Защо Израел отново се готви за избори?
След едвам 12 месеца ръководство водачите на необятната, само че извънредно отслабена израелска ръководеща коалиция, тази седмица " се предадоха ", заявявайки, че ще разхлабен Народното събрание и ще провеждат нови избори - петите за по-малко от четири години.
Защо това продължава да се случва?
Най-простият отговор е, че Израел е надълбоко - и съвсем поравно - разграничен по въпроса дали Бенямин Нетаняху би трябвало да е министър председател. Но това се случва и тъй като израелската политическа система се състои от идеологически разнородни партии, които би трябвало да образуват съюзи (и от време на време да се отхвърлят от тях), с цел да получат това, което желаят.
Ето взор върху това по какъв начин Израел стигна дотук и какво следва.
Многопартийна политика
Израелците гласоподават за партии и в 74-годишната история на страната нито една секта не е печелила независимо болшинство в 120-членния парламент - Кнесета. Така че след изборите бъдещият министър-председател, който и да е той, би трябвало да образува коалиция, с цел да събере болшинство от най-малко 61 места.
Това дава несъразмерно огромно въздействие на дребните партии. Почти постоянно след изборите вниманието се концентрира върху една или повече партии, от които зависи кой ще ръководи, и върху съответните им претенции. Например, на изборите предходната година в Народното събрание влязоха 13 партии. Това може да докара до продължаващи със седмици договаряния и пазарлъци сред водачите на разнообразни партии.
Ако никой не успее да образува болшинство, както се случи след гласуванията през април и септември 2019 година, страната се връща пред урните, а държавното управление продължава да извършва функционалностите си като длъжностен кабинет.
Въпреки това не би трябвало да е толкоз комплицирано. Националистически и религиозни партии завоюваха множеството места в Кнесета на последните четири вота, единствено да можеха да се схванат между тях.
Тук на сцената излиза Нетаняху.
Обичайте го или го мразете
За неговите поддръжници с десни и религиозни убеждения, Нетаняху е " Кралят на Израел " - националист, който не се извинява за това, и деец в политиката, който може да се изправи против международни водачи - от съветския президент Владимир Путин до президента на Съединени американски щати Джо Байдън, превеждайки Израел през многото провокации за сигурността му.
За съперниците си, в това число водачите на досегашната коалиция, той в най-хубавия случай е лъжец, а в най-лошия - опасност за демокрацията. Те се обосновават с продължаващо дело за корупция против него, с властния му жанр и навика му да подклажда вътрешни разделения за политическа полза.
Нетаняху е най-дълго управлявалият министър председател на Израел и неговата партия " Ликуд " или печелеше, или оставаше втора с дребна разлика на последните четири вота. Той обаче не съумя да образува дясно болшинство, тъй като някои от идеологическите му съдружници, в това число някогашни помощници, отхвърлят да се коалират с него.
Да вземем за образец Авигдор Либерман. Заселникът на Западния бряг, оглавяващ дясна партия и от дълго време прочут с пламенната си антиарабска изразителност, може да наподобява като явен съдружник. Но той се раздели с Нетаняху през 2019 година и отхвърля да взе участие в съдружно държавно управление с него или с неговите ултраортодоксални съдружници.
Либерман даже поддържа законопроект, който би забранил на всеки, на който е предявено обвиняване по наказателно дело, да стане министър-председател - опит да се постави завършек на политическата кариера на Нетаняху.
Трудна коалиция
Миналата година, след четвъртите избори, съперниците на Нетаняху съумяха да го смъкват от власт.
Нафтали Бенет – различен десен политик, някогашен съдружник на Нетаняху – и центристът Яир Лапид сътвориха коалиция от осем политически партии от целия идеологически набор, от десни националисти до бранители на палестинската държавност, в това число дребна арабска ислямистка партия.
За известно време тези фракции оставиха настрани идеологическите си разлики и работиха дружно. Правителството одобри бюджет, преодоля две талази на ковид, без да постанова локдаун, усъвършенства дипломатическите връзки с арабските и мюсюлманските страни и избягваше война. Като министър-председател Бенет даже се опита да посредничи сред Русия и Украйна.
От самото начало обаче държавното управление разполагаше с извънредно нежно болшинство и Нетаняху насочи голям напън против десните му членове, обвинявайки ги, че са влезнали в партньорство с терористи и са предали гласоподавателите си. Няколко десни членове на обединението получиха смъртни закани, в това число Бенет.
В последна сметка мнозина се огънаха и партията на Бенет " Ямина " съвсем се разпадна. Правителството загуби болшинството си през април. Този месец то не съумя да одобри закон, удължаващ специфичния статут на еврейски заселници на окупирания Западен бряг, което множеството израелци считат за жизненоважно.
Нови избори, същите разделения
Очаква се израелците да се върнат пред урните още през октомври, като изтощено ще се изправят пред към този момент прочут избор.
Нетаняху се надява да се завърне и се чака " Ликуд " и неговите съдружници да завоюват повече гласове от предишния път. Някои от неговите десни съперници, отслабени от присъединяване си в обединението, могат да изгубят част или всичките си места.
Твърде рано е обаче за каквито и да било надеждни изследвания и даже Нетаняху и неговите съдружници да завоюват повече места, те още веднъж може да не съумеят да получат болшинство.
Ако това се случи, доста от същите партии, които образуваха досегашното държавно управление, ще получат опцията да основат нова коалиция, която ще се изправи пред същите усложнения.
