След като активистите на Възраждане“ свършиха своята работа, неоконсервативният инфлуенсър

След като деятелите на „ Възраждане “ свършиха своята работа, неоконсервативният инфлуенсър  между тяхната демонстрация и други протестни акции. Фокусът се измести към „ либералите “ и „ умнокрасивите “, които съгласно него правели същото. Като образец за „ умнокрасив “ митинг Шкварек показа друга фотография от митинг на „ Възраждане “, в който в митинг за отбрана на Паметника на Съветската войска.

Трета фотография, в действителност от „ умнокрасив “, т.е. цивилен митинг, демонстрира вандалско къртене на жълти павета. Изображението беше употребявано неведнъж от ПИК и „ 24 часа “ за дискредитиране на митингите през 2020 година, както и акцията с мятане на яйца, още веднъж коментирана в „ БЛИЦ “. По време на тези митинги имаше арестувани, а множеството спокойно протестиращи се разграничиха както от вандалските прояви, по този начин и от акциите на „ Отровното трио “ – тогава „ БЛИЦ “ отрази законната рецензия като „ разединение измежду протестиращите “.

Това е единствено началото

Костадин Костадинов сбито сподели в своя профил, че „ това е единствено началото “. За „ лицемерието на либералите “ се приказва неколкократно и в мненията към поста на Костадинов – щом едните вандалстват, както се твърди, за какво другите да не вандалстват.

Костадинов, също като Шкварек, си служи с речника на антиевропейската и антидемократична агитация в България. В този роман „ народът “ е жертва на „ хегемон “ (САЩ, Брюксел), изверг на „ либерализма “. „ Кръгът Капитал “, Неправителствени организации секторът и правозащитните организации рушели националното и обслужвали „ непознати ползи “, тъй като били „ послушковци “ на Брюксел и/или били непосредствено „ купени “ от Сорос, „ Америка за България “, Вашингтон. Врагоманията има доста прилагателни – „ задгранични сътрудници “, „ соросоиди “, „ грантаджии “, „ жълтопаветници “, „ либерали “, „ умнокрасиви “.

Всичко това е разказано буквално през 2017 година.

Този речник цели да дехуманизира цяла група хора и да внуши на обществото, че те не просто му желаят злото, само че и са първопричината за всичките му проблеми. Ако през 2017 година този речник беше единствено маргинален и занапред влизащ в приложимост, през 2023 година към този момент е напълно мейнстрийм.

Новата врагомания

„ Формулата Шкварек “, показана от инфлуенсъра в персоналния му профил във връзка политическото риалити с присъединяване на основния прокурор и лицата към него, гласи, „ че за България постоянно е положително това, което дразни/натъжава „ умнокрасивите “ в политиката и противоположното - неприятно, в случай че ги радва. Ако тези хора - „ Капитал “, „ Дневник “, „ Демократична България “ и всичките им онлайн инфлуенсъри, карикатуристи и доносници [Костадинов назовава „ Демократична България “ – „ Доносническа България “, бел. авт.] желаят нечия оставка - аз съм срещу нея. Ако поддържат някого - желая му оставката. “

В сходен мироглед към този момент не е значим индивидът или аргументът, а лагерът, към който той принадлежи. Тук има явен паралел с тъмните времена от близкото минало, в които хората бяха отписвани единствено заради групата, към която се числят. Новото „ наши “ против „ ваши “ не е в подтекста на братския Съюз на съветските социалистически републики, който ни пази от „ прогнилия Запад “, а в подтекста на самостоятелна горда България и нейните патриоти, която отстояват обичайните си полезности и оцеляват в „ разпадащ се свят на разврат и демократичен диктат “.

