Какво върна Белгия от първия министър-председател на Конго
След близо 61 години след гибелта на Патрис Лумумба, един от демократичните водачи на Конго, една част от него най-сетне се върна назад в родината му. След ужасяващото ръководство на Белгия и обстоятелството, че се прави един от най-жестоките геноциди от европейска страна, прави историята още по-интересна.
Трябва да разберем, че Белгия продължава да търси метод, с който освен да признае виновността си, само че и да излезе колкото се може по-невинна. Освен това няма по какъв начин да пропуснем и обстоятелството, че на фона на всички събития в Европа, Белгия най-сетне стартира да приказва и даже да признава за своето колониално минало.
За децата на Лумумба, това е един сладкогорчив миг. Оказва се, че от един човек, прочут още като конгоанският воин, е останал единствено един златен зъб.
Харизматичният Лумумба е взел властта през 1960 година, когато Конго стартира да се бори за своята самостоятелност в Белгия през 1960 година Неговото време в кабинета е извънредно малко – по-малко от седем месеца. Лумумба e погубен по време на белгийски прелом през 1961 година На 17 януари точно Лумумба е разстрелян, а неговото тяло е изгорено и хвърлено в плитък гроб.
За да няма никакви следи от първия, който в миналото се осмелява да приказва за независимост на страната си, белгийците го карат на близо 200 километра от мястото на убийството. По-късно го ексхумират и всички остатъци се слагат в киселина, с цел да бъде напълно премахнат от историята. Герард Соете, белгийски полицейски комисар ще взе участие освен в осъществяването на смъртната му присъда, само че даже ще вземе част в осакатяването на тялото.
Като артефакт от самото събитие, съумява да вземе златния зъб на Лукумба и два негови пръста. След Смъртта на Соете, останките стават владеене на неговата щерка. Дъщерята на Лумумба – Джулиана ще съобщи, че не може да си показа каква ненавист би трябвало да изпитва един човек, с цел да успее да извърши нещо сходно.
Интересно е, че дамата припомня по какъв начин и самите нацисти са правили същото, взимайки артефакти от жертвите си. След близо две години очакване и послание към белгийския крал Филипе, тя най-сетне получава единственото, което е останало – златният зъб.
На самата гала, която се организира в Брюксел, министър-председателят Александър де Кро декларира, че Белгия поема „ моралната отговорност “ за убийството на татко ѝ.