А в случай че никоя от страните няма задоволително поддръжка за сформиране на държавно управление?
Познахте: ще има нови избори.
Защо това продължава да се случва?
Най-простият отговор е, че Израел е надълбоко - и съвсем поравно - разграничен по въпроса дали Бенямин Нетаняху би трябвало да е министър председател. Но това се случва и тъй като израелската политическа система се състои от идеологически разнородни партии, които би трябвало да образуват съюзи (и от време на време да се отхвърлят от тях), с цел да получат това, което желаят.
Ето взор върху това по какъв начин Израел стигна дотук и какво следва.
Многопартийна политика
Израелците гласоподават за партии и в 74-годишната история на страната нито една секта не е печелила независимо болшинство в 120-членния парламент - Кнесета. Така че след изборите бъдещият министър-председател, който и да е той, би трябвало да образува коалиция, с цел да събере болшинство от най-малко 61 места.
Това дава несъразмерно огромно въздействие на дребните партии. Почти постоянно след изборите вниманието се концентрира върху една или повече партии, от които зависи кой ще ръководи, и върху съответните им претенции. Например, на изборите предходната година в Народното събрание влязоха 13 партии. Това може да докара до продължаващи със седмици договаряния и пазарлъци сред водачите на разнообразни партии.
Ако никой не успее да образува болшинство, както се случи след гласуванията през април и септември 2019 година, страната се връща пред урните, а държавното управление продължава да извършва функционалностите си като длъжностен кабинет.
Въпреки това не би трябвало да е толкоз комплицирано. Националистически и религиозни партии завоюваха множеството места в Кнесета на последните четири вота, единствено да можеха да се схванат между тях.
Тук на сцената излиза Нетаняху.
Обичайте го или го мразете
За неговите поддръжници с десни и религиозни убеждения, Нетаняху е " Кралят на Израел " - националист, който не се извинява за това, и деец в политиката, който може да се изправи против международни водачи - от съветския президент Владимир Путин до президента на Съединени американски щати Джо Байдън, превеждайки Израел през многото провокации за сигурността му.
За съперниците си, в това число водачите на досегашната коалиция, той в най-хубавия случай е лъжец, а в най-лошия - опасност за демокрацията. Те се обосновават с продължаващо дело за корупция против него, с властния му жанр и навика му да подклажда вътрешни разделения за политическа полза.
Нетаняху е най-дълго управлявалият министър председател на Израел и неговата партия " Ликуд " или печелеше, или оставаше втора с дребна разлика на последните четири вота. Той обаче не съумя да образува дясно болшинство, тъй като някои от идеологическите му съдружници, в това число някогашни помощници, отхвърлят да се коалират с него.
Да вземем за образец Авигдор Либерман. Заселникът на Западния бряг, оглавяващ дясна партия и от дълго време прочут с пламенната си антиарабска изразителност, може да наподобява като явен съдружник. Но той се раздели с Нетаняху през 2019 година и отхвърля да взе участие в съдружно държавно управление с него или с неговите ултраортодоксални съдружници.
Либерман даже поддържа законопроект, който би забранил на всеки, на който е предявено обвиняване по наказателно дело, да стане министър-председател - опит да се постави завършек на политическата кариера на Нетаняху.
Трудна коалиция
Миналата година, след четвъртите избори, съперниците на Нетаняху съумяха да го смъкват от власт.
Нафтали Бенет – различен десен политик, някогашен съдружник на Нетаняху – и центристът Яир Лапид сътвориха коалиция от осем политически партии от целия идеологически набор, от десни националисти до бранители на палестинската държавност, в това число дребна арабска ислямистка партия.
За известно време тези фракции оставиха настрани идеологическите си разлики и работиха дружно. Правителството одобри бюджет, преодоля две талази на ковид, без да постанова локдаун, усъвършенства дипломатическите връзки с арабските и мюсюлманските страни и избягваше война. Като министър-председател Бенет даже се опита да посредничи сред Русия и Украйна.
От самото начало обаче държавното управление разполагаше с извънредно нежно болшинство и Нетаняху насочи голям напън против десните му членове, обвинявайки ги, че са влезнали в партньорство с терористи и са предали гласоподавателите си. Няколко десни членове на обединението получиха смъртни закани, в това число Бенет.
В последна сметка мнозина се огънаха и партията на Бенет " Ямина " съвсем се разпадна. Правителството загуби болшинството си през април. Този месец то не съумя да одобри закон, удължаващ специфичния статут на еврейски заселници на окупирания Западен бряг, което множеството израелци считат за жизненоважно.
Нови избори, същите разделения
Очаква се израелците да се върнат пред урните още през октомври, като изтощено ще се изправят пред към този момент прочут избор.
Нетаняху се надява да се завърне и се чака " Ликуд " и неговите съдружници да завоюват повече гласове от предишния път. Някои от неговите десни съперници, отслабени от присъединяване си в обединението, могат да изгубят част или всичките си места.
Твърде рано е обаче за каквито и да било надеждни изследвания и даже Нетаняху и неговите съдружници да завоюват повече места, те още веднъж може да не съумеят да получат болшинство.
Ако това се случи, доста от същите партии, които образуваха досегашното държавно управление, ще получат опцията да основат нова коалиция, която ще се изправи пред същите усложнения.
А в случай че никоя от страните няма задоволително поддръжка за сформиране на държавно управление?
Познахте: ще има нови избори.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