След като премиерът Бойко Борисов изтъкна, че “международната рейтингова агенция

...
След като премиерът Бойко Борисов изтъкна, че “международната рейтингова агенция
Коментари Харесай

Истината за кредитния рейтинг на България, която Радев спести и вбеси Борисов

След като министър председателят Бойко Борисов посочи, че “международната рейтингова организация S&P Global Ratings увеличи дълготрайния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в задгранична и локална валута до BBB/A-2 от BBB-/A-3 ”, президентът Румен Радев отвърна: " Да – ние получихме кредитен рейтинг ВВВ, което е добре в действителност, над нас има единствено A, AA, AAA и така нататък, А+ най-после. Но ние сме имали кредитен рейтинг ВВВ, само че +, плюсчето е доста значимо. Знаете ли по кое време? 2006 до 2008 година ” Това е при Тройната коалиция, сподели Радев и добави, че в този момент си възвръщаме рейтинга BBB от 2013 година

Какво значи кредитният рейтинг? Как и за какво се е променял? Обърнахме се за коментар към икономиста Георги Ангелов.

Той се срина с КТБ през злощастната 2014 година (при Орешарски)
През 1996 година рейтингът е “боклук ”. Качва се през десетилетието резистентен напредък след 1997 година Сега ни дават позитивна вероятност

Георги Ангелов, старши икономист, Институт " Отворено общество "

България получи първия си кредитен рейтинг на 27 септември 1996 година от организация Moody’s. Тъй като 1996 година беше цялостен стопански срив, съпроводен с обезценка, хиперинфлация и банкова рецесия, рейтингът тогава беше доста нисък- едвам B3 по системата на Moody’s, което на финансов диалект се назовава рейтинг “боклук ” (junk).

По това време някои страни като Полша бяха създали дълбоки промени след краха на комунизма и се радваха на висок стопански напредък, до момента в който в България промени съвсем нямаше, а

през 1995-1996 година

даже дребното

промени

бяха анулирани

и върнати обратно.

Докато другите страни вървяха напред с промени, стабилизация, привличане на вложения и напредък на приходите, България вървеше обратно. Именно поради този интервал от 90-те години Полша и редица други страни от Централна Европа и Прибалтика ни изпревариха с едно десетилетие от позиция на икономическо развиване и приходи. Така че през 1996 година напълно вярно кредитният рейтинг на страната беше толкоз невисок. При това единствено една интернационална организация беше дала рейтинг на България.

Едва през 1998 година България получи кредитен рейтинг от другите две организации – Fitch и Standard & Poor’s.

След въвеждането на валутен ръб през 1997 година макроикономическата стабилизация и започването на промените, стопанската система на страната стартира да регистрира резистентен напредък. След лутането от 90-те години България стигна до консенсус за европейска интеграция и цяло десетилетие се приготвяше за европейското участие, което включваше редица промени във всички области, с които страната възприе западните стандарти и институции. Тези промени, дружно със стабилността и европейската интеграция благоприятстваха икономическия напредък.

В десетилетието след 1997 година стопанската система на страната отчиташе резистентен и висок стопански напредък, както и намаляващ държавен дълг при извънредно удобна външна среда. В резултат кредитният рейтинг на страната се повишаваше бързо и съвсем годишно – да вземем за пример Standard & Poor’s усили българския кредитен рейтинг 7 пъти до 2006 година Така през октомври 2006 година България доближи рейтинг BBB+ по скалата на Standard & Poor’s. По това време Standard & Poor’s

беше великодушна

с рейтингите

към всички,

в това число към България – никоя друга организация не беше дала толкоз висок рейтинг на нашата страна по това време.

Но този висок рейтинг се резервира единствено две години. През октомври 2008 година при започване на международната рецесия, рейтингът беше понижен с една степен до BBB. Това е неприятно, само че обикновено – всички рейтинги, и на страни, и на банки, и на компании, по това време бяха окастрени крепко. Всъщност България се оправи добре и мина единствено с едно понижение поради рецесията. И всичко щеше да е наред, в случай че не беше пристигнала

злощастната

2014 година

Тогава рейтингът на страната беше понижен двукратно в една и съща година – един път през юни и един път през декември. Причината е, че бюджетният недостиг внезапно се увеличи до прекомерно високи равнища, а КТБ банкрутира и даже за малко разклати и други банки. Съответно по-късно трябваше да се платят обезпечените депозити в КТБ, както и да се обезпечи финансиране за раздутия бюджетен недостиг и за стабилизиране на банковата система. Междувременно, икономическият напредък беше слаб, безработицата – висока, еврофондовете бяха замразени, а

след две години

митинги

политическата

система

изглеждаше

в насипно

положение

и нямаше никакво доверие, че обстановката може бързо да се заздрави. Така, през 2014 година България си изпроси двойно понижение на кредитния рейтинг напълно поради вътрешни аргументи и вътрешно основани проблеми.

