След като СССР губи надпреварата за изпращане на човек на

След като Съюз на съветските социалистически републики губи конкуренцията за изпращане на човек на Луната, фокусът на страната последователно се пренасочва към друга област, в която се надява да реализира победа – градежа на галактически станции. Но при започване на 70-те излиза наяве, че и тук изоставането е съществено. Съдбата на първата станция “Салют 1 ” през 1971 година е трагична, тъй като се стига до гибелта на екипажа на “Союз 11 ”. През 1972 година Съюз на съветските социалистически републики се пробва да изстреля втора станция – “ДОС 2 ”, само че горната степен на ракетата “Протон-К ” аварира. Следва люто състезание – американците са на път да изстрелят своята станция “Скайлаб ”, което и се случва на 14 май 1973 година. Затова руските експерти се разбързват, с цел да могат да изпреварят НАСА … и на 11 май 1973 година изстрелват “ДОС-3 ”. Но последвалото крушение води до тежка рецесия в руската галактическа стратегия.

Както написа галактическият специалист Анатолий Зак, “ДОС-3 ” е усъвършенствана версия спрямо “ДОС-1 ” ( “Салют 1 ”) и “ДОС-2 ”. Най-ранните разновидности на руските станции имат значителен минус – при “Салют 1 ” са инсталирани четири закрепени слънчеви панела в двата края. Съответно, с цел да може да има задоволително електрическа енергия на борда, цялата станция би трябвало да бъде насочена към Слънцето и да е нормализирана по спин. Но с цел да се поддържа стабилизацията, моторите би трябвало да се възпламеняват от време на време, което води до бързото консумиране на горивото. Докато трае стабилизацията по спин също по този начин бордовите принадлежности не могат да бъдат употребявани, затова тя би трябвало да се прекъсва от време на време.

“ДОС-3 ” към този момент има по-модерни слънчеви панелии, които са преносими, а не закрепени, а също по този начин имат опция за самостоятелно следене на Слънцето. Създадена е и нова система за поддържане на ориентацията под управлението на конструктора Борис Рошенбах. Тази система работи взаимно с нов йонен сензор. Не на последно място, създадено е устройство, което може да извлича конденза в атмосферата на станцията и да го трансформира в питейна вода.

На 28-ми април 1973 година “ДОС-3 ” доближава стартовата площадка и бива готова за старт единствено два месеца след първия опит за изстрелване на военната галактическа станция “ОПС-1 ” от програмата “Алмаз ”, който приключва с неуспех. Ракетата-носител “Протон-К ” е планувана да излети на 8-ми май, само че 20 минути преди старта експертите следят оранжеви пари към първата степен. Причината се оказва повреден клапан, надлежно полетът е отсрочен. Главният конструктор Василий Мишин, злощастният заместител на Корольов и постоянно упрекван за всички провали на Съюз на съветските социалистически републики след Корольовата гибел, желае цялостна подмяна на ракетата “Протон-К ” с нова. Колкото и неточности да е правил Мишин, в тази ситуация това негово искане е рационално, тъй като предното изстрелване на “ДОС-2 ” година по-рано е било провалено точно поради недостатък на ракетата. Но подмяна на ракетата значи отсрочване на изстрелването с месец-два. Властимащите не се огъват и вземат решение да употребяват същата ракета, откакто бъде поправена – всевъзможни отлагания са неприемливи, в случай, че американците са насрочили изстрелването на станция “Скайлаб ” на 14-ти май.

“ДОС-3 ” излетява на 11-ти май и макар опасенията на Мишин, ракетата-носител “Протон-К ” сработва безпроблемно и вкарва станцията в околоземна орбита. Първите минути от полета протичат обикновено – слънчевите системи се разпростират, а наземните ръководители изпращат команди да задействат новата йонна система за ориентировка, която би трябвало да стабилизира “ДОС-3 ” след разделянето ѝ от горната степен.

Но въпреки че командите са изпълнени по проект, получените на Земята данни от центъра в Усурийск демонстрират, че “ДОС-3 ” изразходва по-голямо количество гориво от плануваното. Същото се удостоверява и по време на втората обиколка към Земята, когато станцията е в обсега на центъра в Евпатория, Крим. Специалистите предлагат проблематичната система за ръководство на полета да бъде изключена неотложно – само че до момента в който известията бъдат трансферирани по веригата към полетния шеф Яков Трегуб и до момента в който той обмисли предлагането, станцията излиза отвън обсега на Евпатория. Нужните команди не са получени навреме и в другата станция Усурийск, като там са признати две минути откакто станцията излиза от обсега.

На третата орбита дефинитивно излиза наяве, че йонната система за ориентировка не работи и цялото гориво е изразходено. За да могат да прикрият неуспеха, властимащите обнародват старта на “ДОС-3 ” под името “Космос-557 ” без никакви детайлности – нормално галактическите апарати се отбелязват като “Космос ” в случай че имат военно приложение, само че в практиката се постанова и други задачи, в това число научни и междупланетни да получат названието “Космос ” ако претърпят неуспех и не изоставен околоземна орбита. Така и “ДОС-3 ” не получава публично названието “Салют ”, с цел да се прикрие каквато и да е връзка с програмата за галактически станции и с цел да не се признае, че Съюз на съветските социалистически републики са изгубили конкуренцията за изпращането в космоса на първата сполучлива галактическа станция. Това ще бъде реализирано няколко дни по-късно от Съединени американски щати със старта на станцията на НАСА “Скайлаб ”.

Но на Земята повредата води до съществени земетресения в руската галактическа стратегия. Кремъл назначава следствие под управлението на Вячеслав Ковтуненко, който по това време е началник на бюрото “КБ-3 ” в Днепропетровск. Борис Черток, водещ експерт в региона на системите за ръководство, е в центъра на следствието и години по-късно ще документира аргументите за повредата. Оказва се, че не са извършени никакви съществени тествания на новата йонна система за ориентировка. Вина за фиаското имат и нововъведените бюрократични правила, признати за да има точна документи на полетите, само че действително водят до затормозяване и закъснение на подаването на команди – което в тази ситуация с “ДОС-3 ” се оказва съдбовно.

Драстичното закъснение на Съюз на съветските социалистически републики от Съединени американски щати има такива последици, че в следствието се включва дори страховитата загадка полиция. Записките на Мишин свидетелстват, че е имало връзка с някой си Самусев от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Слава Богу тайната полиция не открива признаци за бойкот и не са повдигнати обвинявания. Но имайки поради, че неуспехът на “ДОС-3 ” става директно преди старта на американската станция “Скайлаб ”, би трябвало да има наказания и уволнения – ограничения, каквито не са подхванати дори след злополуката на “Союз-11 ”, довела до гибелта на трима космонавти две години по-рано. Освободен е полетният шеф Яков Трегуб. Борис Рошенбах, който е управлявал създаването на системата за ръководство, напуща всички управнически позиции и е намален до съветник. Даже именитият Борис Черток е осъден със строго мъмрене от комунистическата партия, а доста от служащите в провалената задача на “ДОС-3 ” не си получават паричните бонуси.