След като Швеция официално говори за постигането на имунитет от

След като Швеция публично приказва за постигането на имунитет от подлия ковид, човек стартира да се замисля какво в действителност е належащо, с цел да може тялото му да се оправи с сходно заболяване. Един забавен факт е, че страната е постигнала това, без толкоз сурова изолираност.

В резултат на това се приказва, че Стокхолм е публично квалифициран до няколко седмици да вдигне всички ограничавания и да потвърди, че се е справил с това заболяване. Разбира се, даже тази тактика изисква ограничението на рисковите групи, които в този случай са останали по домовете си. Следователно идва и по-важният въпрос: по какъв начин работи имунната система против всеки вирус?

Алан Уотс е казвал, че в случай че човек види каква война се води в неговото тяло на молекулярно равнище и все пак се доближава сериозен баланс, в никакъв случай не би могъл да повярва какъв брой комплицирано е човешкото създание. Акико Ивазаки споделя, че тялото и най-много имунната система е добре квалифициран оркестър, който знае в кой миг да освободи избрани химикали. Да, всичко звучи поетично, само че за какво в този миг същата не може да изсвири последната ария на това заболяване?

Как стартира всичко. Covid-19 се придвижва по въздушно капков път и най-често идва в носоглътката на човек и по-късно се насочва към белите дробове посредством поемане – затова маската постоянно би трябвало да покрива и носа, само че най-вероятно сте забелязали по какъв начин мнозина прозорливо оставят този канал изцяло отворен. Вирусът се закача върху протеин на повърхността на клетките наименуван ACE-2 и стартира да се мултиплицира. Както и преди сме разказвали, всеки вирус употребява клетката правоприемник, с цел да стартира този развой и го прави досега, в който самият правоприемник не може да устоя. Този нападателен способ вероятно води до гибел.

При здрава имунната система, подготвена да се бори с всевъзможни провокации, съществуват два сюжета. Вирусът ще бъде надвит още в началния етап, до момента в който се намира в носа. Всяка клетка в човешкото тяло има своя отбрана. И следи за наличието на „ посетители “ от външната среда. При навлизането на вирус, всяка клетка стартира да създава цитокини – молекули, които извършват функционалността на вестоносци и по този начин оповестяват на останалите кафези да се приготвят за същинска борба. Незасегнатите кафези бързо стартират да създават антитела, те избират да са подготвени.

Снимка: By Bruce Wetzel (photographer). Harry Schaefer (photographer) – Image and description: National Cancer Institute, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1243646

При мощна имунна система, вирусът може да почине още в този етап. Проблемът обаче е, че множеството вредители са готови за тази стъпка и постоянно могат да преминат линията на отбрана. Голяма част от вирусите съумяват да спрат въпросните молекули. Така се заобикаля и първата линия на отбрана. Втората линия е обвързвана с адаптирането на имунната система и основаването на редица принадлежности за противопоставяне. Дендритните кафези незабавно поемат функционалността на вестоносци и този път задействат отбраните с една по-важна задача – търси и унищожавай.

Така наречените Т-клетки стартират вълнуваща обиколка в цялото човешко тяло и търсят инфектирани кафези, които да убият. Макрофаджите са различен тип кафези, които оказват помощ с изнасянето на вредителите, те самите оказват помощ за основаването на още повече Б-клетки. Именно последните са известни с продуцирането на антитела. Тяхната задача е да основават патогени, с чиято помощ се отстрани шанса за повторна употреба на клетки-приемници. С други думи, обновената отбрана на всяка една клетка не разрешава на вируса да стартира наново похищение и мултиплициране.

Антителата разпознават вирусните кафези за имунната система, които подлежат на заличаване и в множеството случаи се заличават преди вирусът да стартира да се развъжда. След като вирусът е надвит и тялото знае по какъв начин да се оправи – човешкото тяло има такава памет, възможностите за наново заразяване са сведени до най-малко. За страдание този развой лишава доста време. Според Венийт Менашери – имунолог в Тексаския университет – заболелите от SARS са имали потребност от 10-14 дни, с цел да съумеят да основат ефикасни антитела.

А самата система има потребност от 4-8 седмици, с цел да доближи пик и да се разправи с подлото заболяване. В този миг антителата са безмилостни и вечно завършват офанзивата. Защо е належащо толкоз време? Всеки вирус е неповторим и надлежно може да противодейства и да се пази. Следователно има потребност за различаване, проучване, подготовка за противопоставяне и доста други. Това е времето, в което нашите защитни стени работят на правилото на проба-грешка и по този начин до възможен резултат. Веднъж щом открият вярното противопоставяне, тялото стартира да създава милиони антитела.

И тъкмо тук идва силата на имунизацията, за която мнозина считат, че е цялостна с антитела и микрочипове, които най-вероятно се пробват да ни убият. Няма да насочваме вниманието на читателя в тази фантастична и магична технология и продължаваме с научно потвърдените обстоятелства. Ваксината в ядрото си съставлява готово антитяло, което пристигайки в човешкия организъм, може да бъде разпознато и да прескочи редица опити, гарантирайки бърза подготовка за противопоставяне. Тежкото стълкновение продължава с по-лоши сюжет като успеха на един вирус против антителата.

В този случай постоянно може да бъде видяно по какъв начин антителата се трансформират в автомагистрала за вируса и още по-бързото му заболяване. Така се случват възпаленията. Най-вероятно всеки от нас е преживявал зачервеното гърло и познава доста добре сухатата и болката там. Макар и да е неприятно прекарване Анджела Размусен от университета в Колумбия споделя, че тъкмо това ни защищава от съдбовния край.

