Димитровград отново ще се нарича Цариброд, нови привилегии за българите там
След 68-годишно спиране Димитровград в Сърбия получи публично остарялото са название - Цариброд. Сръбският град, обитаем най-вече с етнически българи, към този момент има две имена - Димитровград на сръбски и Цариброд на български. Българите в западната ни съседка към този момент могат да се вписват в гражданските регистри и с българските си семейства.
След 2-годишни дипломатически старания и договаряния сред България и Сърбия - по този начин се стигна дотук.
Темата за използването на имената на нашите сънародници и правото да се вписват в регистрите с българските си окончания, повдигнаха някогашният ръководител на Народното събрание Димитър Главчев през 2017 година, вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и не на последно място президентът Румен Радев при визитата му точно в Цариброд през юни предходната година, когато се срещна със сръбския си сътрудник Александър Вучич.
Днес беше разяснено по какъв начин нашите сънародници могат да трансформират имената си в регистрите, а на публична гала беше заменена и табелата на общината, улиците също получават двойно изписване - на сръбски и български.
И министър председателят Бойко Борисов, който през вчерашния ден получи най-висшето държавно отличие на Сърбия - " Орденът на Републиката ", акцентира какъв брой старания са положени, с цел да се стигне дотук.
Димитровград одобри и първото си име - Цариброд. И двете ще бъдат в приложимост и с идентична правна мощ.
Радко Влайков, дипломат на България в Сърбия: По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Мисля, че днешното събитие е едно прелестно начало и за по-натам да бъдат решавани съответни въпроси на българското национално малцинство.
Ивана Давидков е родом от Цариброд, преподава българска лингвистика в Белград и се надява, че към този момент може да стане Давидкова.
Ивана Давидков, учител по българска лингвистика: Всичките тези права на националното малцинство: проучване на български език, български паралелки, вписването на имената, промяната на името на града, което в действителност си е Цариброд и в никакъв случай не е преставало да бъде - аз съм доста щастлива, че това се случи най-сетне.
Промяната в " Закона за гражданската регистрация " позволи всички етнически българи да се вписват в регистрите с фамилните си имена с български окончания.
Андрей Ковачев, член на президентството на Екологичен потенциал: Трябва да възстановим историческата правдивост, би трябвало да има прехранване за хората, които живеят тук, младежите да могат да се образоват на майчин език, на български език, да има задоволително доста учебници, паралелки с деца с млади българчета, които са в Босилеград и в Цариброд.
Сръбската си персонална карта незабавно ще промени и Злата Шукарев.
Злата Шукарев, българка от Цариброд: Ще си трансформира името, тъй като аз с години наред подписвах с Шукарева, а не Шукарев. Аз се по тази причина и борих толкоз години.
За сръбските управляващи разширението правата на българското малцинство е още една стъпка към по-добри съседски връзки и Европейския съюз.
Владица Димитров, кмет на Димитровград/Цариброд - Всеки, който желае да посочва града - Димитровград. Който не желае - може да го посочва Цариброд. Това е компромисно решение. Сърбия пази езика, традициите и културата на малцинствата, както е написано в нашата Конституция.Д-р Иван Бошняк, държавен секретар в Министерството на държавната администрация и локално самоуправление: В Сърбия имаме 22 национални съвета на малцинствата, които вземат решение въпроси в образованието, формалната приложимост на езиците и настояванията на малцинствата. Такива препоръки имат румънското малцинство на север, бошняците на запад, българите на изток.
Градът, в който половината поданици се самоопределят като българи, има и доста улици с български имена и монумент на Апостола на свободата Васил Левски.
След 2-годишни дипломатически старания и договаряния сред България и Сърбия - по този начин се стигна дотук.
Темата за използването на имената на нашите сънародници и правото да се вписват в регистрите с българските си окончания, повдигнаха някогашният ръководител на Народното събрание Димитър Главчев през 2017 година, вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и не на последно място президентът Румен Радев при визитата му точно в Цариброд през юни предходната година, когато се срещна със сръбския си сътрудник Александър Вучич.
Днес беше разяснено по какъв начин нашите сънародници могат да трансформират имената си в регистрите, а на публична гала беше заменена и табелата на общината, улиците също получават двойно изписване - на сръбски и български.
И министър председателят Бойко Борисов, който през вчерашния ден получи най-висшето държавно отличие на Сърбия - " Орденът на Републиката ", акцентира какъв брой старания са положени, с цел да се стигне дотук.
Димитровград одобри и първото си име - Цариброд. И двете ще бъдат в приложимост и с идентична правна мощ.
Радко Влайков, дипломат на България в Сърбия: По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Мисля, че днешното събитие е едно прелестно начало и за по-натам да бъдат решавани съответни въпроси на българското национално малцинство.
Ивана Давидков е родом от Цариброд, преподава българска лингвистика в Белград и се надява, че към този момент може да стане Давидкова.
Ивана Давидков, учител по българска лингвистика: Всичките тези права на националното малцинство: проучване на български език, български паралелки, вписването на имената, промяната на името на града, което в действителност си е Цариброд и в никакъв случай не е преставало да бъде - аз съм доста щастлива, че това се случи най-сетне.
Промяната в " Закона за гражданската регистрация " позволи всички етнически българи да се вписват в регистрите с фамилните си имена с български окончания.
Андрей Ковачев, член на президентството на Екологичен потенциал: Трябва да възстановим историческата правдивост, би трябвало да има прехранване за хората, които живеят тук, младежите да могат да се образоват на майчин език, на български език, да има задоволително доста учебници, паралелки с деца с млади българчета, които са в Босилеград и в Цариброд.
Сръбската си персонална карта незабавно ще промени и Злата Шукарев.
Злата Шукарев, българка от Цариброд: Ще си трансформира името, тъй като аз с години наред подписвах с Шукарева, а не Шукарев. Аз се по тази причина и борих толкоз години.
За сръбските управляващи разширението правата на българското малцинство е още една стъпка към по-добри съседски връзки и Европейския съюз.
Владица Димитров, кмет на Димитровград/Цариброд - Всеки, който желае да посочва града - Димитровград. Който не желае - може да го посочва Цариброд. Това е компромисно решение. Сърбия пази езика, традициите и културата на малцинствата, както е написано в нашата Конституция.Д-р Иван Бошняк, държавен секретар в Министерството на държавната администрация и локално самоуправление: В Сърбия имаме 22 национални съвета на малцинствата, които вземат решение въпроси в образованието, формалната приложимост на езиците и настояванията на малцинствата. Такива препоръки имат румънското малцинство на север, бошняците на запад, българите на изток.
Градът, в който половината поданици се самоопределят като българи, има и доста улици с български имена и монумент на Апостола на свободата Васил Левски.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