За един лайк по-малко: Има ли смисъл от скриването на харесванията в Инстаграм?
След като дълго време се говореше, че обществената мрежа има желание да направи броя на харесванията скрити, през май тази година Канада беше първата страна, в която този опит беше въведен. Последваха Австралия, Бразилия, Ирландия, Италия, Япония и Нова Зеландия. До България този тест може да стигне, може и да не стигне. Темата по какъв начин това би повлияло на бизнеса и на инфлуенсърите, за които бутонът лайк несъмнено има значение, обаче продължава. И макар че мнозина се пробват да намерят повече плюсове, в сравнение с минуси в този обществен опит, се чудим дали има смисъл от него и по кое време един бутон стартира да дефинира толкоз доста живота ни?
Може би когато започнахме да изкарваме пари от това или когато прекалено много стартира да ни пука какъв брой ще се хареса фотографията ни, даже и да не сме инфлуенсъри? Помните ли го времето преди този бутон? Онова, в което бутонът лайк беше маркираният пръст върху преди малко отпечатаната на хартия фотография. Само че тогава ние определяхме кой ще я хване в ръцете си. Сега сякаш го вършим с опцията „ конфиденциален акаунт “, с цел да направляваме достъпа, с цел да направляваме лайковете. Едно време не ни беше значимо кой ще ни лайкне фотосите. Събирахме ги в едни прашни албуми, с цел да ги разпростирам тогава, когато желаеме да се върнем обратно, да забележим кои сме били и къде е било щастието ни. Нещо, което за поколението Z това би изглеждало като една друга далечна ера.
Сега трупаме фотосите в телефоните си. С хиляди. Повечето от тях даже не поглеждаме повече, само че в случай че телефонът се бъгне, можем да ги изгубим за секунди. Настава суматоха, като че ли животът ни се е изтрил. Ама не е. Когато смените телефона, трансферирате ли си фотосите? Не. Остават в една памет, в един излишен телефон и май даже не ви липсват, нали?
Защо са ни, когато имаме обществени мрежи, в които можем да си споделяме спомените безкрайно и с целия свят. На лов за лайкове. Кога в действителност ни станаха толкоз значими?
„ Искаме вашите другари да се концентрират върху фотосите и видеата, които споделяте, не върху това какъв брой лайкове получават “, изясняват от Фейсбук Inc. А нека, но едва ли.
Има още...
Може би когато започнахме да изкарваме пари от това или когато прекалено много стартира да ни пука какъв брой ще се хареса фотографията ни, даже и да не сме инфлуенсъри? Помните ли го времето преди този бутон? Онова, в което бутонът лайк беше маркираният пръст върху преди малко отпечатаната на хартия фотография. Само че тогава ние определяхме кой ще я хване в ръцете си. Сега сякаш го вършим с опцията „ конфиденциален акаунт “, с цел да направляваме достъпа, с цел да направляваме лайковете. Едно време не ни беше значимо кой ще ни лайкне фотосите. Събирахме ги в едни прашни албуми, с цел да ги разпростирам тогава, когато желаеме да се върнем обратно, да забележим кои сме били и къде е било щастието ни. Нещо, което за поколението Z това би изглеждало като една друга далечна ера.
Сега трупаме фотосите в телефоните си. С хиляди. Повечето от тях даже не поглеждаме повече, само че в случай че телефонът се бъгне, можем да ги изгубим за секунди. Настава суматоха, като че ли животът ни се е изтрил. Ама не е. Когато смените телефона, трансферирате ли си фотосите? Не. Остават в една памет, в един излишен телефон и май даже не ви липсват, нали?
Защо са ни, когато имаме обществени мрежи, в които можем да си споделяме спомените безкрайно и с целия свят. На лов за лайкове. Кога в действителност ни станаха толкоз значими?
„ Искаме вашите другари да се концентрират върху фотосите и видеата, които споделяте, не върху това какъв брой лайкове получават “, изясняват от Фейсбук Inc. А нека, но едва ли.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