Между олимпийското злато и смъртта: болното сърце на една шампионка
След години неотклонен труд Ингрид най-сетне докосваше това, за което мечтаеше от дете. Само след броени метри тя щеше да прекоси финалната линия на най-важното съревнование в живота ѝ, с цел да се окичи с първия си олимпийски орден. За Ингрид оставаше едно последно изпитание, с цел да стигне финала, само че нейното болно сърце я спираше. То като че ли ѝ споделяше: " стой, има по-важни неща в живота ". Ингрид обаче се бе вглъбила в своята фантазия и това, което осмисля живота ѝ - биатлонът. Тя искаше да покори олимпийски връх - тук и в този момент, без да чака втори късмет. Ингрид заглуши разсъдъка си, не послуша сърцето си и пое към финала, до момента в който не разбра сигнала на своето сърце: " стой, има по-важни неща в живота "...
Макар и на едвам 25 години, Ингрид Ландмарк Тандреволд знаеше, че има проблем със сърцето си. Една от най-хубавите биатлонистки на Норвегия е диагностицирана с предсърдно мъждене - несиметричен сърдечен темп, при който сърцето ти прескача. Това е здравословен проблем, за който естествените хора даже може да не схванат, че имат. За състезател от такава големина като Ингрид обаче сходен сърдечен проблем е сигнална лампичка, която би трябвало да се следи всекидневно. При сходни физически натоварвания, на които Ингрид подлага тялото си, тази сигнална лампичка " светва " понякога. Когато обаче Ингрид видя в далечината първия си олимпийски орден в преследването на 10 километра на Игрите в Пекин, тя не помни за тази " лампичка ", която светеше в блестящо алено и искаше да ѝ каже нещо... нещо доста значимо.
В опит да застигне биатлонистката пред себе си в борбата за сребърното отличие в Пекин, Ингрид Тандреволд опита да каже на сърцето си да замълчи още малко, да изчака до финалната линия. Нейното болно сърце обаче не можеше да чака - то ѝ сподели да спре на мига, или ще се наложи да я спре самó. Ингрид към този момент имаше няколко международни трофеи с щафетата на Норвегия, както и няколко медала на международни и европейски шампионати, само че тя мечтаеше за олимпийски орден - и то в самостоятелна дисциплинираност. Подобна опция се отдава един път на четири години, а шансът да се събереш тъкмо в този ден за орден е извънредно необичаен. Ингрид се нуждаеше от съвършена пукотевица и чудесно ски тичане, с цел да се намеси в борбата за медалите в един от най-конкурентните зимни спортове. Затова и Ингрид опита да пренебрегне сигналите на сърцето си, което обаче не ѝ разреши да сбъдне фантазията си - не и в този момент.
Макар и да се движеше за орден, в последните метри на надпреварата Ингрид Тандреволд просто рухна - тя мина границата на своите благоприятни условия и изпадна в тотална физическа отпадналост. Мечтата за орден към този момент се бе изпарила, само че за Ингрид даже изглеждаше непостижимо да стигне до финалната линия. Състезателката, която допреди няколко минути летеше по трасето, в този момент изглеждаше като че ли за първи път поставя ските. Нейните придвижвания бяха мудни, тромави; тялото ѝ се поклащаше извънредно, а около трасето се виждаха обезпокоени физиономии от треньорския щаб на норвежците. Всички присъстващи на арената - треньори, фенове, даже състезатели бяха затаили мирис и се молеха за живота на Ингрид. Защото в оня миг тя изглеждаше толкоз безпомощна, че изплаши всички до гибел.
От борба за второто място Ингрид финишира едвам 14-а, само че нейното класиране към този момент нямаше значение. Норвежката се сгромоляса на финала, а към нея незабавно се затичаха треньори и състезатели, с цел да ѝ окажат помощ. Ингрид Тандреволд колабира на снега и изпадна в безсъзнание. Тя незабавно бе изнесена на ръце от финалната сцена, с цел да ѝ се окаже оптимално бърза здравна помощ. Само няколко дни по-рано Ингрид изпадна в сходна обстановка и по време на спринта на 7,5 километра, когато още веднъж се нуждаеше от помощ. Тогава тя даже изясни, че не си спомня последните метри от нейното съревнование. Колко обаче бе рационално тя да бъде позволена до старт в преследването единствено два дни по-късно?
Ингрид към този момент е добре, в устойчиво положение. Тя обаче ще пропусне последните стартове в биатлона на Зимната олимпиада като превантивна мярка. " Беше решено, че няма да бъда позволена до други дистанции на Олимпиадата заради здравословни аргументи. Много съм тъжна, сърцето ми е разрушено ", показа разочарованата Ингрид. " Аз съм единствено на 25 години и се надявам да имам доста сполучливи години пред себе си. Тъй като имам проблеми със сърцето отпреди, ще би трябвало да бъдем деликатни отсега нататък ", добави Ингрид.
Между олимпийското злато и гибелта: по този начин изглеждаше последното съревнование на Ингрид на Зимните олимпийски игри в Пекин. Единственото, на което можем да се надяваме, е това съревнование да не се окаже последно в кариерата на Ингрид. Нейният хъс и мъжество заслужават да бъдат възнаградени и един ден тя да сбъдне фантазията си - да стъпи на олимпийския връх. Дотогава обаче Ингрид би трябвало да премисли и значимите неща в нейния живот - тъй като здравето постоянно би трябвало да бъде преди всичко за всеки човек.
