ракета взе живота минимум на 45 души В ЖИЛИЩНА СГРАДА, в това число шест деца. Кремъл отхвърли. Кремъл, апропо, до през днешния ден отхвърля злополуката в Чернобил да има повече от 31 жертви… (Ранени: 134; оповестени смъртни случаи: 31) – което е красноречиво и показателно за това каква е достоверността на излизащото от Кремъл. Същият Кремъл, който се кълнеше, че в никакъв случай няма да нападне Украйна, до момента в който не я атакува все едно беше най-естественото нещо на света, до момента в който поддръжниците на режима, привикнали и обикнали лъжата, по никакъв начин даже не откриха за тревожно, че думите и дейностите по този начин се разминават.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