Снимка: By Susan Arnold (photographer) – Image and description: Dr. Raowf Guirguis. National Cancer Institute, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1243799

Възпаленията са симптом на съществено разтоварване на антитела в инфектирана област, те пътуват най-вече по кръвен път и надлежно при потребност от повече като тях, въпросната наранена зона би трябвало да ускори кръвоснабдяването. В отрицателния сюжет, когато белите кръвни телца се извърнат против имунната система, можем да станем очевидци на абсолютнота загуба на орган и за жал – на гибел. Такъв случай се назовава цитокинна стихия и при някои може да се прояви доста по-жестоко, в сравнение с при други. В случая това може да е обвързвано с възрастта на един човек, както и с други по-жестоки закани като високо кръвно налягане и диабет. Ако си мислите, че след прекосяването на една зараза сте вън от заплаха – грешите.

Повечето вируси са способни да изпаднат в по този начин наименуван инертен етап в тялото, без да се репродуцират и да предизвикват признаци на зараза. Те ще стартират работата си, когато усетят, че имунната система е слаба. Обикновено антителата остават и знаят по какъв начин да противодействат, само че за наше голямо страдание, както и за изненада на множеството вирусолози, антителата за противопоставяне на коронавируси можже да изчезнат след време, в множеството случаи след близо година. Тук идва и по-важният въпрос: по какъв начин да разберем, че сме ваксинирани?

В множеството случаи всичко става с проби, най-вече кръвни такива. По този метод може да стане ясно кой в действителност има антитела. Повечето проби са ориентирани и към проучването на антитела, които са съответни на болестта и имат силата да се преборят. По този метод се пресмята и количеството антитела, належащо са гарантирането на имунитет. Лошата вест е, че съществуването на антитела постоянно не могат да потвърдят дали вирусът продължава да участва в едно тяло. Това потвърждава, че човек може да бъде преносител и затова идва потребността от други генетични проби.

И до през днешния ден не е тъкмо несъмнено по какъв начин едно заболяване може да донесе имунитет на човек, тъй като не би трябвало да забравяме, че хората прекарали дребна шарка са имуницирани вечно. Антителата при имунизация траят към 88 години след имунизиране, затова е необичайно по какъв начин едно общество стартира да си мисли, че имунизацията може да навреди. Проблемът с ковид идва от обстоятелството, че антителата ще устоят към година в тялото, а след 5 години няма да има и диря от тях, което автоматизирано ускорява потребността от от време на време имунизиране и въобще – основаване на ваксина.

Някои случаи в Китай демонстрират, че хора с леки признаци на болестта нямат съществуването на антитела след преборването на вируса, което още повече озадачава лекарите. В случай, че ковид се появи след 5 години, когато тялото е изчерпало или решило, че потребността от тези антитела е непотребна, разполагаме със избавителен проект, възложен от добре познатите ни Б-клетки.

Те разполагат с памет и този път няма да имат потребността от толкоз дълъг период за направата им, към този момент знаят какво противодейства и стартират да се популяризират извънредно бързо и елементарно. Този път срокът ще е най-много 2-3 дни. В този интервал можем да бъдем инфектирани и даже да не го усетим и да не проявим признаци, което е повече от прелестна вест. Относно всеобщото тестване и гарантиращото избавление за освобождение на хора от карантина, това не е чак толкоз розова техника, която ще върне едно общество назад към естествения метод на живот.

Снимка: By Dr Graham Beards – en:Image:Phage.jpg, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5035798

Идеята на тази предварителна защита е да се открият хората, които могат да бъдат преносители. Тази защитна стена се прави най-вече за медицинския личен състав, който прекарва много време точно със болни. Тестовете оказват помощ за откриването на уязвими групи, само че няма да оказват помощ за възобновяване на всички останало, в противен случай, тук идва потребността от ваксина, с цел да можем да приказваме за имунитет.

Същият е в основата за връщане към естествения живот, тестванията са за откриването на преносители и рискови пациенти и имайки поради тънката граница на един пропуснат или комплициран тест, може да си визиите какво ще направи той, когато стартира да контактува с други хора. Имунитет може да бъде добит с ваксина за SARS вирус, който на практика е малко по-стара версия на ковид, когато двата вируса са от един и същи вид, възможностите на един човек да се оправи по-лесно, автоматизирано се покачват.

Ако това не помогне, най-вероятно в приложимост ще влезе добре познатата възстановяваща се плазма. Това е способ, в който възстановилите се пациенти ще дават кръв. Така ще се изследват антителата и ще се опитат да ги реплекират, като по този метод ще оказват помощ на засегнатите пациенти. Този тип антитела обаче имат продължителност от няколко месеца, затова няма по какъв начин да имаме високи упования. И най-после да приключим с по този начин наречения стаден имунитет. Такъв се добива, когато едно общество има към 70-90% имунитет от едно заболяване с доста по-малко преносители. По тази причина карантината и изолацията са извънредно работлив способ за предотвратяване, въпреки и без имунитет.

Заглавна фотография: By Volker Brinkmann – (November 2005). „ Neutrophil engulfing Bacillus anthracis “. PLoS Pathogens 1 (3): Cover page. DOI:10.1371. Retrieved on 2009-01-04., CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2107792