Ингрид Тандреволд: една шампионка, която бе подготвена да заплати прекомерно висока цена, с цел да сбъдне фантазията си.
Макар и на едвам 25 години, Ингрид Ландмарк Тандреволд знаеше, че има проблем със сърцето си. Една от най-хубавите биатлонистки на Норвегия е диагностицирана с предсърдно мъждене - несиметричен сърдечен темп, при който сърцето ти прескача. Това е здравословен проблем, за който естествените хора даже може да не схванат, че имат. За състезател от такава големина като Ингрид обаче сходен сърдечен проблем е сигнална лампичка, която би трябвало да се следи всекидневно. При сходни физически натоварвания, на които Ингрид подлага тялото си, тази сигнална лампичка " светва " понякога. Когато обаче Ингрид видя в далечината първия си олимпийски орден в преследването на 10 километра на Игрите в Пекин, тя не помни за тази " лампичка ", която светеше в блестящо алено и искаше да ѝ каже нещо... нещо доста значимо.
В опит да застигне биатлонистката пред себе си в борбата за сребърното отличие в Пекин, Ингрид Тандреволд опита да каже на сърцето си да замълчи още малко, да изчака до финалната линия. Нейното болно сърце обаче не можеше да чака - то ѝ сподели да спре на мига, или ще се наложи да я спре самó. Ингрид към този момент имаше няколко международни трофеи с щафетата на Норвегия, както и няколко медала на международни и европейски шампионати, само че тя мечтаеше за олимпийски орден - и то в самостоятелна дисциплинираност. Подобна опция се отдава един път на четири години, а шансът да се събереш тъкмо в този ден за орден е извънредно необичаен. Ингрид се нуждаеше от съвършена пукотевица и чудесно ски тичане, с цел да се намеси в борбата за медалите в един от най-конкурентните зимни спортове. Затова и Ингрид опита да пренебрегне сигналите на сърцето си, което обаче не ѝ разреши да сбъдне фантазията си - не и в този момент.
Макар и да се движеше за орден, в последните метри на надпреварата Ингрид Тандреволд просто рухна - тя мина границата на своите благоприятни условия и изпадна в тотална физическа отпадналост. Мечтата за орден към този момент се бе изпарила, само че за Ингрид даже изглеждаше непостижимо да стигне до финалната линия. Състезателката, която допреди няколко минути летеше по трасето, в този момент изглеждаше като че ли за първи път поставя ските. Нейните придвижвания бяха мудни, тромави; тялото ѝ се поклащаше извънредно, а около трасето се виждаха обезпокоени физиономии от треньорския щаб на норвежците. Всички присъстващи на арената - треньори, фенове, даже състезатели бяха затаили мирис и се молеха за живота на Ингрид. Защото в оня миг тя изглеждаше толкоз безпомощна, че изплаши всички до гибел.
От борба за второто място Ингрид финишира едвам 14-а, само че нейното класиране към този момент нямаше значение. Норвежката се сгромоляса на финала, а към нея незабавно се затичаха треньори и състезатели, с цел да ѝ окажат помощ. Ингрид Тандреволд колабира на снега и изпадна в безсъзнание. Тя незабавно бе изнесена на ръце от финалната сцена, с цел да ѝ се окаже оптимално бърза здравна помощ. Само няколко дни по-рано Ингрид изпадна в сходна обстановка и по време на спринта на 7,5 километра, когато още веднъж се нуждаеше от помощ. Тогава тя даже изясни, че не си спомня последните метри от нейното съревнование. Колко обаче бе рационално тя да бъде позволена до старт в преследването единствено два дни по-късно?
Ингрид към този момент е добре, в устойчиво положение. Тя обаче ще пропусне последните стартове в биатлона на Зимната олимпиада като превантивна мярка. " Беше решено, че няма да бъда позволена до други дистанции на Олимпиадата заради здравословни аргументи. Много съм тъжна, сърцето ми е разрушено ", показа разочарованата Ингрид. " Аз съм единствено на 25 години и се надявам да имам доста сполучливи години пред себе си. Тъй като имам проблеми със сърцето отпреди, ще би трябвало да бъдем деликатни отсега нататък ", добави Ингрид.
Между олимпийското злато и гибелта: по този начин изглеждаше последното съревнование на Ингрид на Зимните олимпийски игри в Пекин. Единственото, на което можем да се надяваме, е това съревнование да не се окаже последно в кариерата на Ингрид. Нейният хъс и мъжество заслужават да бъдат възнаградени и един ден тя да сбъдне фантазията си - да стъпи на олимпийския връх. Дотогава обаче Ингрид би трябвало да премисли и значимите неща в нейния живот - тъй като здравето постоянно би трябвало да бъде преди всичко за всеки човек.
Ингрид Тандреволд: една шампионка, която бе подготвена да заплати прекомерно висока цена, с цел да сбъдне фантазията си.
Източник: sportlive.bg
КОМЕНТАРИ