Намалението на рейтинга през 2014 година от Standard & Poor’s беше изключително тежко, тъй като той беше свален с две степени до равнище BB+, т.е. още веднъж стана “боклук ”. Страната се върна 11 година обратно – през 2014 година рейтингът се върна на равнището от 2003 година и се резервира на тази позиция три години, до момента в който страната отстрани бюджетния недостиг, задвижи някои забавени промени (като пенсионната) и организира обзор на активите и стрес тест на банките.

Едва в края на 2017 година Standard & Poor’s увеличи рейтинга на страната с една степен.

Нужни бяха

още 2 година

на бюджетна и

финансова

дисциплинираност

и по-висок от упования стопански напредък без несъответствия, с цел да се увеличи рейтингът още веднъж с една степен през ноември 2019 година и да достигнем равнището от преди злощастната 2014 година (BBB).

Реално пет години се борим с следствията от 2014 година Един момент нехайство коства скъпо. Ако го нямаше този проблем от 2014 година, страната ни от дълго време щеше да е с по-висок рейтинг, в сравнение с преди рецесията.

В интерес на истината и сега анализът на Standard & Poor’s демонстрира, че страната ни заслужава по-висок рейтинг. В отчета на организацията отпреди няколко седмици написа, че

знаците

на страната са за

рейтинг BBB+,

само че все пак към този момент ни дават единствено рейтинг BBB. Причината е, че след рецесията Standard & Poor’s са надалеч по-консервативни и заобикалят да подвигат внезапно рейтинга – няма по какъв начин да вдигнат нашия рейтинг едновременно с две степени единствено няколко години откакто е бил “боклук ”.

Но в това време организацията ни дава позитивна вероятност по рейтинга, което значи, че е доста евентуално рейтингът да бъде нараснал още веднъж в идващите 1-2 година

Ще би трябвало да изчакаме още 1-2 година, с цел да получим действителния си рейтинг, само че може да стане и много по-бързо. От много време рейтинговата организация е оповестила, че ще вдигне рейтинга на страната, в случай че тя бъде призната във валутния механизъм ERMII, така наречен чакалня на еврозоната.

Сега още веднъж в отчета написа, че при продължение на постоянния стопански напредък и опазване на финансовата резистентност рейтингът ще бъде вдигнат, само че също по този начин ще бъде вдигнат и в случай че се продължат структурните и институционалните промени, в това число що се отнася до прогрес към еврото.

Така че идващото повдигане на рейтинга ще се случи неизбежно, въпросът е да се продължат промените, тъй че да стане по-бързо и най-много да създадем идната крачка – да достигнем рейтинг “А ”, което към този момент

ще ни вкара в

Първа лига

за вложителите

Трябва да се възползваме оптимално от тези благоприятни условия за привличане на вложения и ускорение на икономическия напредък, с цел да наваксаме по-бързо изоставането в приходите, насъбрано през 90-те години.

Защо конфликтът президент - министър председател се изостри в този момент
Зададе ли се краят на един мандат, свършва положителният политически звук

Кога един политик влиза в залеза на своето ръководство и най-много - по кое време един президент стартира да се тревожи за втори мандат?

Май това са двете скрити послания зад гневната офанзива сред Румен Радев и Бойко Борисов, на която станахме очевидци в сряда вечерта. Двамата от дълго време мерят растеж, само че постоянно след интервали на открита война са намирали метод да сключат въпреки и студен мир. Този път обаче сякаш ескалацията е невиждана.

В тв изявлението си в сряда президентът бе по-критичен от всеки опозиционен водач, както означи и министър председателят. Сравняваше от самото начало достиженията на ръководството “Бориов ” с тези на тройната коалиция, давайки превес на втората. Обясни по какъв начин България е в дъното на всевъзможни международни ранглисти, вдигнатият ѝ кредитен рейтинг въобще не бил мерило положението на стопанската система, корупцията е повсеместна и “паралелна власт работи зад фасадата на институциите ”. Увенча всичко това със заключението, че министър председателят е в залеза на своето ръководство.