Кадифена свирепост

Шкварек и Костадинов черпят от международния краен набожен неоконсерватизъм. Едно от особените качества на тази модерна миш-маш идеология е нейното богатство лице. Това богатство лице не споделя намерено какво мисли: да вземем за пример - „ ние считаме, че гей хората не са естествени хора и че не заслужават да живеят наедно с нас “, а вместо това твърди: „ Ние пазим морала и традициите на брака си, децата си “. Но в това време отхвърля сериозните просветителни и фамилни политики, поддръжката за самотните майки, не желае и надзор над домашното принуждение.

Това положително лице не споделя „ ние се опасяваме и гнусим от чужденците “, а споделя, че мигрантите не могат да се интегрират културно, че крадат и са нарушители и за нас е значимо да опазим нацията си и нейните устои (без да се преглежда миграцията като икономическа, политическа и културна мощ, без да се вглежда в статистиките, без поддръжка за културата и т.н.).

Благото лице на Русия не споделя „ ние изпълняваме имперските си упоритости “, а споделя „ ние пазиме украинците от нацистите и НАТО “.

Тази изразителност може да се усуква до безконечност. Затова и работи – не тъй като множеството хора са жестоки, а тъй като всеки желае да пазим своите обичаи, да живеем в общество с морал и почитание, с ниска престъпност и ясна еднаквост, и в случай че може - в международен мир. Въпросът е кой по какъв начин ни предлага това и до каква степен е допустимо по този метод.

В интервал на навсякъде съмнение в институциите поради напълно действителните им проблеми, на хронични дефекти в медиите, на стопански рецесии, пандемии и войни, хората са по-уязвими от всеки път. И по-склонни към крайности. В такива интервали се появяват и радикалните водачи, подготвени да ни тикат към тези крайности. Това са законите на историята.

Не бива да губим човешкото

Все по-голяма част от българите имат вяра, че стабилната еднаквост и здравото общество идват след трайното угнетяване и унищожаване на избрани детайли от него. Това важи освен за деятелите на „ Възраждане “ или неоконсерваторите, а и за някои демократично настроени хора – измежду мненията в мрежата с смут видях съчетанието „ Народен съд “ (чест апел измежду симпатизанти на Костадинов) и други апели за принуждение.

Всяка рискова позиция зарежда ответната ѝ: колкото повече една група хора атакува друга, толкоз повече тя ще се отбранява. Колкото повече една група хора се усеща застрашена – дали от сенките на мигранти, хомосексуални хора, „ джендъри “ и „ либерасти “ или от действителните проблеми на глобализацията, икономическия срив, корупцията и загубата на обществена и самостоятелна еднаквост, подбудена от новите технологии – толкоз повече ще е податлива на рискови решения.

В символичните акции, в които с багра бяха заливани посолствата на Русия в чужбина, боята символизираше пролятата украинска кръв. Чия кръв символизира боята по фасадата на Европейския парламент в София?

Кръвта на руснаците, които „ героичен “ загивали, с цел да спасят Украйна от въображаемите нацисти и от НАТО, както твърди съветската агитация?Или кръвта на украинците, за които съветската агитация отново упреква Европа? С кръв ли приключва краят, обещан от Костадин Костадинов? Чия?

Към нова задънена улица?

Когато едно общество живее в разнообразни действителности, това е групова контузия. Когато превърнем другите в „ другите “, това е рецесия на моралното. Когато съществуването ни се осмисля само с това, че стоим против тези „ други “, това е рецесия на личността. Когато се превърнем в идеологията си, религията си и нацията си, това е рецесия на човешкото. Когато забравим, че принадлежността ни към Европейски Съюз е довела до най-хубавото време за България, за развиването на чийто цялостен капацитет е попречила единствено вътрешната корупция, това е рецесия на паметта. Всичко това дружно е причина за нещо доста много ужасно.

Няма предупреден край, до момента в който още можем да приказваме един с различен. Прекрачена е единствено границата от думи към алегорично принуждение. Все още можем да се върнем обратно и да бъдем на първо място хора, а след това българи и патриоти. А можем и да продължим напред в тази посока. По пътеката на Костадинов – към поредна задънена улица за България.