“Защо тази завист?! ”, възкликна непринудено Борисов в отговор. И самичък даде хипотетично пояснение - президентът към този момент е във втората половина на мандата си, дето се споделя, свършва му.

Има ли раздразнителност на “Дондуков ” 2 по тематиката? Скоро стават три години, откогато генералът авиатор влезе като собственик на президентството, остават две. В политиката обаче времето тече с друго движение. Отсам океана в началото прозвуча малко необичайно, когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, отчитайки първата година от мандата си, съобщи изрично, че счита да се кандидатира за втори. Но ето, времето литна и Тръмп към този момент публично е претендент, скоро влиза в разгара на акцията си. У нас

скрупольозно не е признато

да се дават сходни

поръчки овреме,

само че зад дебелите порти на институциите си политиците чертаят ходове напред. И въобще не е без аргумент заключението на Борисов, че Радев е под напрежение кой може да му се яви съперник. “Сега го навиват и той си мисли, че ще се кандидатирам, по тази причина го прави. Но аз преди 15 - 20 години заявих, че този пост не ме интересува ”, отсече той в коментар на острото изявление на Радев.

Борисов може и да не се кандидатира, само че “свободни сътрудници ” са Мая Манолова, Слави Трифонов и хората му, градската десница търси да припознае новите си герои, изобщо теренът на критиците на властта към този момент не е непокътнат единствено за президента и новогодишното му слово.

Другият гневен конфликт отпреди две вечери сред президент и министър председател се завъртя точно към Тръмп. Румен Радев атакува Борисов за едно от нещата, с които той изключително се гордее след визитата си в Белия дом - дейностите по тематиката корупция минават на ново равнище, Вашингтон ще окаже подпомагане със специфичен консултант. Това се случи по персонална самодейност на Борисов и осведомени споделят, че резултатът ще изненада мнозина в София. Според прочита на президента обаче това била имиджова вреда за България, което несъмнено жегна премиера.

“Мислех, че като се разберем за НАТО той да води делегацията,

да седне до Тръмп

малко да се покаже,

сме решили нещата ”, отвърна му ехидно той. Подчерта дебело и че всеки демократично определен наш президент е бил одобряван в Белия дом, а Радев трябвало да чака да му се види краят на мандата, с цел да стигне до среща.

“При срещата ми с президента Доналд Тръмп на 70-ата годишнина на НАТО му предложих страните, които по-трудно отделят 2% от Брутният вътрешен продукт за защита, да бъдат подпомагани от по-развитите стопански страни точно с индустриално съдействие. Той сподели, че това може да бъде deal, освен това доста добър ”, посочи своите достижения Радев.

Двамата, несъмнено, не пропуснаха и тематиката за новите изтребители, само че този им конфликт май ще остане безконечен. “Ако кабинетът беше решил да купи шведските изтребители “Грипен ” по метод, по който купи американските Ф-16, щях да съм безжалостен съперник на тази договорка ”, увери освен това си включване Радев.

“Знам на него каква му е болката - целия свят ни хвали за Ф-16, а той продължава да дълбае за “Грипен ”. Знам какво го мъчи, само че не съм като него ”, стисна зъби в отговора си Борисов.

Радев нападна и новата фигура на прокурор, който да управлява основния. Борисов очевидно вложи сила в този план. Поиска консултация с Филип Димитров - зам.-шеф на същата Венецианска комисия, която направи рекомендациите, и Борис Велчев, който е бил и основен прокурор, и президентски консултант, и парламентарен арбитър. “Кой ще управлява контролиращия ”, попита президентът. “Идеята за следствие върху основния прокурор е тематика от 10 години, а чак в залеза на своето ръководство министър председателят Борисов реши да се занимава с нея ”, съобщи Радев.

Не е красиво Борисов да чува за “залеза ” си в годината, когато преведе ГЕРБ през голям имиджов скандал в партията, само че все пак завоюва два вота, подвигна заплатите на учителите, изкара сполучливо европредседателство, излъчи комисар с основен сектор и е на прага на чакалнята на еврозоната. Подобни подмятания за някакъв (без)славен завършек на този декор не са нещо, което министър председателят може да подмине. “Кой му дава право да приказва от името на народа ”, изригна той. Но както самичък сподели, краят на мандатите трансформира политическата тирада. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР